Определение № 180 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3535/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 10396/16.06.2021 г. на Г. В. Д. и Б. Г. Д., чрез пълномощника адвокат И. Е. Г., срещу въззивно решение № 418/22.04.2021 г. по в. гр. д. № 437/2021 г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, както и да обсъди оплакванията във въззивната жалба, като направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изложи в мотивите си. Посочва се противоречие с решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 7/27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 174/12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на ВКС, I т.о.; решение № 566/10.01.2011 г. по гр. д. № 1019 /2009 г. на ВКС, II г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; 2. Установява ли се наличието на причинно-следствена връзка при допуснати от вещите лица три възможни механизма за причиняване на увреждане, от които само един съответства на останалите събрани по делото доказателства; 3. Налице ли е причинно-следствена връзка между непозволеното увреждане и настъпването на смърт, когато починалият е бил тежко болен, но и деликтът е ускорил настъпването й и/или е предотвратил възможното лечение. Посочва се противоречие с решение № 63/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III г.о.; 4. Местоизвършването на непозволеното увреждане в непосредствена близост пред, но извън охранявания обект, от съществено значение ли е за основателността за ангажирането на обективната отговорност на възложителя на работа, във връзка с която е осъществен деликтът; 5. Установяването на причинно-следствена връзка между осъществяването на непозволеното увреждане и настъпването на смъртта легитимира ли като правоимащи близките на починалия да претендират претърпените от тях болки и страдания от загубата на своя роднина. Ответникът по касационната жалба „Боду“ ООД е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжавлане на въззивното решение, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 261988/22.12.2020 г. по гр. д. № 16040/2019 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Б. Г. Д. и Г. В. Д. срещу „Боду“ ООД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумите от по 200 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на В. Х. Д. - съпруг на Б. Г. Д. и баща на Г. В. Д., настъпила в резултат на противоправно поведение на служител на ответника на 17.05.2019 г. в клон на „ОББ“ АД в [населено място]. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че В. Х. Д. е починал на 07.11.2019 г., като е оставил наследници по закон Б. Г. Д. и Г. В. Д. /съпруга и син на починалия/. На 17.05.2019 г. при влизане в клон на „ОББ“ АД в [населено място], В. Д. е поставил предпазна маска на лицето си и е отказал да я свали след предупреждение от охранител - служител на ответника „Боду“ ООД, извършващ охранителна дейност по договор за възлагане от „ОББ“ АД. В изпълнение на задължението си да не допускат лица при забраната, предвидена в ч. 18, ал. 1, т. 5 от Правилника за пропускателния режим в „ОББ“ АД, служителите на ответника не са допуснали В. Д. да влезе в клона на банката с поставена предпазна маска на лицето си. По делото не се установява, че действията, предприети от служителите на ответника са били насочени към използване на сила за задържане на В. Д. или за прилагане на помощни средства. Извън охранявания обект пострадалото лице е хванало с две ръце ръката на охранителя и при опит на последния да се освободи, Д. е изпитал болка и е паднал на земята. Получил диафизарно счупване на дясната раменна кост. От заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза е видно, че такова счупване се получава след директен удар от твърд ръбест предмет, при падане, или при внезапно „усукващо“ движение на ръката, което води до вътрешна ротация в горната част на костта. При такова усилено движение се получава спираловидна фрактура в горната и част. Такова счупване лесно се получава при болен от онкологично заболяване. В случая в резултат на основното заболяване на В. Д. - „мултиплен миелом“, и химиотерапевтичното лечение, костната му система е достигнала дифузна остеопороза и склонност към фрактури, които се получават лесно. На 19.05.2019г. Д. е опериран с извършване на наместване на счупената кост, костна пластика и остеосинтеза. Оздравителният период е продължил около 4 месеца – по-продължително от обичайното поради онкологичното заболяване. Поради забавеното костно зарастване било пък затруднено лечението на онкологичното заболяване.Преценено е, че не може да се приложи предвидената стволоклетъчна трансплантация. Въпреки приложеното двукомпонентно лечение, пациентът починал. От преценените в тяхната съвкупност доказателства не се установява наличие на противоправно поведение от страна на служител на ответника при или по повод на изпълнение на осъществяваната от него охранителна дейност. Фрактурата не е настъпила вследствие на използване на физическа сила или помощни средства от охранителите на банковия клон. Дори да се приеме наличие на някакво тяхно противоправно поведение, крайният резултат - смърт поради настъпили усложнения и влошаване на здравето при провеждано лечение от онкологично заболяване, не се намира в пряка причинна връзка с поведението на служител на дружеството-ответник. В този смисъл в проведено на 11.06.2020 г. открито съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, е заявило, че не може да се каже дали има причинна връзка между фрактурата и авансирането на заболяването, което е настъпило впоследствие. По делото не е доказано, че счупването на ръката и забавянето на лечението на починалото лице има връзка с леталния изход, тъй като и при липса на такова забавяне в лечението, пак би могло да се стигне до смъртта на наследодателя на ищците.В тази връзка следва да се има предвид напредналият стадий на онкологичното заболяване и провежданата изключително тежка за организма химиотерапия. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Вторият и третият въпрос, касаещи установяването по делото на причинна връзка между твърдяното от ищците противоправно поведение и настъпилите вреди, не съдържат общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те касаят съществото на спора и изискват преценка на конкретни факти и обстоятелства по делото. Относими са към обосноваността на изводите в обжалваното решение и неговата правилност, за която не може да бъде извършена преценка в настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Последните два въпроса са неотносими към изхода на делото. Решаващите изводи в обжалваното решение, изградени въз основа на писмените и гласни доказателства, както и заключението на медицинската експертиза са за това, че фрактурата не е настъпила вследствие на използване на физическа сила или помощни средства от охранителите на банковия клон, а дори при наличие на някакво тяхно противоправно поведение, крайният резултат - смърт поради настъпили усложнения и влошаване на здравето при провеждано лечение от онкологично заболяване, не се намира в пряка причинна връзка с поведението на служител на дружеството-ответник. За недоказано е прието твърдението, че счупването на ръката и забавянето на лечението на починалото лице има връзка с леталния изход. Следователно касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. В депозирания от „Боду“ ООД отговор на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски в настоящото производство. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, съгласно който същият се задължава да заплати в полза на адокат Б. Г. сумата от 8550 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за изготвяне на отговор по подадената касационна жалба, като страните са уговорили изрично плащането да бъде извършено по банков път. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото обаче в настоящия случай ответникът по касация не е представил съответните банкови документи, удостоверяващи плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, искането му за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.