Определение № 2011 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 470/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от страна на пълномощника на„Глумче“ ЕООД, „Монолис“ЕООД, Крушово“ ЕООД „Черница“ ЕООД, „Киреево“ ЕООД, „Страталобо“ ЕООД, „Толовица“ ЕООД, и „Символи Констракшън Груп“ ЕООД, срещу Решение № 661/31.10.2023 на САС,11 гр.с-в по в.т.д. №496/2023, с което е потвърдено Решение № 327 от 10.03.2023 г., постановено по т. д. № 2829/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-23-ти състав, в частта в която, съдът е признал за установено по исковете на „Символи“ ЕООД, срещу жалбоподателите, че с вписвания по партидите на жалбоподателите в Търговския регистър към Агенцията по вписванията са били вписани несъществуващи обстоятелства - прехвърлянето на всичките притежавани от „Символи“ ООД дружествени дялове на жалбоподателите, в полза на „Символи Констракшън Груп“ ЕООД, както и че едноличен собственик на капитала на „Черница“ ЕООД, „Киреево“ ЕООД, „Толовица“ ЕООД, „Глумче“ ЕООД, „Монолис“ ЕООД, „Крушово“ ЕООД, „Страталобо“ ЕООД е „Символи Констракшън Груп“ ЕООД. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на касатора разноски. В касационните жалби се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК като основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба не е депозирал отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и исковете са неоценяеми намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на АС-София е изложил следното: Между страните не се спори, че „Символи“ ЕООД, е учредено през 2012 г. от П. Н. Зографос и Г. К. Х., като дружество с ограничена отговорност; че през 2013 г. съдружниците взели решения да закупуват недвижими имоти на територията на Република България, като за целта учредили други търговски дружества или закупили дружествени дялове от други търговски дружества, като по този начин „Символи“ ООД придобило дружествени дялове и станало едноличен собственик на капитала на „Глумче“ ЕООД, „Черница“ ЕООД, „Киреево“ ЕООД, „Монолис“ ЕООД, „Крушово“ ЕООД, „Толовица“ ЕООД и „Страталобо“ ЕООД. Не се спори, че в периода от 11.05.2015 г. до 16.06.2015 г. съдружникът и управител на „Символи“ ООД Х. е провел седем ОС на дружеството, на които са взети решения за прекратяване на участието на „Символи“ ООД в капитала на последните седем ответни дружества и че са съставени седем протоколи на проведените общи събрания. Установено е, че въз основа на цитираните решения на Общите събрания на ищцовото дружество Х. сключил пред различни нотариуси договори за прехвърляне на дружествени дялове от седемте търговски дружества ответници в полза на ответника „Символи Констракшън груп“ ЕООД, на което, видно от публичните вписвания по партидата на дружеството, Х. е едноличен собственик на капитала и управител. По делото пред СГС е представен препис от влязло в сила решение от 23.06.2021 г. на Софийския окръжен съд, постановено по искове на П. Н. Зографос срещу „Символи“ ООД, по т. д. № 174/2020 г., с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прогласена нищожността на решения на ОС на съдружниците на „Символи“ ООД, взети на 15.05.2015 г. за продажба на всички дружествени дялове от капитала на „Глумче“ ЕООД, „Черница“ ЕООД, „Киреево“ ЕООД, „Монолис“ ЕООД, „Крушово“ ЕООД, „Толовица“ ЕООД и „Страталобо“ ЕООД, както и на основание чл. 124, ал. 4 ГПК е прогласена неистинността на протоколите от тези проведени общи събрания на съдружниците на „Символи“ ООД от 15.05.2015 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният състав е направил следните изводи: Съгласно чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания, които настоящият съдебен състав трябва да съобрази при определяне на това какво представлява "несъществуващо обстоятелство", респективно "несъществуване на вписано обстоятелство" каквато е терминологията използвана в чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение е посочено, че понятието "несъществуващо обстоятелство" е въведено в закона само по отношение на подлежащите на вписване такива, като вписване на такова обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно - когато въобще липсва или е нищожен правния акт, въз основа на който се твърди, че е възникнало вписаното обстоятелство. Според разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тази норма съгласно препращащата разпоредба на чл. 288 ТЗ е приложима и за търговските сделки, при сключване на които воля от името на дружеството се изразява от неговия органен представител, който го представлява по силата на закона или от неговия упълномощен представител, който го представлява по силата на сключена упълномощителна сделка, които договарят във вреда на дружеството с трето лице. Недействителността по чл. 40 ЗЗД е уредена единствено и изключително в интерес на увреденото от сделката представлявано лице. Въззивният състав се е позовал на ТР № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което са дадени задължителни указания по тълкуване на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД. Прието е, че фактическият състав, пораждащ недействителността, предвидена в тази норма, се състои от два елемента: - първият елемент е обективен и се изразява в това, че сключеният от представителя договор уврежда представлявания, като е посочено, че увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения, нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези; Вторият елемент е субективен и се изразява в наличие на споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания и се свежда до недобросъвестност на представителя и третото лице относно увреждането на представлявания - и двамата, знаят /съзнават/, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, като тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Съдът се е позовал на практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Решение № 178/12.03.2020 година, постановено по т.д. № 1991/18 г., ТК, II ТО, ВКС, в което е постановено, че при сделка и действие на управителя на дружество с ограничена отговорност, дружеството е обвързано от действията и сделките, извършени от управителя, но само при нормално развитие на отношенията в съответствие с добросъвестността. Това не се отнася за сделките, при които третото лице действа недобросъвестно и знае или не е могъл да не знае, че при договаряне с дружеството с ограничена отговорност чрез управителя му нанася вреда на търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец. По изложените съображения, въззивният състав е приел за доказано, че сделките, с които са прехвърлени дружествените дялове на „Черница“ ЕООД, „Киреево“ ЕООД, „Толовица“ ЕООД, „Глумче“ ЕООД, „Монолис“ ЕООД, „Крушово“ ЕООД „Страталобо“ ЕООД, са нищожни на основание чл. 40 ЗЗД, като сключени във вреда на представлявания ищец, от законния му представител Г. К. Х., с оглед данните от приетото заключение на в.л. по съдебно-оценителската експертиза за оценка на прехвърлените дялове по два метода, от която се установява, че действителната пазарна стойност на дяловете във всяко от дружествата, предмет на прехвърлителните сделки, е значително по-висока от цената, на която са отчуждени същите. С оглед на възраженията наведени във въззивните жалби, въззивният съд е кредитирал заключението на първата по делото СОЕ, доколкото използваният в нея метод за определяне на пазарната стойност на дружествените дялове-предмет на седемте сделки. Основал се е на това, че по първоначалната експертиза за определяне на стойността на процесните имоти са взети под внимание всички относими елементи за формиране на цените им. Например, отразено е, че в непосредствена близост до оценяваните имоти е разположен летищен комплекс „Божурище“. За целта на експертизата са посочени конкретни аналози, като са отчетени индивидуалните характеристики на имотите. В съдебно заседание, експертът по първоначалната СОЕ е уточнил, че е отчетен потенциала на оценяваните имоти, намиращи се в земеделска зона, предвид непосредствената близост до новоразработваща се промишлена логистична зона до [населено място]. Взето е под внимание и че към момента в тази зона се изгражда комуникация, ток и вода и че този потенциал оказва положително въздействие върху оценяваните имоти. Отчетен е и принципа при оценяването да се вземат предвид оферти, със срок не-късен от 6 месеца от сключената сделка. Предвид изложеното и заключението на приетата по делото СОЕ, въззивният съд е приел за доказан увреждащият от обективна странна, факт на нееквивалентност на престацията, изразяващ се в продажба на дружествените дялове от седемте търговски дружества ответници в полза на ответника „Символи Констракшън груп“ ЕООД, на стойност значително под пазарната. Относно субективния елемент, според съда, изразената от Г. К. Х. воля от името на „Символи“ ООД като продавач на дружествените дялове от седемте търговски дружества ответници в полза на ответника „Символи Констракшън груп“ ЕООД, не е насочена към защита на интересите на ищцовото дружеството, а в негова вреда, което се установява, от значителната разлика между пазарната и договорена цена на имотите, представляващи дружествените дялове на седемте процесни сделки. Позовал се и на това, че за вреда следва да се приеме всяка сигурна възможност, установима към сключване на договора, че ще настъпи за лицето, от чието име се извършва представителство, като вредата може да настъпи веднага или да е сигурно нейното бъдещо настъпване и вредата следва да не е незначителна. С оглед изложеното, съдът е заключил, че управителят на ищцовото дружество „Символи“ ООД Г. Х., като управител и едноличен собственик на капитала на „Символи Констракшън груп“ ЕООД е действал недобросъвестно към момента на сключване на договорите, и че „Символи Констракшън груп“ ЕООД, чрез управителя си Г. Х., като представляващ и „Символи“ ООД, не е могъл да не знае, че уврежда продавача „Символи“ ООД. Изложеното, според съда води до извода за договор, сключен във вреда на представлявания, като в този случай предвидената правна възможност на основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД да се установи недействителността му по иск на увреденото лице, както изрично е посочено в т. 3 от Тълкувателно решение 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо и доколкото от нищожните договори не произтичат задължения за страните, то вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства: прехвърлянето на дяловете и свързаната с това промяна на собствеността на капитала, не са се осъществили, поради което и искът по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е счетен за основателен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ответниците по иска се сочат като обуславящи изхода по спора следните такива: 1.„Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД за органното представителство на търговските дружества “ и 2. „Длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви като обсъди всички наведени от страните доводи“. Жалбоподателят се е позовал на противоречие в отговорите, които съдът е дал на тези въпроси с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като е посочил и конкретни решения в подкрепа на това. Съгласно цитираното в обжалвания въззивен акт решение №178/12.03.2020 г. по т.д. № 1991/2018 г. на Второ т.о. на ТК, което е постановено по спор, който е бил аналогичен от фактическа страна с процесния, ВКС е застъпил следния отговор на първия правен въпрос: При съответно приложение на нормата на чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД са така както са разяснени в Тълкувателно решение 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да е на първо място извършено действие от името на представляваното лице, което е действително и го обвързва. На второ място следва да е налице обективно накърняване интересите на лицето, от чието име са извършени действията и субективен елемент. Установяване съществуването на тези елементи се извършва към момента на сключване на договора. От обективните елементи, изискуеми от чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД следва да се установи, че е налице вреда, която настъпва още към момента на сключване на договора, респ. с неговото сключване. Но относно вредата не е задължително тя да е настъпила или да настъпва със сключване на договора. За вреда следва да се приеме всяка сигурна възможност, установима към сключване на договора, че вреда ще настъпи за лицето, от чието име се извършва представителство. При съответното приложение на чл. 40 от ЗЗД следва да се приеме, че това ще са сделки, които представляват неоснователно обременяване с тежести, да са породени условни или задължения с нетипични модалитети. Вредата може да настъпва веднага или да е сигурно нейното бъдещо настъпване. Вредата следва да не е незначителна. Следва да е налице субективен елемент като под термина „споразумяване“, използван от законодателя следва да се има такова действие, което третото лице, с което е договарял управителят да е действал недобросъвестно. Изисква се знание и у управителя на представляваното дружество с ограничена отговорност, и у третото лице, че така сключеният договор при съдържащите се обективни характеристики води до увреждане или може да доведе в бъдеще до вреда за лицето, от чието име е сключен. Възможността за настъпване на вредата следва да е основано на обективни факти. Недобросъвестността подлежи на доказване от лицето, от чието име са извършени увреждащите действия. Третото лице следва да цели настъпването на вредата или да действа при груба небрежност към момента на сключване на договора. Видно от гореизложената и приета от въззивния съд фактическа обстановка по настоящия спор са анализирани и приети за налични всички факти, възприети в практиката на ВКС/цит. решение №178/12.03.2020 г. по т.д. № 1991/2018 г. на Второ т.о. на ТК/ като елементи, изпълващи фактическия състав на хипотезата на правната норма в разпоредбата на чл.40 ЗЗД, поради което и не е налице несъответствие по въпроса с цитираната практика на ВКС. Посочените от подалата КЖ страна съдебни решения са по спорове различни от фактическа страна с настоящия. Вторият въпрос е твърде общо формулиран и се предпоставя от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито не се установява да са допуснати от страна на въззивния състав. С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Водим от всичко гореизложено, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение