Определение № 71 от 17.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 913/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Технически университет – Варна против решение №260091 от 18.11.2020г. по т.д. №386/20г. на Варненски апелативен съд Ответникът по касационната жалба- „Агроплам„ ЕООД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. В. Д. е посочил че на „страница 4“ от решението съдът приел, че гаранционните срокове за всяка от извършените работи е започнал да тече от датата на приемането им. И така направил извод на „ страница 5“, че остатъкът от гаранционната сума следва да бъде върнат като задържан без основание. Страната е развила своето защитно разбиране за неправилност на тези изводи, като е заявено, че в цялото съдебно производство е поддържано от нея, че сроковете не били започнали да текат.Така е достигнат извод, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос по приложението на чл.20,ал.3от Наредба № 2от 31.07.2003г.за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България. Посочено е общо противоречие при разрешаване на този въпрос с решение по гр.д. 1932/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., като по този начин касаторът е счел, че е установил наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване, съобразно поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният въпрос не е релевантен, тъй като е изведен изцяло от защитната теза на страната, а не от решаващите изводи на състава. В тази връзка, съдът е приел приложимост на чл.20,ал.4 от Наредбата и е съобразил сроковете указани в текста, тъй като не е имало спор а и от доказателствата по делото е изяснено, че се касае за ремонти, а не за въвеждане в експлоатация на ново строителство, каквато материя третира чл.20, ал.3 от Наредбата, съдържателно обусловила формулирания въпрос. В хода на производството изрично е установено, че се касае именно за ремонтни работи, а не за новоизпълнени конструкции и съоръжения или за възстановяването им след аварии а и във въпроса срокът не е свързан с такова обстоятелство, нито е имало такива твърдения, за да обосноват относимост към случая на съдържанието на въпроса. Следва да се отбележи още, че и цитираното решение на ВКС третира съвсем различен случай, поради което е и ирелевантно към разглеждания въобще. С оглед така депозираното изложение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение