Определение № 175 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1234/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. И. Б. от [населено място] против въззивно определение № 2178 от 18.11.2014г. по в.гр.д. № 1281 по описа за 2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2974 от 11.02.2014г. по гр.д. № 1770/14г. на Софийски градски съд за връщане на исковата му молба с вх. № 14400 от 7.02.2014г. и е прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводс-твените действия. В подадената частна касационна жалба не е посочено основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и не е формулиран конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, дали се разрешава противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: В случая предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение жалба срещу акт на съда, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, поради което с оглед разпоредбата на чл.274 ал.3 от ГПК - допустимостта на настоящето касационно обжалване е в зависимост от наличието на предпоставките за допустимост, посочени в чл.280 ал.1 от ГПК. За да може да разглежда по същество подадената касационна жалба, настоящият съдебен състав следва да прецени допустимостта й съобразно наличието на поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК специални основания. В случая /както вече беше посочено по-горе/ жалбоподателят не поставя конкретен материално-правен или процесуално -правен въпрос от значение за изхода на спора, за който да е възможно да се прецени наличие на специално основание за допустимост. Съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен въпрос, защото той определя рамките,в които ВКС селектира жалбите. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на каса-тора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение