Определение № 62 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 43/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София – град (АССГ) и Софийски районен съд (СРС) относно родово компетентния съд, който следва да разгледа предявения от Н. Ж. А., чрез процесуален представител адв. Х. Николов от САК, срещу Националната агенция за приходите отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал.1, пр.4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3565 лв., както и сумата от 1812,06 лв. законна лихва, които вземания произтичат от присъда по НЧХД № 19235/2012г. по описа на СРС, НО, 12 състав, изменена с Решение № 641/12.06.2018г. по ВНЧХД № 941/2018г. по описа на СГС, поради погасяването им по давност. Исковата молба е предявена пред Софийски районен съд, като по нея е образувано гр. дело № 42334/2023г., по което с Определение № 25526/20.06.2024г., е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София – град. Развити са съображения, че по делото е приложена присъда по НЧХД № 19235/2012г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с която Н. Ж. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от Наказателния кодекс (НК) и на основание чл. 78а НК е освободен от отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв., изменена с Решение № 641/12.06.2018г. по ВНЧХД № 941/2018г. по описа на СГС, като административното наказание е увеличено на 3500 лв. С присъдата Н. Ж. А. е осъден да заплати държавна такса и разноски по делото в размер на общо 65 лв. Районният съд приема, че предмет на иска е публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), доколкото произтича от присъда по НЧХД № 19235/2012г. по описа на СРС, НО, 12 състав, изменена с Решение № 641/12.06.2018г. по ВНЧХД № 941/2018г. по описа на СГС. Посочено е, че съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК тези вземания се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Във връзка с горното е обоснован извод, съобразно който е прието, че редът за събиране на публичното вземане определя и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на оспорено вземане от този вид. Предвид липсата на данни публичното вземане да е възложено на съдебен изпълнител, районният съд намира, че процесуалният ред за събиране на същото е ДОПК, което е в компетентността на административните съдилища. Административен съд София – град с Определение № 15128 / 21.08.2024 г., постановено по адм. дело № 7968/2024г., повдига препирня за подсъдност, като приема, че при принудително събиране на публично държавно и общинско вземане съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, с който е признато за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. В контекста на изложеното е формиран решаващ извод, че единственият способ за защита на длъжника при твърдение за изтекла давност е провеждане на установителен иск по чл. 439 ГПК (Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч. гр. дело № 756/2017 г. на ВКС, II ГО). Предвид горното е прието, че в съответствие с основанието на исковата претенция както е посочено в исковата молба по чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 439 ГПК, родово компетентен да я разгледа е гражданският съд, а по правилата на местната подсъдност – Софийски районен съд. Така възникналият спор, съобразно предписанието на чл. 135, ал. 5 АПК, следва да бъде разрешен от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Сформиран по правилата на цитираната императивна правна норма, настоящият съдебен състав, приема следното: С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуващо, като погасено по давност, публично държавно вземане, произтичащо от наложено с Присъда по НЧХД № 19235/2012г. по описа на СРС, НО, 12 състав, изменена с Решение № 641/12.06.2018г. по ВНЧХД № 941/2018г. по описа на СГС, административно наказание „глоба“ в размер на 3500 лв. Търсената в случая правна защита не може да се квалифицира нито по чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, нито по чл. 292 АПК, с оглед допустимостта й единствено в изпълнително производство по чл. 267 и сл. АПК, образувано въз основа на издадено изпълнително основание по чл. 268 АПК, каквато хипотеза в случая не е налице. Предявеният иск не може да се квалифицира и като такъв по чл. 128, ал. 2 АПК. Според нормата на чл. 269, ал. 1 АПК публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на ДОПК. Вземането за наложената с присъдата и изменена със съдебното решение глоба е публично държавно вземане по аргумент от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК, такова е и вземането за присъдените държавни такси и разноски, като според чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на публичните вземания се осъществява по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно чл. 163, ал. 3 ДОПК публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго, а според ал. 4 в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 416, ал. 4 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК) предвижда, че когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение. В случая липсват данни за образувани изпълнителни производства, както по реда на ДОПК, така и ГПК. Съгласно прогласеният в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало, субсидиарно приложим и в производствата по АПК и по ДОПК (чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК), както и съгласно чл. 126 АПК, съдебните производства започват по молба, съответно по искане на заинтересованото лице, като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от сезирала съда страна. Изборът на способ за защита принадлежи на заинтересованото лице. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът претендира да бъде признато за установено, че не дължи сумата в размер на 3 565 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 812, 06 лв. Чрез предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК Н. А. е избрал процесуален способ за правна защита по реда на ГПК. Също така следва да се посочи, че по реда на ДОПК е предвидена възможност за защита по исков ред само за трети лица, засегнати от изпълнението (чл. 269 от ДОПК) и не е регламентирана възможност за искова защита на длъжника. При тези факти компетентен да реши спора е гражданския съд, който по правилата за родовата и местна подсъдност е Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,