Определение № 1542 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2560/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. С. Я., подадена чрез адв. В. О., против въззивно решение № 279/10.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 70/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 266459/08.11.2021 г. по гр. д. № 11667/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с което е отхвърлен предявения от В. С. Я. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 7000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., съставляваща, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищцата от ПТП на 19.02.2020 г. С решението са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените иск до пълния заявен размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“ и 2. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“. Сочи, че първият въпрос е в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 г., вторият с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 4/08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на ВКС, II т. о. Насрещната страната ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е подала писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че определената от първоинстанционния съд сума от 7000 лв., представлява справедливо, съобразено с критерия на чл. 52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото фактическа обстановка, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Изложил е, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, са установени по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП. Ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък, множество охлузвания в челната област на главата, травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в множество изкълчвания и навяхвания на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /контузия на шията/, травма на нервните окончения в шийния отдел на гръбначния стълб. Черепно-мозъчната травма /сътресението на главния мозък/ е протекла с количествена промяна в яснотата на съзнанието - зашеметяване, объркване, без медицински данни за настъпване на безсъзнателно състояние. Травмите са довели до разстройство на здравето на ищцата, временно неопасно за живота й. Било е проведено консервативно лечение, с обезболяващи медикаменти и поставяне на мека шийна яка за период от 5 - 7 дни. И двете травми са отшумели напълно за около 3 - 5 седмици, през които ищцата е изпитвала болки и страдания, в началото с по-интензивен характер. Било е проведено болнично лечение от 19.02.2020 г. до 23.02.2020 г. за наблюдение и извършване на изследвания. При проведено изследване по скалата Г. кома при приемане на ищцата в болница след ПТП са установени 14 точки от 15 максимални /при загуба на съзнание и кома точките клонят към 0/. При извършения личен преглед на ищцата от вещото лице не се установяват останали негативни последици за здравето й от претърпяното ПТП, движенията на шийния сегмент са свободни в нормален обем за възрастта й. Единствената негативна последица, която непряко може да се свърже с преживяното ПТП е получаването на главоболие, рядко при емоционално напрежение, което подлежи на овладяване с обезболяващи препарати. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел вида и характера на уврежданията на ищцата, вкл. и твърдените и доказани от събраните писмени и гласни доказателства съпътстващи травмите неудобства, притеснения, стрес от проведеното болнично лечение и търпяното главоболие и световъртеж. Отчетени са продължителността и интензивността на претърпените от ищцата болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване. Счел е, че получените от ищцата травми не са били тежки, било е проведено консервативно лечение, без оперативна намеса, не са останали трайни белези от охлузванията в челната област, здравето на ищцата е било възстановено сравнително бързо /ищцата е търпяла болки и страдания за не повече от 5 седмици/, и без останали трайни негативни последици. При изготвяне на СМЕ на ищцата е бил извършен личен преглед от вещото лице, като е констатирано пълно възстановяване на здравето на ищцата. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставените от касатора в изложението правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Същите са обуславящи за крайния извод на съда, но не са решени в противоречие с посочената от касатора задължителна и казуална практика. Първият правен въпрос, макар и формулиран общо не е разрешен в противоречие с константната практика, възприета в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., съгласно която при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Решаващата воля на въззивния съд е съобразена с даденото тълкуване на закона, както и с трайната практика на ВКС. Изброени са конкретните обстоятелства, които са релевантни към определянето на справедливо обезщетение и са посочени доказателствата, от които са установени. Във връзка с втория правен въпрос следва да се посочи, че, отчитайки годината на произшествието и обвързвайки я с конкретните икономически условия в страната, съдът е съобразил, както инфлацията, така и изрично съществуващите в този период застрахователни лимити като критерий съобразим при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд не е постановил решението си без обосновка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване. По съществото си обстоятелството дали размерът на присъденото обезщетение е занижен или е правилно определен представлява касационно основание по чл. 281 ГПК и като такова подлежи на преценка в производство по чл. 290 ГПК, в случай, че решението бъде допуснато до касация, но не и в стадия на селектиране на касационната жалба. Съобразно гореизложеното не е налице основание за допускане на касационна проверка по подадената жалба. С молба вх. № 13732/13.06.2023 г.ответникът по касация ЗД „БУЛ ИНС“ АД е поискал присъждане на разноски и е представил договор за правна помощ и съдействие с адвокат М. Г..Не следва обаче да се присъждат разноски, въпреки изхода на спора,тъй като пълномощникът му не е осъществил действия по подаване на отговор на касационната жалба и процесуално представителство по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.