Определение № 1365 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 527/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 16.11.2010г. по гр.д.№ 2774 / 2010г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Я. Д. Б. искове срещу ”РИОКОЗ” – П., с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателката – Я. Д. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото - основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 - 3 ГПК. Ответникът ”РИОКОЗ” – П. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Я. Д. Б. искове срещу ”РИОКОЗ” – П., с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Установено е по делото, че жалбоподателката със заповед № РД-15-3782/03.12.2009г., е била назначена от Министъра на здравеопазването за директор на “РИОКОЗ” П., работила е като такава и е била уволнена със заповед на същия министър на основание чл.19А, ал.2 от Закона за администрацията. Въъззивният съд е приел, че пасивната материално правна легитимация принадлежи на “РИОКОЗ” П., която се явява работодател на ищцата, а не на евентуалния ответник Министерство на здравеопазването, което е по-горестоящ на работодателя орган. Изложил е съображения, за това че надлежни страни по трудови спорове са тези свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, като легална дефиниция на понятието работодател е дадена в §1, т.1 от ДР на КТ. Взел е придвид и разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, в която е предвидено, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя, като ал. 2 урежда специален случай, при който за определени длъжности волята на работодателя се замества от волеизявление на по-горестоящия му орган. Това отклонение от правилото за сключване на трудов договор, обаче не предполага възникване на трудово правоотношение между работника и по-горестоящия орган, а напротив – законодателят изрично е подчертал, че трудовото правоотношение възниква между работника и работодателя. Прието е, че сключването на трудов договор от страна на министъра не му придава качеството на работодател, респ. на страна по трудови спорове за съответната длъжност. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, изразена в решение от 29.09.2009г., в което е подчертано, че не авторството на самото волеизявление, довело до възникване на трудовото правоотношение сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл.357, а законът, като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност”. Съдът е приел, че следва да бъде разгледан предявеният иск срещу РИОКОЗ П. за отмяна на уволнението на като незаконосъобразно и респ. акцесорните искове за възстановяването й на работа и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа. Прието е, че тъй като уволнение е извършено на основание чл.19А, ал.2 от Закона за администрацията и псочената норма предвижда възможност за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от органа, извършил назначението, по негова преценка, както и че заеманата от жалбоподателката длъжност попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, то прекратяването на трудовия й договор е законосъобразно. Изложени са соъбражения, че в тези случай на съдебна преценка подлежи единствено законосъобразното упражняване на това права, а именно – дали е извършено от компетентен орган и дали е извършено по отношение на длъжност, която попада в приложното поле на чл.19, ал.2 от ЗА. Съдът е отхвърлил предявеният иск против РИОКОЗ П. за признаване на процесното уволнение за незаконно и акцесорните такива с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ – за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение за оставяне без работа поради незакононото уволнеиние. Като е отхвърлил предявените срещу РИОКОЗ искове съдът е разгледал и евентуалния такъв срещу Министерство на здравеопазването, но приемайки, че същото не се явява надлежна страна, т.к. спрямо него липсва пасивна материалноправна легитимация да отговаря по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, е отхвърлил същите. Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба ищата-жалбоподател е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правни въпрос от значение за делото, за именно относно пасивната материалноправна легитимация на по-горестоящия орган, с който се сключва трудовия договор при спора за законността на неговото прекратяване с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ, както и за правната характеристика на понятието административна структура по смисъла на чл.47, 50, 54 и 60 от Закона за администрацията по отношение длъжността “Директор РИОКОЗ”, с оглед възможността същото да може да бъде прекратено на основание чл.19а ЗА. Представя решение от 06.08.2004г. по гр.д.№1816/2002г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че длъжността “Директор на лесничейство” не е такава по ЗА, решение от 09.02.2009г. по гр.д.№947/2007г. на АС София в същия смисъл, решение от 11.01.2008г. по гр.д.№456/2007г. на АС-София- м което е прието, че при прекратяване трудово правоотношение с лице заемащо длъжността “Началник Регионален инспекторат по образованието” надлежно легитимирана страна не е МОН, въпреки че той е назначил уволнения, решение от 18.06.2010г. по гр.д.№388/2009г. ІІІг.о. на ВКС, в което е прието, че трудовото правоотношение на лице заемащо длъжността “заместник кмет на Община ” е такава, при която трудовото првоотношение може да се прекрати на основание чл.39, ал.4 ЗМСМА, която разпоредба е сходна с тази на чл.19а ЗА. Жалподателката поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото - основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 - 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 - 3 ГПК по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за правната характеристика на понятието административна структура по смисъла на чл.47, 50, 54 и 60 от Закона за администрацията по отношение длъжността “Директор РИОКОЗ”, с оглед възможността същото да може да бъде прекратено на основание чл.19а ЗА. В случая не налага тълкуване на чл. 19, ал. 4 ЗА, съгласно който за органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавните агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Липсва основание за тълкуване на въпроса попада ли длъжността “директор на регионален център по здравеопазване” в обхвата на чл. 19, ал. 4 ЗА – съгласно чл. 8, ал. 2 Закона за здравето, регионалния център по здравеопазване е държавна институция, създадена с постановление на Министерски съвет, поради което ръководителят е лице от кръга на посочените в чл. 19, ал. 4, т.4 ЗА. Не е налице и съдебна практика, създадена при неточно тълкуване на текста на чл. 19, ал. 4 ЗА. В съответствие с точния смисъл на текста, въззивният съд е ограничил съдебния контрол за законност на уволнението до проверка дали заповедта за уволнение е издадена от органа по назначаването и попада ли заеманата от уволнения служител длъжност е в кръга на посочените в чл. 19а, ал.1 ЗА, без да изследва причините за уволнението, което се извършва по преценка на органа по назначаването. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за пасивната материалноправна легитимация на по-горестоящия орган, с който се сключва трудовия договор при спора за законността на неговото прекратяване с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ, чието противоречиво разрешаване от съдилищата е обусловило необходимостта въпросът да бъде разрешен чрез постановяване на тълкувателно решение по образуваното ТД№1/2010г. на ВКС. Ето защо по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изложените съображения, съдът