Определение № 1878 от 24.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1060/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Трансмобил“ ЕООД - чрез адв. Н. К., против определение № 214 от 22.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3497/2025 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 1082 от 17.09.2025 г. по гр. д. № 740/2023 г. на Окръжен съд - Перник, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивната жалба на „Хидропонт М“ ЕООД /н./, подпомагано в процеса от „Трансмобил“ ЕООД, против постановеното по гр. д. № 740/2023 г. на Окръжен съд - Перник решение. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на компетентния съд за администриране на подадената въззивна жалба. Излагат се доводи, че пропускът за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване не се дължи на процесуално бездействие на синдика на „Хидропонт М“ ЕООД /н./, а на особени непредвидими обстоятелства, тъй като с решение от 08.04.2024 г. по т. д. № 3105/2016 г. на Софийски градски съд производството по несъстоятелност на дружеството е спряно и синдикът на е имал възможност да поиска от съда по несъстоятелност разрешение за заплащане на таксата от особената банкова сметка на длъжника. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е формулирано искане постановеното от въззивния съд определение да бъде допуснато до касационно обжалване поради наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда: „Следва ли съдът да извърши служебна проверка относно спиране на дело по несъстоятелност и съответно обективна невъзможност на назначения синдик да изпълни указанията на съда“. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с доводи относно произтичащите от чл. 23, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ задължения за извършване на служебна проверка от съда за обстоятелства и актове, вписани, съответно обявени, в ТРРЮЛНЦ, задължението на съда по чл. 7, ал. 1 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, последиците от спиране на производство по несъстоятелност и необходимостта от спиране на висящо дело при наличие на предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочено е, че определението на въззивния съд е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са подадени отговори от „Хидропонт М“ ЕООД /н./ - чрез синдика И. Р., и от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ - чрез адв. В. В., в които се поддържат становища за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и за основателност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. С частна жалба вх. № 6859/31.10.2025 г. „Хидропонт М“ ЕООД /н./, представлявано от синдика И. Р., е обжалвало разпореждане № 1082 от 17.09.2025 г. по гр. д. № 740/2023 г. на Окръжен съд - Перник, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. В частната жалба е заявено искане за отмяна на обжалваното разпореждане, аргументирано с доводи, че след подаване на въззивната жалба от синдика на „Хидропонт“ ЕООД /н./, е подадена въззивна жалба и от подпомагащата страна „Трансмобил“ ЕООД, за която жалба е заплатена държавна такса и която ползва „Хидропонт М“ ЕООД /н./; Поради това не е необходимо заплащане на такса за въззивното обжалване и от главната страна - „Хидропонт М“ ЕООД /н./. Разпореждането за връщане на въззивната жалба е потвърдено от Апелативен съд - София с определение № 214 от 22.01.2026 г. За да постанови определението, въззивният съд е установил, че след многократни удължавания на срока дружеството - частен жалбоподател не е изпълнило указанията на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса в размер на 2 650 лв. във връзка с подадената въззивна жалба, и с оглед на това е направил извод, че са осъществени предпоставките по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на жалбата. Позовавайки се на разпоредбите на процесуалния закон, уреждащи държавните такси в гражданския исков процес, въззивният съд се е произнесъл, че извън изрично посочените в чл. 83 ГПК и чл. 84 ГПК случаи страните дължат предварително заплащане на държавни такси при обжалване на постановен по делото съдебен акт, като такса се дължи за всяка подадена жалба, независимо дали тя изхожда от главна или от подпомагаща страна. Като неоснователен е преценен единственият довод в частната жалба, че след като е платена такса по въззивната жалба на подпомагащата страна, няма основание да се събира повторно такса за въззивно обжалване и от главната страна. Изложени са съображения, че подаването на жалба от подпомагащата страна е резултат от нейната собствена преценка дали да обжалва съдебния акт в зависимост от интереса си по делото и дали да понесе разноски за обжалването в рамките на чужд съдебен процес, в който е встъпила или е била привлечена, за да помага на главната страна; Всяка от обжалващите страни дължи самостоятелна такса за подадената от нея жалба, поради което заплащането на държавна такса по подадената от подпомагащата страна въззивна жалба не освобождава главната страна от задължението за внасяне на такса по собствената й въззивна жалба. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпрос, който не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК - да е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Съобразявайки единствения довод в сезиращата го частна жалба - че поради внасяне на държавна такса по подадената от подпомагаща страна въззивна жалба не следва да се изисква заплащане на държавна такса за въззивната жалба, подадена от подпомаганата (главна) страна, въззивният съд се е произнесъл, че всяка от страните дължи самостоятелно заплащане на държавна такса за собствената си въззивна жалба. В зависимост от тази преценка съдът е формирал решаващия извод, че неизпълнението на задължението на главната страна да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване в указания срок е основание за връщане на подадената въззивна жалба. Така формираният извод не е обусловен от разрешаване на поставения в изложението въпрос, тъй като поради липса на наведени в частната въззивна жалба твърдения и доводи за обективна невъзможност на синдика да внесе таксата съдът не е обсъждал дали спирането на производството по несъстоятелност има значение за неизпълнението на указанията за заплащане на такса. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение несъответствието на въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване. Касационно обжалване не може да се допусне и поради обстоятелството, че частният касатор се е позовал формално на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без да посочи конкретна практика на Върховния касационен съд в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и без да изложи конкретни аргументи за наличие на допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърдението, че определението на въззивния съд е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, не е обвързано с посочване на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, което изключва възможността за извършване на преценка дали е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 3497/2025 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,