Определение № 3124 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. К., [населено място], [община], подадена от адвокат Г. Г., срещу въззивно решение № 412/02.07.2024 г. по в. гр. д. №327/2024 г. на Окръжен съд – Враца, с което след отмяна в обжалваната част на решение № 35/07.03.2024 г. по гр. д. №665/2023 г. на Районен съд – Оряхово е отхвърлен предявеният от касатора против Районен съд – Козлодуй иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 950 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на страната за разглеждане в разумен срок на гр. д. № 842/2022 г. на РС – Козлодуй. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 950 лв. до предявения размер от 5 001 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят поддържа, че на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ - отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната за конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд; 2) може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходната инстанция; 3) включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целият период, от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция, при преценка за спазването на разумния срок за разглеждане на делото. Сочи се и основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – Районен съд – Козлодуй, в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 20.07.2022 г. е образувано гр.д. № 842/2022 г. по описа на РС-Козлодуй по искова молба на Н. П. К. против ОДМВР-Враца. Безспорно е и обстоятелството, че при образуването делото е разпределено на случаен принцип на доклад на съдия Ж. Г. Д. - А.. От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС се установява, че с разпореждане в закрито заседание от същия ден - 20.07.2022 г. съдията-докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. На 12.08.2022 г. е постъпил отговор от ОДМВР- Враца, като страните не спорят, че ответникът е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото, и е предявил обратен иск. С определение, постановено в з.з. на 30.09.2022 г., съдията-докладчик е оставил без движение производството по предявения обратен иск и е дал указания на ответника да отстрани констатирани нередовности чрез внасяне на дължимата държавна такса. На 13.10.2022 г. ответникът ОДМВР Враца е внесъл указаната от съда държавна такса. С определение в закрито заседание на 25.11.2022 г., съдът е конституирал "АЕЦ Козлодуй " ЕАД като трето лице - помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл.131 ГПК с ответното по този иск дружество - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. На 25.01.2023 г. са подадени отговори от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба. С постановено по реда на чл.140 ГПК определение от 09.08.2023 г., районният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2023 г. На 19.09.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по гр.д .№ 842/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, в рамките на което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с Решение № 470/07.11.2023 г., като след това са по следвали молба по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението. От приетите по делото 7 броя болнични листове се установява, че за периода до насрочване на делото, съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, а именно: - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. -30 дни, от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни, от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 26.09.2023 г. до 29.09.2023 г. - 4 дни, от 30.09.2023 г. – 04.10.2023 г. – 5 дни, т.е общо 85 дни. Въз основа тази фактическа обстановка въззивният съд е направил изводи, че разумността на срока, в който е продължило едно дело се оценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага следните критерий: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на 9 поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Съобразно така посочените принципни критерии, на първо място трябва да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му. От събраните доказателства се установи, че съдебното производство пред РС-Козлодуй (от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт) е продължило почти 1 година и 4 месеца. Този период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики - районният съд първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е голям обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Страните не спорят по тези обстоятелства, а същите се установяват и от приложената справка от ЕИСС за движението на гр.д.№ 842/2022 г. по описа на КРС. Така констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по делото обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. В тази връзка следва да бъде посочено, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава XXV "Бързо производство", Част III "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета - неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове. В случая обаче спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение и на възнаграждение за положен извънреден труд. Ето защо бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. В исковата молба се твърди, че забава е допусната за периода от м.01.2023 г. до насрочване на делото, както и при постановяване на решението. От данните по делото е видно, че действително е налице един по- значителен период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик, а именно - от 25.01.2023 г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лицепомагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба - до 09.08.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл.140 ГПК за насрочване на делото. Този период на забава не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство. Релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство - от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение. Възможно е общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, и обратното - при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. В случая е налице именно втората хипотеза - допуснато е забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава XV и Глава XVI ГПК. Освен това към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Що се касае до допуснатото забавяне от 18 дни при постановяване на крайния акт, съдът намира, че същото не е дотолкова значително, че да повлияе на общата продължителност и да обуслови извод за нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата по формулираните в изложението въпроси. По приложението на чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС има създадена практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. В тази практика е разяснено (вж. решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., III г.о., решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., IV г. о. и др.), че нормата на чл. 2б ЗОДОВ урежда специален ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с ЕКЗПЧОС, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. В тази практика (вж. - Finger v. Bulgaria, Zmalinski v. Poland, Piatkowsky v. Poland, Scordino v. Italy, Obermeier v. Austria, Pretto and Others v. Italy, Capuano v. Italy, Surmeli v. Germany, Zimmermann and Steiner v. Switzerland и др.) последователно е приемано, че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията, включително - задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Разумността на срока, в който е продължило едно дело се оценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се проучат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Общи забавяния, причинени случайно (внезапно) от пренатовареността на съда, могат да бъдат допуснати, ако не са продължителни, и когато властите са предприели съответните разумни мерки за разглеждане на делата с оглед на тяхната спешност и значимост (вж. - Zimmerman and Steiner, §§27-32; Pretto and others, §§30-37). Освен това, ЕСПЧ приема, че чл. 6, § 1 от Конвенцията е напълно автономен от начина, по който националното производство определя продължителността на процесуалните действия, респ. че нарушение на законови срокове не води непременно до нарушение на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС (вж. - K. v. the United Kingdom, §§34-40). Съгласно практиката на ЕСПЧ, не съществуват фиксирани срокове за нито един вид съдебно производство и всяка отделна ситуация се разглежда на принципа „случай-за-случай“, като преценката на „разумния срок” варира в зависимост от конкретните обстоятелства. Нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията изисква проверка на производството като цяло и от гледна точка на всички етапи и възможности, предоставени на жалбоподателя, а не оценка на отделни процедурни нарушения сами по себе си („per se“). Въззивното решение не е постановено в противоречие с тези правни разрешения. Решаващият съд е съобразил критериите, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и в практиката на ВКС по приложението на чл. 2б ЗОДОВ, като след анализ и оценка на събраните по делото доказателства е приел, че в случая общата продължителност на производството пред Районен съд – Козлодуй не може да се квалифицира като „неразумен срок“ за разглеждането на делото. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, също не се установява. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, доводите на касатора не сочат за наличието на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е приложена от въззивния съд според точния й смисъл и съдържание, вложени от националния законодател, и при съобразяване на стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ по тълкуването и приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд