Определение № 1057 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2213/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 39 от 24.01.2023 г. по в.търг. д. № 902/2022 г. на АС - София, с което е е отхвърлен иск по чл. 405, вр.408 КЗ. С решение от 06.02.2024г. е отменено решение № 39 от 24.01.2023 г. по в.търг. д. № 902/2022 г. на АС – София и е осъдено ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на „ЕфДжи Финанс“ ЕАД сумата 65 000 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252., за кражба на лек автомобил Тойота“, модел Ланд Крузер“,с ДК [рег.номер на МПС] както и сумата 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 02.11.2020г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. и законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2021г., както и сумата 9341,53лева разноски по делото. С молба от 12.02.2024г. процесуалният представител на „Еф Джи Финанс“ ЕАД е поискал да бъдат присъдени на дружество и разноски направени пред първата и втората инстанция, общо в размер на 6033,05лева. , чрез процесуалния си представител излага съображения за неправилност на въззивно решение поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Ответникът - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез процесуалния си представител, излага съображения за недопустимост и за неоснователност на искането за изменение на решението в частта му за разноските. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С въззивното решение е отменено решение № 39 от 24.01.2023 г. по в.търг. д. № 902/2022 г. на АС – София и е осъдено ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на „Еф Джи Финанс“ ЕАД сумата 65 000 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252., за кражба на лек автомобил Тойота“, модел Ланд Крузер“,с ДК [рег.номер на МПС] както и сумата 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 02.11.2020г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. и законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2021г., както и сумата 9341,53лева разноски по делото. Процесуалният представител на „Еф Джи Финанс“ ЕАД се е явил в съдебно заседание на 23.01.2024г. и е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък на същите в размер на 9341,53лева -8000лева адвокатско възнаграждение и 1341,53 лева държавна такса. В съдебно заседание изрично е направено изявление, че се претендират разноски съобразно представения списък на същите, приет по делото в съдебното заседание. На основание чл.78, ал.1 и чл.80 ГПК съдът при постановяване на решението е приел, че на жалбоподателят „Еф Джи Финанс“ ЕАД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 9341,53 лева, за които е бил представен надлежен списък по делото. При тези данни и с оглед даденото разяснение в ТД№6/2012г.-т.9 молбата за изменение на решението в частта му относно присъдените разноски следва да се остави без разглеждане, в какъвто смисъл е направено възражение и от ответника по молбата. В мотивите към т.9 на тълкувателното решение е пояснено, че разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските, като правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Прието е, че разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските и липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което такова искане е недопустимо Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, четвърто г.о.