Определение № 2898 от 06.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 660/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца М. Л. П. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адвокат Д. М. З. срещу решение № 794 от 21.12.2023 г. по в. т. дело № 651/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав. С обжалвания въззивен съдебен акт е отменено решение № 217 от 12.06.2023 г. по гр. дело № 548/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил и вместо това е отхвърлен предявеният от М. Л. П. против Сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ с ЕИК[ЕИК] иск за отмяна на решение от Общото събрание на сдружението от 15.09.2022 г., с което е потвърдено взетото от Управителния съвет решение за налагане на наказание на ищеца „Прекъсване на членството за срок от една година“. С въззивното решение М. Л. П. е осъден да заплати на Сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ сума в размер 775 лв. - разноски за двете инстанционни производства. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че съдебният състав е приложил нормата на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ неправилно. Излага доводи, че въззивният съд в противоречие със съдопроизводствените правила не се е произнесъл по законосъобразността на свикване на Общото събрание, въпреки направеното в исковата молба оспорване, не е разгледал въведените с исковата молба твърдения, че Общото събрание е проведено на 15.09.2022 г. от незаконен състав, тъй като няма излъчени и присъствали на ОС допълнителни делегати, задължителни по смисъла на чл. 25, ал. 4 и чл. 34, ал. 9, т. 3 и т. 4 от Устава на СЛРД „Елен“. Касаторът поддържа, че нито една ловна дружина от състава на СЛРД „Елен“ не е определила представители и допълнителни представители в Общото събрание, както и през периода от датата на публикуване на поканата за Общо събрание на сдружението - 12.08.2022 г. до датата на провеждане на Общото събрание на 15.09.2022 г. не е провеждано Общо събрание на ЛРД № 8 Драговищица, като не са излъчвани от ЛРД № 8 Драговищица делегати/представители за насроченото на 15.09.2022 г. Общо събрание. Излага доводи, че в публикуваната на сайта на сдружението на 12.08.2022 г. покана за Общо събрание на СЛРД „Елен“ има посочен проект на дневен ред, но в него не е определена точка за разглеждане и вземане на решение за потвърждаване на наложеното наказание на ищеца, респ. за отмяна на решение на Управителния съвет от 03.08.2022 г. по депозирана жалба. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 85/30.06.2010 г. по т. д. № 913/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 50097/30.09.2022 г. по т. д. № 385/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о.: „Следва ли съдът да обосновава правните си изводи само въз основа на наведените доводи във въззивната жалба без да зачете твърденията, наведени в исковата молба, и събраните по делото в тази насока писмени и гласни доказателства?“ Касаторът излага доводи в касационната жалба и изложението към нея, че въззивното решение е очевидно неправилно - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът Сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ с ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез процесуален представител адвокат А. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като такива не са посочени, а доводите в касационната жалба касаят правилността на обжалваното решение и следва да се преценяват, ако се допусне касационно обжалване. Поддържа становище, че обжалваното решение е законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че ищецът М. П. е член на ответното сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“; на 03.08.2022 г. Управителният съвет на сдружението е взел решение за налагане на наказание на ищеца „Прекъсване членството за срок от една година“ поради нарушение на чл. 23, ал. 1, т. Б във връзка с чл. 18, т. 14 от Устава на сдружението - уронване престижа и авторитета на ловно - рибарската дружина; на 15.09.2022 г. Общото събрание на сдружението е взело решение /предмет на настоящия иск/ за потвърждаване на решението на Управителния съвет. Съдебният състав е приел, че ищецът основава претенциите си за незаконосъобразност на взетото на 15.09.2022 г. решение от Общото събрание на сдружение „Ловно - рибарско дружество Елен“ без да сочи обуславящи процедурни нарушения, каквито няма данни да са налице. Посочил е, че заседанието на Управителния съвет на сдружението от 03.08.2022 г. е проведено в съответствие с Устава. Въз основа на представената обратна разписка от пощенски оператор ЕКОНТ от 29.07.2022 г. с отбелязване, че е отказано получаване на пратката, и на изявлението на ищеца в проведеното на 28.03.2023 г. открито съдебно заседание, че е отказал получаване на пратката след като е бил информиран, че същата е с подател „Ловно-рибарско дружество Елен“, въззивната инстанция е направила извод, че ищецът е бил надлежно поканен за заседанието на Управителния съвет, на което е било взето потвърденото от Общото събрание решение за налагане на наказание. Въззивният съд е приел за установени и следните факти: решението на Управителния съвет от 03.08.2022 г. е взето с единодушие; на проведеното Общо събрание на сдружението на 15.09.2022 г. М. П. е присъствал и е заявил позицията си по същество; оспореното решение на Общото събрание за потвърждаване решението на Управителния съвет за налагане на наказанието е взето с мнозинство, което не се оспорва. Изводът на съдебния състав, че произнасянето по съответствието със закона и устава на взетото от Управителния съвет решение за налагане на горепосоченото наказание е от изричната компетентност на Общото събрание, е аргументиран с разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, съгласно която решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК - когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос се отнася до правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и при съобразяване на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС може да бъде уточнен по следния начин: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, възражения и доводи на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Процесуалноправният въпрос е релевантен, тъй като е от значение за правния спор и е обусловил правните изводи на въззивния съд при постановяване на решението. Настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено и посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд за проверка дали уточненият релевантен процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с останалата константна съдебна практика на ВКС, формирана с множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл. 290 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 25 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение