Определение № 23 от 12.07.2022 г. на ВКС по д. № 16/2022 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Сливен и Софийския градски съд относно това кой съд- административният или гражданският- е компетентен да се произнесе по искова молба вх.№1606 от 29.06.2021г., подадена от С. Л. М. срещу Върховен административен съд, с която е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 128 400 лв. и 25000лв.-мораторна лихва върху главницата за посочен период, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата, причинени от нарушаване на правото на ЕС -неосигуряване ефективни правни средства за защита при осъществяваната от ответника правораздавателна дейност. С определение № 396 от 24.11.2021г. Административен съд Сливен е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по компетентност на Софийски градски съд. За да приеме, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по тази искова молба, съдът е приел, че независимо, че ищецът се позовава на нарушаване на право на ЕС-неосигуряване на ефективни правни средства за защита и се претендира обезщетение за вреди от правораздавателна дейност на ВАС, следва да се приеме, че ищецът се позовава единствено на нарушение на чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС. Посочил е, че конвенцията не е част от правото на ЕС и не може да съставлява основание на иска по чл.2в, ал.1т.1 ЗОДОВ. Също така смята, че ищецът е изложил обстоятелства за процесуални нарушения, допуснати от ВАС при разглеждане на правния спор, несъобразяване с решение на КС по к.д.№16/2016год., необоснонованост на акта на съда, водещи до фактическа липса на достъп до тази инстанция и поради което е приел, че искът е с правна квалификация по чл.49 от ЗЗД. С оглед на което е приел, че разглеждането на исковата претенция е в компетентността на общите граждански съдилища и в случая на Софийски градски съд. С определение № 5187 от 06.06.2022 г. Софийският градски съд е повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че е налице позоваване на ищеца, че в дейността си ВАС е нарушил правата му като не е зачел, че в конкретния случай има право на справедлив съдебен процес и право на ефективни средства на защита/чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС/. Приел е, че ЕС не е страна по ЕКЗПЧОС, но последната изпълнява две функции- като минимален стандарт за защита по отношение на Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКЗПЧОС и като основание за защита на основните права в качеството им на общи принципи на правото на ЕС в съответствие с чл.6, пар.3 от ДЕС. Поради което е приел, че ищецът е навел доводи за причинени имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС от правораздавателната дейност на ВАС на основание чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ и исковете следва да се разгледат по реда на АПК от съответния административен съд. Посочил е,че въпрос по същество е дали конкретно посочените действия и бездействия на административния съд при осъществяване на конкретната правораздавателна дейност осъществяват или не състав на соченото нарушение. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е Административен съд Сливен по следните съображения: Ищецът се позовава в исковата молба и в уточнителни молби, че при разглеждане на спора относно изземване на автомобила му, издирван по Шеингенска информационна система /ШИС/ чрез прокуратурата ответникът при разглеждане на посочения конкретен спор и при правораздавателната си дейност не е съобразил, че ищецът е бил лишен от ефективни правни средства за защита пред съд. Не взел в предвид позоваването на ищеца именнно за нарушения на тези права и невъзможност да търси защита пред съд с оглед на действаща към този момент нормативна уредба в страната, което е довело до претърпени от него имуществени вреди. Съгласно новоприетата разпоредба на чл. 2в, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ /ДВ бр.94/2019год./ исковете срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Евпорейския съюз /ЕС/, в случаите при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС-за вреди по чл.1, ал.1- при или по повод на административна дейност, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, административните съдилища са тези които притежават компетенстност да решат споровете, а извън горепосочените случаи- по т.1 или всички останали случаи-гражданските съдилища. Настоящият случай, при изложени подробни твърдения и доводи на ищеца за увреждащи действия, свързани с нарушение на право на ефективни правни средства на защита и достъп до съд, които не са съобразени при осъществяваната от ответника ВАС правораздавателна дейност, покрива хипотезата на чл.2в, ал.1,т.1 ЗОДОВ. Не би могъл да се подкрепи изводът на Административен съд – Сливен, че в исковата молба липсват доводи за нарушаване на правото на ЕС. Вярно е, че ищецът е цитирал само чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, но едновременно с това ясно е посочил, че според него е нарушено правото на Европейския съюз. Съдът е следвало да съобрази, че чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС са идентични с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и че съобразно чл. 52, параграф 3 от ХОПЕС, „доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция“. Както е следвало да вземе в предвид, че основните права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС/ в случая правата по чл.6 и чл.13 от конвенцията на които се позовава ищецът/ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, следва да се разглеждат като част от правото на ЕС- по силата на чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. Правната квалификация е задължение на съда, а не на страните. Поради това съдът е следвало да приеме, че е сезиран с искане за обезщетяване на вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, което нарушение се основава на чл. 47 от ХОПЕС във вр. с чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС. Въпрос по същество е дали конкретно посочените действия и бездействия на административния съд при осъществяване на конкретната правораздавателна дейност осъществяват или не състава на соченото нарушение. Поради изложеното по-горе компетентентен да разгледа делото е административния съд по реда на АПК. След приемане на изпратеното по компетентност дело, съдът следва отново да осъществи конкретна преценка за редовност на исковата молба, тъй като настоящият състав се произнася единствено по спора за подсъдност. Мотивиран от гореизложеното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд