Определение № 2732 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 693/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. П., подадена чрез процесуалните представители адв. Т. и адв. С., против въззивно решение № 867 от 18.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 987/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 673 от 04.04.2024 г., постановено по гр. д. № 4143/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което по иск на М. Ц. В. на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД са развалени договори за издръжка и гледане, обективирани в нотариален акт № ..., том ..., peг. № ...дело 179 от 20.12.2017 г., чрез който С. Т. П. е прехвърлила 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор ... по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица] ет. ..., ап. № .., находящ се в осеметажната сграда с идентификатор ..., разположена в ПИ с идентификатор ... с предназначение – „Жилище, апартамент” на едно ниво, с площ от 50 кв. м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня - WC и коридор, с прилежащи към този СОС: избено помещение № ...с площ от 4.83 кв. м., при граници: изток - склад № ..., запад - склад № ..., север - калкан, юг - коридор, както и 8.50 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху ПИ, при съседни СОС: на същия етаж: ... и ...; под обекта: ... и ...; над обекта: ... и ..., ведно с 5/325 кв. м. идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор ... по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], с площ от 325 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници: ПИ ...; ..., ...,... и ... при запазено пожизненото и безвъзмездно право на ползване на прехвърлителката и договор за издръжка и гледане, както и в нотариален акт № ..., том ...., peг. № ..., дело 180 от 20.12.2017 г., чрез който С. Т. П. е прехвърлила 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор ... по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], етаж (-) .. (минус първи), гараж № ..., находящ се в шестетажната сграда с идентификатор ..., разположена в ПИ с идентификатор ... с предназначение - Гараж в сграда на едно ниво, с площ от 17.65 кв. м., прилежащи части: съответният процент ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, в който е построена сградата, при съседни СОС: на съшия етаж: ... и ...: под обекта: няма; над обекта: няма. С решението са присъдени съдебно деловодни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация М. Ц. В., подаден чрез процесуалния представител адв. О.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: В обжалваното решение е прието, че на 20.12.2017 г. С. Т. П., чрез пълномощника си ответника П. е прехвърлила на П. по 1/2 ид. ч. от два недвижими имоти, подробно описани по-горе срещу задължението на последния да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила, до момента на сключване на договора. Това се е случило след като сключеният между тях на 07.07.1986 г. брак е бил прекратен с влязло в сила решение № 1968 от 01.12.2017 г. по гр. д. № 7022 от 2017 г. на Районен съд - Бургас по взаимно съгласие между страните по чл. 50 СК, като съпругата запазила фамилното си име и страните уговорили семейното жилище, находящо се на [улица], ет. .., ап. .. да се ползва и от двамата, и след като на 15.12.2017 г. ответникът се е снабдил с нотариално заверено пълномощно. С. П. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху 1/2 ид. ч. от СОС с идентификатор ..., съгласно пълномощното, подписано от нея за изповядване на сделката. Първите няколко години след сключването на алеаторните договори ответникът е полагал грижи за прехвърлителката, като те са живеели в едно домакинство. Здравословното състояние на прехвърлителката прогресиращо се е влошило, което е наложило осигуряването й на постоянна медицинска помощ в значителен обем, както и грижа, която ответникът предвид неговата напреднала възраст не е бил в състояние сам да полага. В този случай при съгласие на кредитора постоянната помощ може да бъде осигурена чрез трето лице, поради което П. е настанена в хоспис в [населено място]. От свидетелските показания е установено, че ответникът я е посещавал, носил е храна и дрехи. Не така стои въпросът обаче със заплащането на таксата за хосписа в [населено място]. Вярно е, че ответникът е представил фактури, от които е видно, че в три поредни месеца е заплащал в брой по 1020 лв. по договор за палиативни грижи. При съпоставка с извлеченията по банковите сметки на страните по договора прави впечатление, че получаваните от тях пенсии са в приблизително еднакви /което опровергава твърденията, че П. е получавала малка пенсия/ и са постъпвали около 7-мо число на месеца. Непосредствено след това от нейната сметка от АТМ устройство са изтегляни последователно 800 лв. и 300 лв. на едни и същи дати. По делото е безспорно, че банковата карта на П. и ПИН-кода са били у ответника, до момента, в който ги е предал на ищеца при преместването от хосписа в [населено място] според показанията на свидетеля М.. В случая се касае за косвени доказателства, но въз основа на тях може да се направи логически извод, при това единствено възможен, че ответникът е теглил посочените суми и с тях е заплащал таксата за хосписа. Невъзможно е П. бидейки лежащо болна в хосписа в [населено място] ежемесечно на два пъти да тегли пари от АТМ устройства в [населено място]. След преместването на П. от сина й в Дома за стари хора в [населено място], предвид безспорно установеното, че таксата е заплащана от нейната сметка, както и операцията на счупената бедрена шийка, следва да се приеме, че ответникът не е полагал дължимата грижа. Посещенията му са спорадични-веднъж е отишъл сам и веднъж преди Коледа, когато го е завел свидетеля М.. Последният заявява, че лично е видял, че П. е дал на прехвърлителката 5000 лв. при изписването й от хосписа в [населено място]. Тъй като в съществен период от време, през което, съобразно своето тежко здравословно състояние прехвърлителката П. е имала нужда от издръжка и грижи, ответникът не е доказал да е осъществил изпълнение, отговарящо по обем и качество на уговореното в процесния договор, е налице неизпълнение на договорното задължение от ответника, като неизпълнението не е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, поради което е възникнало потестативното право на наследника на изправния кредитор да развали процесните двустранни договори. Прибретателят е длъжен да дава издръжка за своя сметка, независимо от това дали прехвърлителят разполага със свои средства. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Може ли съдът да приеме един факт за безспорен между страните при положение, че по делото няма извършено признание на този факт и без да е докладвал фактът за безспорен по реда на чл. 146, т. 3 ГПК?“; 2. „Следва ли, при изграждането на своите фактически изводи, съдът да следва логическата причинно-следствена връзка между фактите?“; 3. „Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелствуват?“; 4. „Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“ и 5. „В кои хипотези на липса на съдействие от страна на кредитора по договора за издръжка и гледане длъжникът следва да се обръща към съда за определяне на предмета на дължимата от него престация и необходимо ли е ангажирането на решението на съда в случаите, когато кредиторът не желае да живее в общо домакинство с длъжника, но приема предложените от него алтернативни на гледането плащания като достатъчни и в този смисъл отказ от съдействие на кредитора по отношение на плащанията няма, съответно приемането на предложените плащания от кредитора освобождава ли длъжника от отговорност?“. Сочи, че възивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото по първия въпрос в решение № 190 от 14.12.2016 г. по т. д. № 2349/2015 г. на ВКС, I т. о., по втория в т. 12 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, по третия в решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 4755/2008 г. на ВКС II г. о. и решение № 195 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 6291/2007 г. на ВКС, II г. о., по четвъртия в решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него решения на ВКС, а петият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Първия въпрос е неотносим, тъй като съдът не е приел фактите, че банковата карта на П. и ПИН-кода са били у ответника за безспорни и ненуждаещи се от доказване, а се е аргументирал, че тези обстоятелства са установени от събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля М.. Вторият, третият и четвъртият въпроси се отнасят до задълженията на въззивния съд по всяко дело. В случая въпросите са решени при съобразяване на трайната практика на ВКС, съгласно която въззивния съд следва да мотивира решението си, съобразно правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи (чл. 235, ал. 2 ГПК). Той следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните по делото, когато се отнасят до спорния предмет с оглед правомощията му по чл. 269 ГПК в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ГПК и извърши самостоятелен, и цялостен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти като обосновано посочи кои от тях възприема за установени и кои за неосъществили се, и изложи собствени мотиви – т. е. такива, които отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от горното правно разрешение. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая въззияният съд е заключил, че от показанията на разпитаните пред Районен съд - Бургас свидетели не може да се достигне до категоричен извод, че от момента на сключването на договора до смъртта на прехвърлителя, ответникът е полагал ежедневни, непосредствени и непрекъснати грижи. Всички свидетелски показания обективират субективни възприятия относно полаганите от приобретателя грижи. Разпитаните по искане на ответника свидетели /с изключение на св. М./ познават бегло прехвърлителката и нямат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелството как е бил гледана и издържана особено след настаняването й в хоспис. Петият въпрос е твърде общо поставен и не кореспондира с установената от въззивния съд фактическа обстановка, освен това касаторът не е обосновал успешно допълнителния селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на М. Ц. В. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение