Определение № 317 от 20.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Б.Г. като процесуален представител на Р. Н. П. от гр.В.Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 09.ХІ.2017г. по в.гр.д. № 563/2017г., с което след частично отменяване на първоинстанционното решение на Горнооряховския районен съд от 28.ІV.2017г. по гр.д. № 1568/2015г. е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. П. срещу М. З. М. от [населено място], [община], иск за унищожаване на основание чл.33 ал.1 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт от 18.VІ.2015г. за сумата 5000лв. като сключен от продавача Т. Н. Д. /починал по време на производството по делото и заместен от касаторката/ поради крайна нужда при явно неизгодни условия. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи и съображения за очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, освен твърдение за произнасяне с него от въззивния съд по единадесет поставени в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК въпроси. ВКС на РБ намира, че на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на решение от Конституционния съд по конст.д. № 10/2018г., по което е допуснато разглеждане по същество на искането на състав на ВКС за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,