Определение № 50383 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 314/17.01.2022 г., подадена от О. Р. Ч. и Р. Р. Е., чрез адвокат Е. С., срещу решение № 261 от 9.12.2021 г. по гр. д. № 20215200500657/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е отменено решение на № 260322 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 1557/2019 г. на Районен съд – Пещера в частта, с която е признато за установено по отношение на К. Я. М., М. А. Ф. и Р. С. К., че О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са собственици при равни права за размера над 31.50/237 кв. м идеални части и до размера на 128.50/237 кв. м идеални части или за разликата от 87/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот * (граничеща със северната част на имот с идентификатор *) и южната регулационна граница на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-14-02-1144/4.12.1985 г. (частта от северната кадастрална граница на имот * до синята линия от комбинирана скица - приложение № 4 на стр. 193), както и в частта, с която е признато за установено по иска на О. Р. Ч. и Р. Р. Е. по чл. 54, ал. 2 ЗКИР срещу К. Я. М., М. А. Ф. и Р. С. К., че при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-14/30.08.2019 г. (допусната техническа грешка в изписването на вярната дата, посочена в исковата молба - 20.06.2014 г.), на ИД на АГКК, е допусната грешка при отразяването на южната кадастрална граница на имот *, изразяваща се в неправилно отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот и южната регулационна граница на същия по действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-14-02-1144/4.12.1985 г., като част от имот с идентификатор * и част от имоти с идентификатори * и *, съгласно комбинирана скица на вещото лице - приложение № 4, мащаб 1:250, на стр. 193 от делото, приподписана от съдията докладчик, с площ за размера над 31.50 кв. м и до 152 кв. м, или за разликата от 121.50 кв. м, заключена между южната кадастрална граница на имот * до синята линия на скицата на вещото лице на стр. 193, като вместо това въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за посочените по-горе разлики.

Въззивният съд е посочил, че пред него първоинстанционното решение е обжалвано от К. Я. М. и М. А. Ф. в частта, в която Районен съд – Пещера е приел за установено, че ищците О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са собственици на 128.50/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор *** и южната регулационна линия на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], както и че е допусната грешка при отразяването на южната кадастрална граница на имот ***, изразяваща се в неправилно отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот и южната регулационна линия на същия по действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-14-02-1144/4.12.1985 г.

Визирал е, че по делото са предявени искове с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС. В исковата си молба О. Р. Ч. и Р. Р. Е. твърдят, че са собственици по наследство на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с номер по предходен план 2493, кв. 152, парцел *., ведно с всички построени сгради в имота, подобрения и приращения. Имотът бил придобит от общия наследодател Р. О. Ч. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 77, том І, н. д. № 153/1972 г., и представлявал дворно място в [населено място] с построена в него къща, с обща площ от 76.30 кв. м, а по общинско удостоверение - 110.80 кв. м, съставляващо имот пл. № * и включващо се в дворищен парцел *, * в кв. 116 по плана на [населено място], с обща площ на парцела от * кв. м, при общи съседи: М. С. Д., М. Г. М., братя М. П. и Б. А. П., н-ци на М. Ю. Б. и улица. Впоследствие, съгласно протокол от 7.03.1978 г. на комисия при ГНС - Пещера за изравняване на съсобствените части в парцели *, *, *, * в кв. 116, процесният имот на Р. Ч. пл. № * съдържа 106 кв. м, с придадени 28.90 кв. м по регулация от имот пл. № *, собственост на Н. А. М., впоследствие прехвърлен на ответницата М. А. Ф. с нот. акт № 16, том IV, рег. № 1392, дело № 492/2012 г., на стойност 57.80 лв., заплатени от наследодателя Р. Ч.. Съгласно същия протокол имот пл. № *, собственост М. А. С., съдържа урегулирано място в парцела с площ от * кв. м, или площта на съсобствения парцел *, * става 192 кв. м, от които 106 кв. м за Р. Ч. и 86 кв. м за М. С.. Ищците твърдят, че според приетия нов регулационен план на [община], одобрен със заповед № РД-14-02-1144/4.12.1985 г., процесният бивш имот пл. № * вече е с пл. № *, включващ се в парцел X.-2492, 2493 в кв. 152 по плана. С протокол № 10/14.05.1987 г. на ОНС - Пещера към този съсобствен парцел на наследодателя Р. О. Ч. (Х. О. Ч.) и Д. (Д.) А. С., се придават по регулация 23 кв. м от имот пл. № * и * кв. м от имот пл. № *, за което е съставен нот. акт № 177, том I, н. д. № 378/1988 г. на районен съдия при PC - Пещера. Според ищците след двете придавания по регулация площта на парцел *, * е станала общо 237 кв. м, от които 128.50 кв. м за наследодателя на ищците Р. О. Ч. (106 кв. м от първото придаване и 23 кв. м + 22 кв. м = 45 кв. м: 2 = 22.50 кв. м от второто придаване), и 108.50 кв. м за другия съсобственик Д. (Д.) А. С. (86 кв. м от първото придаване и 23 кв. м + 22 кв. м = 45 кв. м: 2 = 22.50 кв. м от второто придаване). В исковата молба се сочи, че по водено гражданско дело за реално ползване на процесния съсобствен имот и на сградите в него (гр. д. № 312/1994 г. по описа на PC – Пещера) и постигната спогодба, на общия наследодател е предоставено реално ползване, оцветено в розов цвят по скица на вещото лице, в размер на 117.5 кв. м в северната част на парцел *, ведно с построените в него сгради, както и общо ползване на полумасивна сграда с площ от 9 кв. м, разположена в крайната югоизточна част на парцела, оцветена в жълт цвят на скицата. Твърди се, че с приемане на кадастралната карта със заповед № РД-18-14/30.08.2019 г. (техническа грешка, в началото на исковата молба се сочи дата 20.06.2014 г., в каквато връзка са и отразяванията по приложените скици по КККР) на изп. директор на АГКК е допусната грешка в картата, като съсобствения имот на Р. Ч. и Д. С. вече е разделен на два отделни самостоятелни имота с различни идентификатори, като собственият на ищците имот неправилно е отразен с площ от 87 кв. м. Твърди се още, че с приемането на посочената кадастрална карта част от парцел *, *, в кв. 152 по действащия регулационен план на града неправилно е включен в имоти с идентификатори * и *. Ищците считат, че това отразяване е неправилно защото не са съобразени правата на собствениците на имотите и действащите регулационни планове на града към момента на изработването на кадастралната карта. Твърдят, че заключената част, описана по-горе, е собственост на ищците, като наследници на Р. Ч., и на първия ответник К. Я. М., като приобретател на Д. (Д.) А. С., при описаните по-горе права. Сочат, че за тях е налице правен интерес да предявят иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване по отношение на собствениците на имоти с идентификатори *, * и *, че ищците, като наследници на Р. О. Ч., са собственици при равни права на 128.50/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор * ( граничеща със северната част от имот с идентификатор ***) и южната регулационна граница на парцел *, *, в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-14-02-1144/4.12.1985 г.

Окръжен съд – Пазарджик е приел за допустимо обективното съединяване на искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по чл. 108 ЗС, тъй като страните по исковете са едни и същи, касае се за претенции за различни части от процесните имоти, като е отчел, че грешката в кадастъра има за предмет собствеността към момента на одобряване на КККР за процесния имот, докато ревандикационата претенция е свързана с установяване правата на собственост и осъществявана фактическа власт без основание от страна на ответниците към момента на депозиране на исковата молба. Посочил е, че в случая ищците твърдят, че правото им на собственост е нарушено в резултат на установена грешка в кадастъра, изразяваща се в това, че като съсобственици на 128.5/237 кв. м идеални части от собствения им имот, същите са заснети неправилно като част от трите имота на ответниците с посочените идентификатори, вместо като част от имота им с идентификатор *** по КККР на [населено място] от 2014 г. Намерил е за установено от представените писмени документи, че при закупуването на процесния имот през 1972 г. от наследодателя на ищците Р. Ч. имотът е представлявал дворно място от 76.30 кв. м, а по общинско удостоверение - 110.80 кв. м, ведно с построена в него къща, съставляващо имот пл. № *, участващ в общ парцел заедно с имот пл. № *, а именно парцел *, *, с обща площ от 243 кв. м. През същата година е било одобрено попълване на кадастралната граница с верни имотни граници между имоти пл. № *, *, *, в кв. 116 по подписан от страните технически констативен протокол. Впоследствие през 1974 г., със заповед № 145/19.07.1974 г., е била изменена уличната и дворищната регулация, при което за четирите имота - пл. №№ *, *, * и *, е отреден един съсобствен парцел *, като е започната процедура по изравняване на съсобствените части в парцела, в резултат на което всеки от четирите имота е станал с площ от 134.75 кв. м. Доколкото обаче липсват данни за нотариални актове, съставени въз основа на документи за извършени плащания на обезщетенията по този протокол, като условие за приключване на процедурата, следва да се приеме, че изравняването на частите не е реализирано. По следващия кадастрален, регулационен и застроителен план от 1985 г. и след обезсилване на предходния план, по който е била започната, но незавършена процедурата по изравняването на частите, за имотите на наследодателя на ищците имот пл. № * и за съседен имот пл. № *, собственост на Д. С., е отреден съсобствен парцел *, *. Към този общ парцел са придадени по регулация части от два съседни имота – 23 кв. м от имот пл. № *, заедно със застроени части, и 22 кв. м от имот пл. № *, ведно с жилищна сграда и други помещения и подобрения, за което е съставен оценителен протокол на комисията по чл. 265 ППЗТСУ (отм.) от 14.05.1997 г., след което е съставен нот. акт № 177/1988 г. за право на собственост на собствениците на парцела Х. (Р.) Ч. и Д. С. на придобити по регулация части, при което общият парцел е станал с площ от 244 кв. м. В резултат на одобрената от съда спогодба за реално ползване на съсобствения парцел и при признати със спогодбата взаимно равни права на собственост, на всеки един от двамата съсобственици е определена реална площ от по 117.50 кв. м за ползване, плюс обща част за ползване от 9 кв. м, а според гласните доказателства, както и от заключението на експерта инж. Д. се установява, че оттогава и към настоящия момент на място е изградена и съществува телена ограда по границата на ползването, т. е. реалното ползване по съдебното решение продължава да се осъществява и сега. Следователно, налице е взаимно признаване на правата на всеки от съсобствениците в общия парцел, настъпило е и изравняване на частите на парцела и фактически въвод във владение на същите, включително и по отношение на придадените по регулация части, за които е съставен и нотариален акт за придаваеми се по регулация части след извършено и надлежно удостоверено в документа за плащане на същите, следователно правата на всеки един от двамата е в обема от 118.5/237 идеални части (всеки е собственик на 1/2 част от площта на общия парцел в идеални части). В този смисъл, и предвид обстоятелството, че в исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на 87 кв. м (площта на самостоятелния ПИ с посочения идентификатор *), при полагащите им се с оглед на писмените документи 118.5/237 идеални части собственост, то за тях е налице правен интерес да им бъдат признати правата върху още 31.5/237 идеални квадратни метра, които не са заснети като част от поземлен имот с идентификатор *. Собствеността в посочения обем права е придобита от наследодателя им на валидно правно основание - покупко-продажба, заплатени придаваеми се по регулация места и въвод, и изравняване на частите в съсобствен парцел и установяване на владение върху 1/2 ид. ч. от целия парцел, равняваща се на 118.50 кв. м, представляваща 1/2 ид. ч. от общата площ на парцела от * кв. м, като част от тази площ от 87/237 кв. м е включена в поземления имот с посочения идентификатор. Следователно интерес за ищците е да установят, че другата притежавана от тях част от съсобствения парцел *,*, с площ от 31.5/237 кв. м ид. ч., неправилно е заснета като част от другите три имота, собственост на тримата ответници, и заключена между южната кадастрална граница на ПИ с идентификатор *** и южната регулационна граница на същия по регулационния план от 1985 г., по който са уредени регулационните сметки. Изменението на плана от 2006 г. няма правно значение и не променя ситуацията, доколкото по него няма нито придаваеми се места към парцела, нито са извършвани плащания и въвод, респективно няма приложена регулация. Допусната е грешка в КККР, като процесната част не е заснета като част от ПИ, индивидуална собственост на ищците. Обстоятелството, че в кадастралната карта южната граница на съсобствения парцел не е правилно отразена, тъй като в картата границата е отразена както е в кадастралния план от 1985 г., а не е заснемана на място, само по себе си представлява грешка в заснемането, доколкото е налице несъответствие между фактическото положение на границата и отразената в кадастралния план. Другата грешка е допусната в самия план от 1985 г., като по него неточно е заснета жилищната сграда в имот пл. № *, с която е съобразена регулацията. Доколкото в имот пл. № * липсват второстепенни постройки, впоследствие оценени и заплатени, то въпросът дали е придобита собствеността върху земята, не стои на дневен ред, доколкото ищците не се позовават на грешка в неправилното им заснемане. Въззивният съд е посочил, че възприема мотивите на първоинстанционния съд в частта относно основателността на претенцията по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като по отношение на размера на площта на спорната част извършва съответната ревизия и редукция съгласно изложените по-горе мотиви и доводи. Визирал е, че грешката в кадастъра е налице поради неточното заснемане на границата на имота от 1985 г., извършено по кадастралния план, а не по фактическата граница на място при уредени регулационни сметки. Доколкото неточно е заснета жилищната сграда в имот пл. № *, с която е съобразена регулацията, а и липсата на второстепенни постройки в имот пл. № *, това е отчетено от експерта и от първоинстанционния съд. Няма неяснота и по отношение на момента, към който е допусната грешката в кадастъра, а именно - момента на влизане в сила на заповедта на изп. директор на АГКК № РД-18-14/20.06.2014 г. за одобряване на КККР, за която липсват данни да са налице последващи изменения или допълнения или промени, а такива не се и твърдят от никоя от страните в процеса.

