Определение № 1546 от 10.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2152/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. С. В. и А. Д. В. срещу решение №785/27.06.2023г. по гр.д.№804/23г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №3893/09.12.22г. по гр.д.№4580/22г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение по предявен от „Българска банка за развитие“ЕАД срещу Ж. С. В. и А. Д. В. на основание чл.135 ал.1 ЗЗД иск е обявен за относително недействителен по отношение на последните сключеният между тях брачен договор от 19.12.2019г. в частта, с която по отношение на придобитото от съпрузите по време на брака им недвижимо имущество е избран законов режим на разделност и са признати за изключителна собственост на съпругата А. В. находящи се в [населено място] недвижими имоти, от които ателие от 30,40 кв.м., две паркоместа с площ от по 14,45 кв.м. и 0,30 кв.м. ид.ч. и 5,74 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 1209 кв.м. до размера на Ѕ ид.част от тях – собственост на Ж. В.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и поради необоснованост. Искането на касаторите е, след допускането на касационната жалба до разглеждане по същество, въззивното решение да бъде отменено и предявеният от банката иск – отхвърлен. Ответникът по касационната жалба „Българска банка за развитие“ЕАД в писмен отговор е възразил срещу основателността на наведените в нея оплаквания и искания.Поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а по същество - за законосъобразност на постановения с него резултат.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно постоянно поддържаната съдебна практика на касационната инстанция, дело с предмет иск по чл.135 ЗЗД е търговско, когато искът е предявен за обезпечаване правата на кредитор по търговска сделка, като легитимацията на ищеца на страна по такава сделка предпоставя и търговския му характер / в т.см. са постановените по реда на чл.274 ал.2 и чл.274 ал.3 ГПК определения на ВКС по ч.т.д.№1960/23 г. на I т. о., по ч.т.д.№2383/16 г. на II т.о., по ч.т.д.№1927/13 г. на II т.о., по ч.т.д.№51/12 г. на II т.о., по ч.гр.д.№5445/15 г. на I г.о. и др. /. В случая ищецът се легитимира като кредитор на ответника Ж. В. с вземания, произтичащи от договор за банков кредит, сключен между банката, представлявано от ответника търговско дружество „Бул аква фиш“ООД и самия ответник в качеството му на солидарен длъжник, за предоставяне на целеви средства във връзка с търговската дейност на това дружество. Следователно образуваното по предявения от банката П. иск дело е с търговски характер. Цената на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД, който е оценяем, се определя по правилото на чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК върху данъчната оценка на имотите. В случая, видно от представеното при завеждането на иска удостоверение за данъчна оценка на имотите, общата им данъчна оценка е 36 006,70 лв. Доколкото искът касае собствената на Ж. В. Ѕ ид.ч. от тях, цената му е 18 003,35 лв., както изрично е приел и първоинстанционният съд в определението си от 08.06.2022г. Същата възлиза под установения в закона минимален размер от 20 000 лв. за допустимост на касационния контрол. Поради това на основание чл. 280 ал. 3 т.1 предл.2 ГПК касационната жалба срещу постановеното по този иск въззивно решение следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд