Определение № 3282 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 950/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 232/13.01.2023 г., подадена от „Аланекс“ ЕООД (преди „Аланекс“ ООД), чрез адвокат И. Д., срещу решение № 269 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 20223600500123/2022 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 260000 от 05.01.2022 г. по гр. д. № 15/2021 г. на Районен съд – Нови пазар, изменено в частта за разноските с определение № 260007 от 16.02.2022 г. по същото дело.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е: признал на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК оспорването, направено от „Аланекс“ ООД, на пълномощно, намиращо се на л. 28 от делото, с което В. Г. Д. е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адвокат Г. К. от АК - София, за недоказано; признал на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК пълномощно с нотариална заверка № № 1364, 1365/19.08.2016 г., заверено от нотариус с рег. № * на Нотариалната камара - Т. С., с район на действие РС - Нови пазар, намиращо се в нотариалното дело № 1354 от 2016 г. на нотариус с рег. № 346 на Нотариалната камара, с което В. Г. Д. е упълномощила М. С. А., за неистинско, като е разпоредил к опие от приложения по делото неистински документ да се изпрати на РП - Шумен по компетентност, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК; прогласил на основание чл. 576 и чл. 578, ал. 4 ГПК, по иск на Р. В. М. и Ж. В. Ж. срещу М. С. А. и „Аланекс“ ООД, нищожността на извършеното нотариално действие - нотариална заверка на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот с рег. № № 1364, 1365, том 1, акт № 18 на нотариус с рег. № * Т. С.; признал за установено на основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД спрямо Р. В. М. и Ж. В. Ж., че сключеният с нот. акт № 33, том X, рег. № 7118, дело № 1354/2016 г. на нотариус с рег. № * на Нотариалната камара договор за покупко-продажба между М. С. А., като пълномощник на В. Г. Д., като продавач, и „Аланекс“ ООД, като купувач, на недвижим имот: нива с площ от 12.000 дка в м. „Ч.“, представляваща имот № *, при граници и съседи: имоти с № № *, *, *, *, *, *, *, който е образуван от имот № *, за сумата от 1411.20 лв., е недействителен (о писаният в договора имот, представлява по новата КК имот с идентификатор *, с площ от 12 000 кв.м, м. „Ч.“, предназначение: земеделска земя, при граници на имота: имоти с № № *, *, *, *, *, *, *, *); п ризнал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на „Аланекс“ ООД, че Р. В. М. и Ж. В. Ж. са собственици на недвижим имот, представляващ по новата КК имот с идентификатор *, с площ от 12 000 кв.м, м. „Ч.“, предназначение: земеделска земя, при граници на имота: имоти с № № *, *, *, *, *, *, *, *, и е осъдил „Аланекс“ ООД да предаде на Р. В. М. и Ж. В. Ж. владението върху имота.

Въззивният съд, сезиран с жалба на „Аланекс“ ООД, е съобразил, че гр. д. № 15/2021 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано по искова молба на В. Г. Д. срещу „Аланекс“ ООД и М. С. А., с искания съдът да обяви, на основание чл. 576 и чл. 578, ал. 4 ГПК, нищожността на нотариалното удостоверяване на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание № № 1364, 1365, т. 1, акт № 18 на нотариус с peг. № *, по силата на което ищцата е упълномощила ответника М. С. А. да се разпореди със собствения й недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Нови пазар, м. „Ч.“, с площ от 12 000 кв.м; при условията на евентуалност - да обяви нищожност на визираното пълномощно на основание чл. 26, ал. 2, пр. второ и чл. 44 ЗЗД, поради липса на съгласие; при условията на евентуалност - да обяви унищожаемост на пълномощното на основание чл. 31, ал. 2, във вр. с чл. 44 ЗЗД, поради състояние на трайна неспособност на ищцата да разбира или ръководи действията си; да прогласи в отношенията между страните, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, недействителността на договор за покупко-продажба по нот. акт № 33, т. X, peг. № 7118, д. № 1354/2016 г. на нотариус с peг. № *, по силата на който М. С. А., в качеството му на неин пълномощник, е продал на „Аланекс“ ООД собствения й недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Нови пазар, местност „Ч.“, с площ от 12 000 кв.м, поради сключването му от лице без представителна власт спрямо продавача; при условията на евентуалност - да прогласи в отношенията между страните недействителността на процесния договор за покупко-продажба на основание чл. 40 ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания; при условията на евентуалност - да развали същия договор, на основание чл. 87 ЗЗД, поради неизпълнение от страна на продавача, както и да признае за установено спрямо „Аланекс“ ООД, че тя е едноличен собственик на описания по-горе недвижим имот и го осъди да й предаде владението му. В предоставения му срок за отговор „Аланекс“ ООД е възразило, че ищцата не е давала съгласие за завеждане на делото, след като в исковата молба се твърди, че към 2016 г. не е разбирала свойството и значението на постъпките си, поради което е поискало тя да бъде призована да потвърди действията си, а ако не го стори, производството по делото да бъде прекратено. По иска за унищожаемост на пълномощното е възразило, че е изтекъл преклузивният тригодишен срок от извършване на сделката, поради което същият е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. По отношение на останалите искове е изразило становище за тяхната неоснователност. Другият ответник - М. С. А., не е взел становище по предявените искове. С определение № 260186/09.03.2021 г. първоинстанционният съд е открил по искане на ищцата, направено с исковата молба, производство по чл. 193 ГПК, за оспорване подписа и почерка, положен от нейно име върху пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание № № 1364, 1365, т. 1, акт № 18 на нотариус с peг. № *. Преди първото по делото заседание, на 01.04.2021 г. е настъпила смъртта на ищцата, поради което, с определение № 260258/12.04.2021 г., същата е заличена като страна и на нейно място са конституирани наследниците й по закон и нейни деца Р. В. М. и Ж. В. Ж.. С молба от 31.05.2021 г. новоконституираните ищци са допълнили исковата молба, навеждайки основание за нищожност на упълномощителната сделка на основание чл. 576, във вр. с чл. 583, ал. 1 ГПК. С протоколно определение от 31.05.2021 г. Районен съд – Нови пазар е открил, по искане на „Аланекс“ ООД, заявено в първото по делото заседание, производство по оспорване автентичността на пълномощно от В. Г. Д., с което тя е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адвокат Г. Р. К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред PC - Нови пазар за прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, както и за предявяване от нейно име на иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ № ***.

По отношение възражението на „Аланекс“ ООД за липса на съгласие от страна на първоначалната ищца за завеждане на делото и ненадлежното й представителство, Окръжен съд – Шумен е приел за установено, че същата е предявила исковите си претенции чрез пълномощника си адвокат Г. Р. К., от когото е била представлявана до смъртта си. За доказване на упълномощаването, адв. К. е представил пълномощно, приложено на л. 28 от първоинстаниционното дело, с което В. Г. Д. е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адв. Г. Р. К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред РС - Нови пазар за прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, както и за предявяване от нейно име на иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ № ***. Съдът е визирал, че това пълномощно е оспорено от „Аланекс“ ООД досежно автентичността на подписа, положен срещу упълномощител, по повод на което е открито производство по чл. 193 ГПК.

Съдът е изложил, че във връзка с оспорването са изслушани две съдебно-графически експертизи в първоинстанционното производство. Според заключението на вещото лице Х. по първата от тях, почеркът, с който е положен подписът в пълномощното, и почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в „Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние“ от 15.01.2021 г. (л. 48 от делото), принадлежи на едно и също лице. На зададени му в открито съдебно заседание въпроси вещото лице е отговорило, че на пълномощното буквата „В“, която е отделена, и останалата част от подписа не са изписани от едно и също лице, като частта от подписа след буквата „В“ е изпълнена от лицето, което е изписало ръкописния текст на визираната декларация, изходяща от името на В. Г. Д.. По отношение на тази декларация, в същото съдебно заседание адв. К. е заявил, че е била попълнена от Р. В. М.. Според заключението на вещото лице Б. по повторната СГЕ, подписът на пълномощното срещу упълномощител е положен от В. Г. Д.. Подписът е един, като пред него е изписана самостоятелна буква „В“, но тя е изписана от лицето, положило подписа, т.е. всичко в позиция „упълномощител“ е изписано от В. Г. Д. и върху пълномощното няма нищо изписано от Р. В. М. или от Ж. В. Ж.. Във въззивното производство е допусната тройна СГЕ, според чието заключение в пълномощното се разграничават два подписа за упълномощител, положени от две различни лица, като участието на В. Г. се изразява в полагането на първия подпис, състоящ се от буква „В“ и множество нечетаеми щриховидни елементи. Вторият подпис, състоящ се от буква „В“ и транскрипция „димва“, е изпълнен като опит за имитация от друго лице, като вещите лица допускат това да е Р. В. М..

Като е съобразил заключенията по посочените експертизи и съдържанието на оспорения документ, както и на декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние от 15.01.2021 г., Окръжен съд – Шумен е приел, че върху пълномощното, приложено на л. 28 от първоинстанционното дело, има положен подпис от първоначалната ищца В. Г. Д., като изписаният върху същото втори подпис, изпълнен от трето лице, не рефлектира върху автентичността на първия подпис, доколкото са два самостоятелни такива. Предвид това и доколкото се установява, че първият от подписите е положен от лицето, посочено като автор на пълномощното, а вторият е поставен след него и видимо с друга химикална паста, без да се установява дали са били изписани по едно и също време или с интервал, съдът е направил извод, че пълномощното е подписано от упълномощителката, поради което не е неистински документ. Ето защо, претенцията за оспорването му е неоснователна. В тази връзка съдът е отбелязал, че предвид ясното разграничение на двата подписа, не може да се приеме, че става дума за един подпис, едната част от който е изпълнена от едно лице, а другата от друго лице, което би било основание за признаване неавтентичност на изписаното. Също така, доколкото се установява с категоричност, че първият подпис е на упълномощителката, полагането на втория подпис е без значение по отношение действителността на упълномощителната сделка, поради наличие на валидно обективирано волеизявление от страна на лицето, сочено за автор на документа. Въз основа на така изложеното, въззивният съд е заключил, че с пълномощното е било учредено валидно представителство от първоначалната ищца в полза на адв. К. и дъщеря й Р. М., поради което е счел възраженията на „Аланекс“ ООД за недопустимост на предявените искове, поради липса на надлежно представителство и процесуална легитимация на ищеца, за неоснователни.

По възражението на дружеството, че към датата на завеждане на исковата молба ищцата не е могла да разбира и ръководи действията си, Окръжен съд – Шумен е приел, че от допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза се установява, че В. Д. не е страдала от душевно заболяване или интелектуален дефицит, вкл. старческо слабоумие, поради което е могла да изразява воля и да разбира извършваните от нея действия и да ръководи постъпките си. Същата не е имала неврологични заболявания, които да възпрепятстват възможността за полагане на подпис, изписване на текст, или възприемане на реч. Същата е имала намаление на слуха, но е разбирала говор при комуникация на висок глас. Съдът е приел и че няма данни ищцата да е била лекувана от МКБ X I 69, във връзка с което й е била издадена рецептурна книжка или да е страдала от вертебробазиларна артериална недостатъчност, както е било отразено от личния й лекар. По тези съображения Окръжен съд – Шумен е намерил за неоснователно и това възражение.

По съществото на спора въззивният съд е намерил за установено следното:

По силата на договор за доброволна делба от 2000 г., в дял на В. Г. Д. е поставен недвижим имот - нива в местността „Ч.“, с площ от 12.000 дка, III категория, парцел * от масив *, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Нови пазар, който по сега действащите КККР на селото съставлява ПИ с идентификатор ***, с площ от 12 000 кв.м. Съгласно пълномощно с нотариална заверка на съдържанието и подписа № № 1364, 1365, т. 1, акт № 18 на нотариус с peг. № *, В. Г. Д. е упълномощила ответника М. С. А. да я представлява пред нотариус, данъчни, съдебни, общински, областни, държавни, административни и др. органи във връзка с описания имот, както и да извършва всички допустими от закона действия и сделки с него, като избира страните и условията по сделките и заплаща и получава суми по тях. Съгласно нот. акт № 33, т. X, peг. № 7118, д. № 1354/2016 г. на нотариус с peг. № *, действайки като пълномощник на В. Г. Д. по силата на визираното пълномощно, М. С. А. е продал спорния недвижим имот на ответника „Аланекс“ ООД, представлявано от управителя К. С. Н., чрез пълномощника С. И. П., за сумата от 1450 лв., като е посочено, че продавачът е получил цената лично, напълно и в брой от купувача преди подписването на договора. Във връзка с оспорване автентичността на подписа, положен срещу упълномощител върху пълномощното, в първоинстанционното производство е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението по която се установява с категоричност, че подписът не е положен от В. Г. Д., а ръкописните текстове в него вероятно не са изписани от нея, като не се установяват признаци за имитация, копиране или пренасяне с технически средства на положения от името на упълномощителката подпис и почерк. Въз основа на даденото заключение, което е кредитирал като неоспорено от страните и поради липса на основания да се съмнява в неговата правилност и обективност, въззивният съд е направил извод, че оспореното пълномощно е неавтентично, поради което предявеният инцидентен установителен иск по чл. 193, ал. 1 ГПК относно него се явява основателен.

Предвид доказаната в хода на делото неавтентичност на пълномощно с нотариална заверка № № 1364, 1365, т. 1, акт № 18 на нотариус с peг. № *, Окръжен съд – Шумен е приел и че нотариалното удостоверяване на съдържанието му и на подписа на упълномощител върху него е било извършено в нарушение на изискването на чл. 589, ал. 2, във вр. с чл. 578, ал. 4 ГПК, съгласно което при удостоверяване на подпис върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или потвърдят вече положените подписи, като преди да извърши удостоверяването нотариусът е длъжен да провери самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Предвид това и на основание императивната разпоредба на чл. 576 ГПК, съдът е заключил, че нотариалното удостоверяване е нищожно, поради което първият от предявените искове е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Поради уважаване на главния иск, съдът е приел, че не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове, визирани по-горе.

В съответствие с изложеното по-горе досежно нищожността на упълномощителната сделка, съдът е достигнал до извод, че при изповядване на сделката по нот. акт № 33, т. X, peг. № 7118, д. № 1354/2016 г. продавачката В. Д. е била представлявана от лице без представителна власт, поради което, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, същата е относително недействителна по отношение на нея и законните й наследници.

Въззивният съд е посочил, че нищожността на нотариалното удостоверяване на упълномощителната сделка влече нищожност и на самата нея, на основание чл. 26, ал. 2, пр. трето, във вр. с чл. 37 ЗЗД, което предпоставя липса на надлежна представителна власт на пълномощника на прехвърлителката при изповядване на процесния договор, а като последица - и относителна недействителност на същия, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като сключен при липса на валидно изразена воля и съгласие, на която недействителност ненадлежно представляваната страна може винаги да се позове, отхвърляйки по този начин настъпването на правните последици на невалидната сделка спрямо нея. Въпреки порока, сделката би могла да бъде валидирана, но само при изрично потвърждение от страна на мнимо представляваната - ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложеното и при липсата на потвърждение на разпоредителната сделка от страна на първоначалната ищца или на законните й наследници, Окръжен съд – Шумен е приел, че искът за прогласяване недействителността на сделката, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, е основателен, като поради уважаването на този иск, не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност иск за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба на основание чл. 40 ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания, и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор, поради неизпълнение от страна на продавача.

По предявения ревандикационен иск въззивният съд е приел за установено, че приживе първоначалната ищца се е легитимирала като собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за доброволна делба, приложен на л. 17-18 от първоинстанционното дело, чиято действителност не се оспорва, и относно който няма данни, че страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Последващата разпоредителна сделка с имота, обективирана в нот. акт № 33, т. Х, peг. № 7118, д. № 1354/2016 г., не е могла да породи транслативно действие, поради нейната недействителност, като същевременно от събраните доказателства не се установява приживе ищцата да се е разпоредила с имота си в полза на трето лице. Въз основа на така изложеното, съдът е намерил за основателно искането за признаване за установено, че Р. В. М. и Ж. В. Ж., в качеството им на наследници по закон на В. Г. Д., са собственици на спорния недвижим имот. По искането за предаване владението на собствениците, съдът е изложил, че от съдържанието на нот. акт № 33/2016 г. се установява, че въпросният имот е бил предаден на купувача в деня на изповядване на сделката; по делото не се твърди и не се установява той да е преустановил владението си върху него към датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо, и предвид отпадане основанието купувачът да държи имота след прогласяване недействителността на нотариалния договор, съдебният състав е направил извод, че ответното дружество следва да бъде осъдено да предаде на Р. В. М. и Ж. В. Ж. владението върху спорния имот.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за недопустимо и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните въпроси:

1. „Можем ли да твърдим, че въззивният съд е потвърдил нередовността на процесуалните действия на първата инстанция, изразяващи се в непотвърждаване от страна на В. Д. на действията на пълномощниците си, като не е съобразил задълженията си за служебна проверка в цялост на обжалвания акт и с оглед на първоначалните твърдения в ИМ, отговора по ИМ и възраженията. Можем ли да твърдим, че с оглед на констатираните факти по изготвените СГЕ съдът е издал недопустим съдебен акт с оглед на противоречието със съдебната практика. Трябва ли съдът още при първоначално оспорване на представителната власт на пълномощника и с оглед на самите твърдения в ИМ да приложи нормата на чл. 101 от ГПК и решението на ШОС не е ли недопустимо според съществуващата практика“.

По тази група въпроси се твърди противоречие с приетото в: определение № 250/21.05.2009 г. по ч. гр. д. № 161/2009 г. на ВКС, IV г. о., определение № 438/25.05.2016 г. по т. д. № 1950/2015 г. на ВКС. I т. о., определение № 269/04.05.2017 г. по гр. д. № 4067/2016 г. на ВКС, І г. о., съгласно които при нередовност на процесуално действие, изразяваща се в липсата на представителна власт, съдът следва да извести страната за това и да й даде възможност лично или чрез надлежно упълномощен представител да потвърди извършеното действие.

2. Съдът длъжен ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства и възражения, които са относими към релевантните за изхода на спора факти.

Жалбоподателят сочи, че съдът е пропуснал да обсъди твърденията му, че производството е инициирано от дъщерята Р. М.; че в исковата молба се правят признания, че покойната В. Д. е със старческо слабоумие, като поради тази причина са допуснати и разпитани свидетели; че е налице опит за имитация на почерка на починалата именно от ищцата в производството и този факт е от значение с оглед и на първоначалните твърдения на жалбоподателя, за което той е поискал потвърждение от страна на починалата, което не е било допуснато и въззивната инстанция е потвърдила едно недопустимо решение.

Визира се противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 15/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.

В изложението жалбоподателят се позовава, на второ място, на очевидна неправилност на атакувания от него съдебен акт (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК).

От насрещните страни Р. В. М. и Ж. В. Ж. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

В частност, решенията по делото са постановени по искова молба, подадена от В. Г. Д., чрез адвокат Г. К., редовно упълномощен с представено към исковата молба пълномощно. Въззивният съд се е аргументирал подробно защо счита, че пълномощното изхожда от ищцата, както и че тя е била годна да упълномощава. При положение, че представеното пълномощно е било редовно от външна страна и с експертиза по делото е било установено, че В. Д. е подписала същото, не е било налице основание по смисъла на чл. 101 ГПК съдът да дава указания на ищцата изрично да потвърди действията на пълномощника си по делото. Тези действия не са извършени от лице без представителна власт.

Следва да се има предвид и че още преди провеждането на първото открито съдебно заседание пред Районен съд – Нови пазар В. Д. е починала (на 1.04.2021 г.), което обективно е направило невъзможно и всякакво потвърждаване от нейна страна на извършени от нейно име действия. Делото е продължило при участието на нейните законни наследници, конституирани по реда на чл. 227 ГПК, които поддържат исковете на праводателката си.

Горното обуславя и недопускане на касационно обжалване по първата група въпроси от изложението към касационната жалба, които нямат характеристиките на въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват оплаквания за извършени от въззивния съд процесуални нарушения, водещи според жалбоподателя до недопустимост на постановеното решение. Освен това, визираните от дружеството определения на ВКС са постановени по казуси, различни от настоящия, и с тях приетото от Окръжен съд – Шумен не влиза в противоречие.

По въпроса, формулиран под № 2, задължителната практика на ВКС и формираната трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК приема, че въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

В допълнение следва да се отбележи, че според практиката на ВКС уреденото в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично изразяване на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда.

В конкретния казус Окръжен съд – Шумен е действал съобразно разпоредбите на ГПК и съдебната практика. Същият е отговорил на доводите във въззивната жалба, обсъдил е събраните доказателства, като е сторил това не формално, а задълбочено, и е направил съответните правни изводи. Действително, Окръжен съд – Шумен не е обсъдил твърденията в исковата молба за влошено здравословно състояние на ищцата, поради наличие на старческо слабоумие, водещо до неразбиране свойството и значението на извършеното, както не е обсъдил и събраните гласни доказателства относно здравословното състояние на В. Д. и общуването с нея, но това не компрометира извода му, че тя е могла да изразява воля, да разбира извършваните от нея действия и да ръководи постъпките си. Този извод е основан на категоричното заключение в този смисъл от назначената по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена не само въз основа на медицинска документация, но и след извършен от вещите лица преглед на ищцата. Доколкото признанията за неизгодни факти принципно се ценят в съвкупност с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК), и предвид липсата на доказателства, вкл. гласни, за старческо слабоумие на В. Д., визираните по-горе пропуски на съда са ирелевантни за изхода на спора и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.

Решението на Окръжен съд – Шумен не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответниците по касационната жалба имат право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на по 600 лв. за всеки.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,