Определение № 1072 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Сопот срещу решение № 916 от 29.06.2022 г. по в.гр.д.№ 1225 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав за потвърждаване на решение № 260168 от 21.12.2021 г. по гр.д.№ 744 от 2020 г. на Карловския районен съд, с което е уважен предявеният от Т. Д. Н. срещу [община] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния недвижим имот: лозе с площ от 1317 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м.“К.“, ул.“26-та“, представляващо поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.С., обл.П., одобрена със заповед № РД-18-8 от 11.03.2011 г. на ИД на АГКК и е отхвърлен предявеният от [община] срещу Т. Д. Н. насрещен иск по чл.108 ЗС за същия имот.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси, доуточнени от ВКС както следва:

1. Може ли с така нареченото от съда „кадастрално регулиране“ да се приобщават площи от съседни имоти, без да е проведена надлежна процедура по отчуждаване и заплащане на справедливо обезщетение ?

2. Може ли да се придобива по давност имот, който се намира в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за който не е издадено решение на ОСЗ /ПК/ ?

3. Допустимо ли е решение по отношение на имот с площ, съответстваща на площта по кадастралния план, но по-голяма от площта на имота, посочена в исковата молба ?

4. Може ли да се приеме идентичност между имоти с различни площи- в случая имота по кадастралния план и имота, посочен в исковата молба ?

В писмен отговор от 18.10.2022 г. ответникът по жалбата Т. Д. Т. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото на ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Т. Д. Н. е собственик на процесния имот с площ от 1317 кв.м. на основание придобивна давност, текла в периода след отмяната на Глава II от ЗСГ през 1990 г. до настоящия момент. Прието е, че имотът е бил владян още от дядото и бащата на ищеца и до 2009 г. е бил заграден с ограда от всички страни, а през 2009 г. неизвестно лице умишлено е съборило оградата пред пътя, за който факт е имало водено наказателно производство срещу неизвестен извършител.

За неоснователно е прието възражението на [община], че по делото не било ясно как давностно владение на 900 кв.м. се е трансформирало в давностно владение на 1317 кв.м., от кога и при какви обстоятелства. Наистина не било ясно кога имотът се е увеличил от 900 кв.м. на 1317 кв.м., но тъй като било установено, че тези 1317 кв.м. са се владяли само и единствено от ищеца и неговите праводатели, то този въпрос не можел да промени крайния извод на съда за изтекла придобивна давност. Това било така и защото при последващо кадастрално регулиране на имота през 2009 г. същият бил определен с площ от 1317 кв. от [община], като при наличните граници на същия никой от собствениците на съседните имоти не претендира за тази площ. И доколкото недвижимият имот се определя преди всичко от неговите граници, съдът е приел, че е налице пълна идентичност между владяния от ищеца имот и имота, отразен по кадастралния план на [община].

За неоснователно е прието и възражението на [община], че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на ЗСГ, съгласно който до 1990 г. е съществувала забрана за придобиване на имота по давност. Въззивният съд е взел предвид, че в решението на районния съд не е приемано, че придобивна давност за имота е текла в периода преди 1990 г.

На следващо място, за неоснователно е прието възражението на [община] за нарушение на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Според въззивния съд, правните изводи на районния съд били изцяло съобразени с посочената от съда практика на ВКС, според която, ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие на основание чл.19 ЗСПЗЗ. А с изготвянето на кадастралния план и с посочването в него, че общината е собственик на този имот, правото на собственост не може да се прехвърли от действителния собственик на общината с този административен акт.

Не на последно място, за неоснователно е прието и възражението на [община] за нарушение на пар.1 от ЗР на Закона за допълнение на ЗС по отношение на установения мораториум за придобиване на земи в територии по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Спроед съда, в конкретния казус не бил приложим пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, защото [община] не е била предходен собственик на имота, а на ищеца не е било предоставяно право на ползване върху този имот.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

1. Не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касатора правен въпрос /Може ли с така нареченото от съда „кадастрално регулиране“ да се приобщават площи от съседни имоти, без да е проведена надлежна процедура по отчуждаване и заплащане на справедливо обезщетение ?/, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него не е прието, че ищецът е придобил част от процесния имот /конкретно 417 кв.м./ въз основа на кадастралното включване на тези 417 кв.м. към първоначално владяния от ищеца имот с площ от 900 кв.м. Напротив, прието е, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът е владял в продължение на повече от 10 години и съответно е придобил по давност имота в неговите сегашни граници и площ от 1317 кв.м.

2. По втория поставен въпрос /Може ли да се придобива по давност имот, който се намира в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за който не е издадено решение на ОСЗ /ПК/ ?/ също не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по него има практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Например решение № 942 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 2967 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 298 от 29.03.2010 г. по гр.д.№ 4306 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 798 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др., в които е прието, че по отношение на имот, който не е бил внасян в ТКЗС, не се е считал внесен в ТКЗС и не е бил отнеман от собствениците му, не се прилага нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, заличаваща изтеклия до 22.11.1997 г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. Тези имоти не подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред и може да бъдат придобивани по давност след съответен срок на владение.

3. По третият поставен въпрос /Допустимо ли е решение по отношение на имот с площ, съответстваща на площта по кадастралния план, но по-голяма от площта на имота, посочена в исковата молба ?/ също не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въпросът не касае неясна или непълна правна норма и по него има установена непротиворечива практика на ВКС. Съгласно нея, когато предмет на делото е вещно право върху недвижим имот, недвижимият имот се индивидуаризира по неговите граници, а не по площта му, поради което произнасянето на съда за имота съобразно неговата установена площ, а не съобразно посочената в исковата молба площ, не представлява постановяване на недопустимо решение.

4. Четвъртият поставен въпрос /Може ли да се приеме идентичност между имоти с различни площи- в случая имота по кадастралния план и имота, посочен в исковата молба ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, по съображенията, изложени за третия поставен въпрос.

5. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗСПЗЗ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Т. Н. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.