По изложените съображения Окръжен съд – Пазарджик е намерил претенцията по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за основателна и доказана за посочения размер от 31.50 кв. м., като за разликата над този размер е приел, че същата следва да се отхвърли като неоснователна. Изложил е, че правата на ищците са установени към момента на влизане в сила на КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на АГКК. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за нищожно, поради абсолютна неразбираемост на съдържанието му, евентуално за неправилно – незаконосъобразно и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. първо ГПК – вероятна нищожност на атакувания съдебен акт.

Твърдят, че решението е абсолютно неразбираемо, тъй като така е формирана волята на съда, че от мотивите и диспозитива му не става ясно нито каква е грешката в кадастралната карта, нито ищците на кой имот са собственици, индивидуални такива ли са или в съсобственост с ответниците, какви са границите на процесните имоти.

На второ място, се позовават на вероятна недопустимост на решението в обжалваната част. В тази връзка посочват, че от изложението на мотивите на решението на въззивния съд, намиращи се на стр. 21, абзац втори, е видно, че съдът е приел, че предмет на въззивната жалба е предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР; с диспозитива, обаче, е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при равни права за размера над 31.50/237 кв. м идеални части и до размера на 128.50/237 кв. м идеални части или за разликата от 87/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот * (граничеща със северната част на имот с идентификатор *) и южната регулационна граница на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-14-02-1144/4.12.1985 г. (частта от северната кадастрална граница на имот *** до синята линия от комбинирана скица - приложение № 4 на стр. 193). Считат, с оглед обстоятелството, че установяването на собствеността при иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е към един минал момент - момента на приемане на кадастралната карта, а при ревандикационния иск - към момента на произнасяне на решението, че съдът с диспозитива си се е произнесъл по предявения ревандикационен иск, който сам е приел, че не е предмет на жалбата.

На трето място, О. Ч. и Р. Е. сочат очевидна неправилност на въззивното решение. Твърдят, че неправилността на решението може да бъде установена от съдържанието на акта, без да е необходимо да бъде анализиран доказателствения материал. Липсата на произнасяне на съда по отношение на вида на допуснатата грешка в кадастралната карта, респективно липсата на ясно посочване на границите на имота, които съдът е следвало да посочи, са изцяло установими от обикновения прочит на решението. Необосноваността на решението, възникнала вследствие на постановяване на абсолютно неразбираеми мотиви, които си противоречат както помежду си, така и с диспозитива на решението, може да бъде установена от самото решение, без нужда от изследване на доказателствата, като видимите противоречия се изразяват в: приемане на липса на правен интерес и произнасяне по исковете; приемане, че предмет на жалбата е искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и произнасяне по ревандикационния иск; приемане, че имотът на ищците и на ответниците е бил общ и постановявайки диспозитив, от който не става ясно дали съдът приема, че е индивидуална собственост; неразбиране дали съдът присъжда реална или идеална част; неустановяване на начина как идеална част ще бъде приобщена към реална и начина на отразяване на този факт в кадастралната карта. На следващо място, в изложението се визират основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. При предявени обективно съединени искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС, когато правният интерес от предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка, следва ли изрично съдът да посочи и в какво се състои същата.

По този въпрос се твърди противоречие с приетото в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес от предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка (какъвто е настоящият случай), да се посочи и в какво се състои същата.

В тази връзка жалбоподателите сочат, че н авсякъде в мотивите си съдът е приел, а и от писмените доказателства е безспорно, че ищците и ответникът К. Я. М. са собственици при равни права на по 1/2 ид. ч. от един общ имот с площ от 237 кв. м, заключен между северната кадастрална граница на имот с идентификатор * и синята линия на скицата на вещото лице на стр. 193. Нито в мотивите на решението обаче, нито в диспозитива на същото е конкретизирана грешката в картата, която всъщност представлява неправилно нанасяне на имоти с идентификатори * и * като самостоятелни имоти с отделни идентификатори, а не както следва от одобрения план от 1985 г. - като един общ имот, и неправилно отразяване на границата между имоти с идентификатори *, * и *, като вярната граница следва да бъде по синята линия от комбинираната скица на вещото лице на л. 193 от делото. Навсякъде - и в мотивите, и в диспозитива на решението, се визират идеални части от 237 кв. м, но никъде не обяснено кой точно е този имот от * кв. м, от който ищците и ответниците имат съответните идеални части. Така постановено, съдебното решение не може да послужи за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, защото не става ясно нито от кой имот са идеалните части, нито какви са границите на същия. Липсва диспозитив, в който да е указано на органите по кадастъра, че следва да бъде образуван нов имот, в който да бъдат обединени имоти с идентификатори * и * и мястото от 45 кв. м, отбелязано със светло синьо в комбинираната скица на вещото лице, като собственици на имота бъдат вписани ищците и ответникът К. М.. Ако оспореното съдебно решение бъде предоставено за изпълнение в този си вид, то същото не може да бъде изпълнено.

2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост и иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР при наличен спор за собственост и неточно отразяване на границите на имота от гледна точка на геодезическите компоненти на кадастралната карта, респ. кадастралния план.

По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 61/10.07.2015 г. по гр. дело № 4712/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., съгласно което са мото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника сочи на правен интерес от искова защита и то с този специален, уреден в ЗКИР иск; спорът за собственост и точното отразяване на границите на имота от гледна точка на геодезическите компоненти на кадастралната карта, респ. кадастралния план, обуславя правен интерес от заявения положителен установителен иск. Жалбоподателите излагат, че в обжалваното решение е прието, че липсва правен интерес за ищците да предявят исковете за 87 кв. м, поради това, че по кадастралната карта те са посочени като тяхна индивидуална собственост, въпреки че съдът е установил, че имотите на ищците и на първия ответник винаги са били общ имот и координатите по действащата карта не отговарят на предходните регулационни планове и на действителното фактическо и правно положение. Правейки тези правни изводи, които са обусловили и крайния изход на делото, съдът е постановил решението си в обжалваната част в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Насрещните страни не са депозирали отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Н. на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата валидност, с оглед изричното оплакване в касационната жалба и изложението към нея за абсолютна неразбираемост на мотивите му, както и за невъзможността същото да бъде изпълнено от органите по кадастъра.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,