Определение № 50408 от 07.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1699/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. М. срещу решение №690 от 30.03.2022г. по в.гр.д.№13732/2021г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение №20090954/09.04.2021г. по ч.гр.д.№56130/2015г. на Софийски районен съд, 68 състав и вместо това е постановено да се издаде на основание чл.409 ал.1 от ГПК дубликат на изпълнителния лист, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 05.10.2015г. по ч.гр.д.№56130/2015г. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че са налице предпоставките за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Поддържа, че от молбата за издаване на дубликат, както и от обясненията на процесуалния представител на банката, става ясно, че изпълнителният лист не е бил изгубен, нито унищожен. Твърди, че едва пред въззивната инстанция банката се позовава на съдебна практика и навежда твърдения, които напълно противоречат на писмените и гласни доказателства, събрани в първоинстанционното производство. Наред с това поддържа,че съставът на СГС неправилно е приел направеното от него възражение за изтекла погасителна давност за преждевременно и е отказал да го обсъди, което съставлява съществено нарушение на процесуалния закон. Изтъква, че възражението за погасителна давност е своевременно направено и се основава на обстоятелства, настъпили след установяване съществуването на дълга съгласно изричната разпоредба на чл.409 ал.4 от ГПК. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по правните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? 2.При противоречащи си доказателства, представени от една и съща страна в рамките на едно съдебно производство, следва ли съдът да се произнесе в мотивите си защо кредитира едни и отхвърля други доказателства? 3.Наличието или липсата на реквизит от съдържанието на изпълнителен лист основание ли е за издаване на дубликат? 4. Липсата на печат на съда, а само /наличието на/ подпис на съдията основание ли е изпълнителният лист да не се счита за оригинал? Изпълнителен лист без печат на съда, а само с подпис на съдията, представлява ли годен изпълнителен титул? 5.Следва ли да бъде издаден дубликат на изпълнителен лист, ако същият по твърдение на страната, в полза на която е издаден, не е бил нито изгубен, нито унищожен, бил е в нейно владение, но му липсва печат? По първия въпрос поддържа, че съдът е допуснал отклонение от задължителните разяснения в ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и от практиката, формирана с решение №228 от 01.10.2014г. по гр.д. №1060/2014г. на ВКС, ГК, I гр. о. и решение №27 от 02.02.2015г. по гр.д. №4265/2014г. на ВКС, ГК, IV гр. о. Поддържа, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с разясненията в ППВС №1/13.07.1953г., както и с решение №3 от 07.05.2020г. по гр.д. №1411/2019г. на ВКС, ГК, IІІ гр. о., решение №327 от 03.04.2017г. по гр.д. №2119/2016г. на ВКС, ГК, IV гр. о. По отношение на последните три въпроса поддържа че са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. И. С. М., действащ като ЕТ „И. М.“ и Т. В. М., в качеството на другари на касационния жалбоподател, не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът по касация „Юробанк България“ АД не изразява становище по касационната жалба. Постъпил е отговор от „Колект БГ“ АД, който не следва да се обсъжда, доколкото дружеството няма качеството на страна в производството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е заключил, че са налице условията за издаване на дубликат на изпълнителния лист, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 05.10.2015г. по ч.гр.д.№56130/2015г. Приел е за установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя чрез негов процесуален представител преди повече от пет години, като липсват данни, включително и твърдения на страните, въз основа на него да е образувано изпълнително производство, както и данни да е изпълнено задължението. Посочил е, че единственият изпълнителен лист, с който банката - молител разполага, е този, който е върнат по делото с молба от 17.09.2020г. и върху който е положен подпис, но не и печат на съда. Също е приел, че представеният по делото изпълнителен лист не представлява годен изпълнителен титул, тъй като няма поставен печат на съда върху него и страната не разполага с друг способ за пристъпване към принудително изпълнение, а освен това не може да се приеме по безспорен начин, че същият е оригинал. Счел е, че възражението на ответниците за изтекла погасителна давност не следва да се обсъжда, защото е преждевременно заявено. Изложил е мотиви, че тъй като изпълнителният лист е издаден преди влизането в сила на изпълнителното основание / въз основа на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК/, въпросът за съществуването на изпълняемото право и неговия обем ще бъде разрешен в производството по предявения от кредитора иск по чл.422 от ГПК, в което длъжниците следва да направят всички свои възражения срещу съществуването на вземането. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаещ задълженията на въззивната инстанция, е относим към спора, но по отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал. Въззивният съд подробно е изложил съображения относно преценката си за наличие на предпоставките за издаване на дубликат на изпълнителния лист. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Вторият процесуалноправен въпрос не се явява обуславящ за изхода на производството, доколкото не съответства на изложените от въззивния съд мотиви и извършените от страните процесуални действия. Въпросът предпоставя ангажирането на противоречиви доказателства от страната, при които за съда възниква задължение да посочи кои от тях кредитира и да обоснове тази си преценка. В случая самият касатор не сочи кои са представените противоречиви доказателства, а обосновава в жалбата си противоречие между фактическите твърдения и доводи на молителя и подлежащите на установяване в производството по чл.409 от ГПК предпоставки. С оглед на това и поставеният въпрос не съответства на въведените касационния оплаквания и на мотивите на решението, поради което не отговаря на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационно обжалване следва да се допусне по останалите три поставени от касатора процесуалноправни въпроси, които съгласно разясненията в ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС могат да бъдат сведени до въпрос относно предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По този въпрос е налице съдебна практика, обективирана в решение №134 от 17.03.2011г. по гр.д. №1713/2010г. на ВКС, ГК, IV гр. о., решение №45 от 08.07.2015г. по гр.д. №2585/2014г. на ВКС, ГК, IV гр. о. и други. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд