Определение № 50565 от 28.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 178/2022 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. И. К. чрез процесуален представител адв. В. Т. Д. срещу решение № 265123 от 29.07.2021г. по в. гр. дело № 7149/2020г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-а въззивен състав, с което след отмяна на решение от 27.04.2020г. по гр. дело № 5616/2019г. на Софийски районен съд, 75 състав е отхвърлен предявеният от Е. И. К. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер 25 000 лв. – част от вземане в общ размер на сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на внука й И. Р. Гущеров, настъпила на 10.05.2015г. от водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от 10.05.2015г. до окончателното изплащане, и ищцата е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 3 връзка с ал. 8 ГПК сумата 500 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Възходящите по права линия могат ли да бъдат включени в най-близкия родствен кръг на починалия съобразно възприетите в българското общество порядки?

2. В случай на претърпени болки и страдания от страна на възходящите по права линия, могат ли същите да бъдат обезщетени справедливо с оглед претърпените от тях неимуществени вреди, причинени им от злощастно събитие, случило се на техен низходящ по права линия, което е довело до смъртта на последния?

3. Как следва да бъде доказано наличието на „постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка“?

Касаторът поддържа, че първите два материалноправни въпроса са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а третият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като в цитираното Тълкувателно решение не е посочено изрично какви са доказателствените средства, с които би могло да бъде доказано наличието на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Т. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение и за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е съобразил със задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Третото лице помагач А. С. С. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че на 10.05.2015г. в [населено място], област Кюстендил е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при което е причинена смъртта на 16-годишния И. Р. Гущеров – внук на ищцата.

За установяване на отношенията между ищцата и починалия й внук и търпените от нея болки и страдания от неговата смърт въззивната инстанция е обсъдила показанията на разпитания свидетел В. Г. К. /внук на ищцата/ и въз основа на тях е установила, че И. Гущеров прекарвал всяка ваканция при баба си Е. К.; между тях били изградени отношения на обич и уважение; ищцата обичала най-много И. Гущеров, защото майката на починалия /дъщеря на ищцата/ дълго време не е имала деца; починалият живеел с майка си в [населено място], имал добри отношения с родителите си, но идвал при баба си през два-три дена. Въззивният съд е приел, че ищцата страдала много след смъртта на внука си, получила инсулт, плачела често и изживявала случилото се.

За да отхвърли предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, съдебният състав на СГС се е аргументирал с обстоятелството, че по делото не е доказано, че между ищцата и починалия й внук е създадена трайна и дълбока емоционална връзка извън обичайната за този вид родство, поради която ищцата да е понесла болки и страдания извън нормалната интензивност и продължителност на тези отношения. Изложил е съображения, че показанията на разпитания свидетел не налагат подобен извод, като е без значение, че починалият е дългоочаквано дете; И. Гущеров е имал нормални отношения с родителите си, на които са присъдени застрахователни обезщетения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ с влязъл в сила съдебен акт; не е налице заместващо отглеждане от баба му. Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че починалият внук е прекарвал ваканциите на село при баба си, че са имали контакти и нормално общуване при неговите посещения, че ищцата е преживяла тежко смъртта му не представлява изключение по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два материалноправни въпроса по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че не са решени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60070/29.06.2021г. по т. д. № 904/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 33/12.04.2022г. по т. д. № 377/2021г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра, респективно между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай въззивният съд не е отрекъл правото на възходящите по права линия да получат справедливо обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на техен близък - низходящ по права линия, при установена изключителност на създадената между тях трайна и дълбока емоционална връзка. Съдебният състав е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е доказано, че между ищцата и починалия й внук е създадена трайна и дълбока емоционална връзка извън обичайната за този вид родство, поради която ищцата да е понесла болки и страдания извън нормалната интензивност и продължителност на тези отношения. Дадените с посоченото Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора отклонение от практика на ВКС. Когато по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищцата да получи претендираното обезщетение, искът по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е неоснователен.

По отношение на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В съдебната практика не съществува противоречие относно разбирането, че доказването на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетението и починалото лице е в зависимост от конкретните твърдени от ищеца факти и обстоятелства, като са допустими и свидетелски показания. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил показанията на допуснатия и разпитан в първоинстанционното производство свидетел и е приел, че от тях не се установява наличието на създадена между ищцата и починалия й внук трайна и дълбока емоционална връзка извън обичайната за този вид родство, поради която ищцата да е понесла болки и страдания извън нормалната интензивност и продължителност на тези отношения. Развитите от касатора оплаквания за необоснованост на този извод представляват пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но нямат характер на основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение