Определение № 4555 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. Б., чрез адвокат В. Б., срещу разпореждане № 242 от 10.06.2026 г. по в. гр. д. № 66/2026 г. на Окръжен съд - Видин, с което е върната подадената от същия касационна жалба вх.№ 1671/13.05.2026 г. срещу решение № 42 от 24. 03. 2026 г. по гр. д. № 66/2026 г. на ОС – Видин. Твърди се, че в законоустановения едноседмичен са изпълнени дадените от съда указания и са отстранени нередовностите на касационната жалба, поради което не е било налице основание за връщането й. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба. Настоящият състав на Върховният касационен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл.чл. 260 и 261 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна Съгласно разпоредбите на чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 4, чл. 285 и чл. 286 ГПК, към касационната жалба следва да е приложен документ за внесена държавна такса и изложение на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като последното може да се съдържа и в касационната жалба. Ако касационната жалба не отговаря на тези изисквания, администриращият съд е длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да отстрани в срок констатираните нередовности, а ако това не бъде изпълнено - да върне жалбата. В случая съдията-докладчик, с разпореждане № 200 от 13.05.2026 г., е оставил без движение подадената от И. П. Б. касационна жалба и е дал точни и ясни указания за отстраняване, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, на констатираните нередовности (представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.35 евро по сметка на ВКС и на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ), като е предупредил жалбоподателя, че в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Съобщението с копие от разпореждането е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника му адв. В. Б., на 28.05.2026 г. и до 04.06.2026 г. вкл. (датата на изтичане на едноседмичния срок) нередовностите на касационната жалба не са били отстранени. Доказателства за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са представени на 05.06.2026 г., с депозирана същия ден молба в деловодството на съда. Предприетото след изтичане на преклузивния срок по чл. 285, ал. 1 ГПК изпълнение на указанията правилно не е взето предвид при прилагане на разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че подадената от ищеца касационната жалба е подлежала на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт. Цената на всеки един от съединените искове е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, поради което постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Срещу всеки от ответниците са предявени по два обективно съединени иска – за присъждане на обезщетения за направени от ищеца необходими разноски за ремонт на покрива, ремонт на ВиК инсталация на приземния етаж и банята – с цена по 2813, 03 лв. срещу всеки от ответниците, както и за присъждане на обезщетения за нереализиран наем от паркомясто - с цена по 2335 лв. срещу всеки от ответниците. Исковете са основани на различни фактически твърдения, имат различна правна квалификация и цената им се определя поотделно, а преценката за обжалваемост на въззивното решение се извършва поотделно за всеки от исковете. След като всеки от съединените искове е с цена под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален размер, касационното обжалване е недопустимо. Неправилните указания на въззивния съд, сочещи на възможността за обжалване на решението, не пораждат право на касационна жалба, тъй като възможността за касационно обжалване е отречена с изрична императивна процесуалноправна норма. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение