Определение № 504 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 393/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на К. М. Е. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1768 от 15.11.2011 г. по гр.д.№ 1635/ 2011 г. С него, след като е отменено (в обжалваната част) решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1179/ 2007 г., касаторът е осъден на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД да заплати на А. Г. Ч. сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.06.2005 г. Жалбоподателят твърди в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива съдебна практика въпросът за значението на спогодбата, подписана между застрахователя на делинквента и увреденото лице с оглед обезщетяване на търпените вреди и може ли при наличие на такава увреденият да търси по-голям размер на обезщетението от прекия причинител. На това основание моли обжалването да бъде допуснато. Ответната страна А. Г. Ч. не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението - за основателно. Въззивният съд е установил, че касаторът (ответник в производството) е причинил вреди на ищеца Ч. при произшествие, настъпило на 11.06.2005 г. В обезщетение на тези вреди делинквентът е заплатил на пострадалия 1 200 лв. Към момента на произшествието той е имал застраховка „гражданска отговорност”, като неговият застраховател е постигнал с увредения спогодба за обезщетяване на всички вреди от произшествието чрез заплащане на сума в размер 8 800 лв, а пострадалият е декларирал, че това обезщетение покрива всички вреди и че няма да има повече претенции във връзка с последиците от него. Съдът е приел, че наличието на спогодба е без значение за предявения иск, тъй като увреденият може да претендира пълно обезщетяване на вредите, съответно е уважил този иск изцяло. При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от касатора въпрос обуславя въззивното решение. Оправдават се и твърденията на същия, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение на ВКС, ІV г.о. № 306 от 07.06.2011 г. по гр.д.№ 1556/ 2009 г. и цитираната в него практика), поради което обжалването следва да се допусне – чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По изложените съображения съдът