Определение № 10440 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от „Бултравел“ ООД, гр. София против мълчалив отказ за назначаване на комисия, назначаване на работна група и предприемане на проверка за наличие на природна забележителност - пясъчни дюни в рамките на имоти - собственост на „Бултравел“ ООД, обективиран в Писмо изх. № 70-00-339/08.07.2024 г. на заместник- министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България - г-жа В. Терзийска При извършената служебна проверка Върховният административен съд - шесто отделение, намира, че подадената жалба не му е родово подсъдна предвид следните съображения: Административното производство е започнало по молба вх. № 70-00-39/18.04.2024 г., подадена от търговското дружество да МОСВ, Министерство на туризма; МРРБ; Областен управител – Бургас, Община Созопол и РИОСВ – Бургас във връзка с искане да бъде назначена комисия и да се предприеме проверка, която да установи, че природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“ към настоящия момент няма. С обжалвания, обективиран в посоченото писмо мълчалив отказ, зам. министър на МРРБ, уведомява жалбоподателя за извършваните фактически и правни действия по установяване статута на дюнни образувания в този район. В приложимата разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 2, предложение първо от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е предвидено, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България. В мотивите на посоченото решение е прието, че чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по споровете за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняването на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В решението е изложено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат, както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделните граждани и организации. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър – председателя, заместник министър – председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Аналогично е и по аргумент за по силното основание да се приеме, че актове на заместник министри, с които се засягат права и законни интереси на трети лица също не следва да се оспорват пред Върховния административен съд, а пред съответния регионален съд по правилата за местна подсъдност. Предвид изложеното, спорът не е подсъден на Върховния административен съд като първа инстанция и същият не е компетентен да се произнесе по оспорването. С молба изх. № 70-00-339/15,08,2024 г. от гл. секретар на МРРБ, на основание чл. 152, ал. 3 АПК е представен списък на страните в производството по издаване на обжалвания административен акт, които са: министър на регионалното развитие и благоустройството и „Бултравел“ ООД, със седалище и адрес на управление – София, ул. „Майор Юрий Гагарин“ № 154а, ет. 3, ап. 9, представлявано от В. Василев и съдебен адрес в град София. Съгласно правилата на местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат. Предвид изложеното, съобразно седалището на органа, спорът е родово и местно подсъден на Административен съд – София-град. С оглед на горното, делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и същото да се изпрати по подсъдност на Административен съд – София-град. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,