Определение № 351 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 365/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Б. В. Пенкьовска от [населено място],чрез процесуалния представител - адвокат В. против определение № 6698 от 4.05.2011г. по в.гр.д.№ 13169/10г. на Софийски градски С.,в частта му,с която е спряно производството по делото до разрешаването на спора с влязъл в сила акт по гр.д.№ 6379 по описа за 2010г.на СРС,ІІІ г.о.,89 състав.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато с указания за продължаване на съдопоризводс-твените действия. Срещу частната жалба е постъпило възражение от противната страна,с което се оспорва основателността й. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- прегражда по-нататъшното развитие на делото/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос. Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна. Софийски градски съд е спрял - на основание чл.229 т.4 от ГПК- производството по произнасяне по въззивна жалба срещу постановен първоинстанционен акт по реда на чл.409 от ГПК за издаване на дубликат от изпълнителен лист в полза на Б. В. Пенкьовска за ползването на семейното жилище, предоставено й с решение №80 от 10.04.200 1 г.на СРС поради - представени пред съда доказателства,че е налице висящо производство по гр.д.№ 6379/10г.на СРС с правно основание чл.56 ал.5 и 6 от СК и предмет - промяна на ползването на същото семейно жилище поради промяна на обстоятелствата,по което вече е постановен първоинстанционен акт,с който искането е уважено. Така постановения съдебен акт е правилен. Съгласно чл.229 т.4 от ГПК производството по делото се спира в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.Независимо,че са основателни изложените в частната жалба възражения,че двата спора/по чл.409 от ГПК и по чл.56 ал.5 и 6 от СК/ нямат пряка връзка,тъй като са с различни предмети – правилно съдът е преценил,че решението по иска с правно основание чл.56 от СК може да има значение за правилното решаване на настоящия спор по чл.409 от ГПК и правилно е спрял производството по делото.Това е така,защото съгласно чл.409 ал.3 от ГПК длъжникът – в производството по издаване на дубликат на изпълнителен лист - може да противопостави освен липсата на предпоставките по ал.1 още и възражения, свързани с дължимостта на вземането,въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му - каквото значение в случая би имало едно успешно проведено производство по чл.56 ал.5 и 6 от СК. Възражението в частна жалба досежно липсата на годен акт,предвид липсата на заверка на постановения първоинстанционен акт по чл.56 от СК - не следва да бъде обсъждано пред вид представеното пред настоящата инстнация копие от този акт, което е с надлежна заверка. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение