Определение № 60166 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3938/2021 г.

Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Атракт груп“ ООД, чрез процесуалния представител адв. С. Е., срещу определение № 480 от 08. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 883/2021 г. на ОС – Бургас, I въззивен състав, с което е потвърдено определение от 05. 02. 2021 г. по гр. д. № 234/2020 г. на РС – Несебър, с което е прекратено производството по делото В ЧАСТТА по предявения от „Атракт Груп“ООД насрещен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, за прогласяване нищожността на решенията, взети на 15. 01. 2019 г., от общото събрание на етажните собственици на ЕС „Омега рисорт“, [населено място], [улица], както и определение № 260139/5. 02.2021 г. по гр.д. № 234/2020 г. на РС – Несебър, с което е прекратено производството по делото В ЧАСТТА по предявения от „Атракт Груп“ООД насрещен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, за прогласяване нищожността на решенията, взети на 15. 01. 2019 г., от общото събрание на етажните собственици на ЕС „Омега рисорт“, [населено място], [улица]. Поддържа се незаконосъобразност на въззивното определение и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на районния съд за разглеждане на посочените насрещни искове по чл. 40 ЗУЕС. Не е подаден отговор на частната касационна жалба от ЕС „Омега рисорт“, [населено място], [улица], представлявана от управителя С. Н. У., чрез адв. Ц. М.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на подадената частна жалба, прие следното: Частната касационна жалба е недопустима на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение, потвърждаващо прекратително първоинстанционно определение, постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Първоинстанционните производства по гр. д. № 234/2020 г. и гр.д. № 235/2020г. на РС-Несебър са били образувани по предявени от ЕС „Омега рисорт“ против „Атракт груп“ ООД искове с правни основания чл. 422 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че етажната собственост има вземания към дружеството, собственик на различни самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост, за парични суми, представляващи дължими такси за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост и вноски във фонд „Ремонт и обновление“ и фонд „Непредвидени разходи“, за които вноски и такси било взето решение на проведено на 15. 01. 2019 г. общо събрание на етажните собственици, за които вземания били издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на етажната собственост. Двете дела, заедно с други две дела, били обединени за разглеждане в общо производство по гр.д. № 211/2020 г. на Н., на основание чл. 213 ГПК. По всички обединени дела, включително и по гр. д. № 234/2020 г. и гр.д. № 235/2020г. на РС-Несебър, са предявени НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ от „Атракт Груп“ООД с правни основания чл. 40 ЗУЕС, за прогласяване нищожността на решенията, взети на 15. 01. 2019 г., от общото събрание на етажните собственици на ЕС „Омега рисорт“, [населено място], [улица], производствата по които са прекратени като недопустими, предвид предявяване на исковете по чл. 40 ЗУЕС на 3. 08. 2020 г., след изтичане на законоустановения 30 дневен преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, в който е могло да се иска отмяна на решенията на ОС на ЕС като нищожни или незаконосъобразни. Прието е и от двете инстанции, че за решенията на ОС на ЕС не се прилага чл. 26 ЗЗД, контролът за законосъобразността им е съдебен и е ограничен със срок, който срок се отнася и за нищожните решения. Неприложим е принципът, че нищожност може да се установява безсрочно. В производството по чл. 40 ЗУЕС първо следва да се провери валидността на решенията и, ако са валидни, тяхната законосъобразност. Съобразена е практиката на ВКС,като са цитирани решение № 654 от 1. 10. 2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г., 3 г.о., решение № 659 от 20. 11. 2209 г. по гр.д. № 4357/2008 г., 2 г.о., решение № 39 от 19. 02. 2013 г. по гр. д. №657/20212 г., 1 г.о., определение № 482 от 17. 10 2017 г. по гр. д. № 11/2017 г., 1 г.о. Пред настоящата инстанция се обжалва въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение, прекратяващо производството по делото В ЧАСТТА МУ ПО НАСРЕЩНИТЕ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 40 ЗУЕС. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 86/2017 г.) не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 ЗУЕС. След като постановеното по това дело въззивно решение по насрещните искове по чл. 40 ЗУЕС не би подлежало на касационно обжалване, то и постановените по същото дело определения, касаещи насрещните искове по чл. 40 ЗУЕС, са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в множество определения, според която липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 ЗУЕС, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване - определение № 41 от 11.03.2019 г. по ч. гр. д. № 720/2019 г., I г. о., определение № 95 от 18.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1862/2018 г., II г. о., определение № 187 от 22.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3275/2018 г., II г. о., определение № 138 от 4.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2419/2016 г., II г. о., определение № 625 от 23.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2791/2021 г., I г. о., определение № 374 от 27.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3747/2016 г., III г. о., определение № 37 от 1.03.2018 г. по ч. гр. д. № 544/2018 г., II г. о., определение № 134 от 22.03.2016 г. по ч. гр. д. № 996/2016 г., IV г. о., определение № 136 от 7.08.2019 г. по ч. гр. д. № 2509/2019 г., I г. о., определение № 85 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1468/2018 г., I г. о., определение № 206 от 1.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4389/2017 г., II г. о. и др. Като подадена срещу неподлежащо на касационен контрол определение, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,