Определение № 50518 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2218/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П., [населено място], срещу решение № 494/15.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 2266/2020 г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 21/14.02.2020 г. по т.д.№ 77/2019 г. на Врачански окръжен съд и е отхвърлен искът по чл.432 КЗ на касатора против „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв. поради смъртта на Ц. Ц., настъпила при ПТП на 10.06.2017 г. и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до предявения размер от 150000 лв., както и за отхвърляне на иска по чл.432 КЗ на касатора против „Дженерали застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. поради смъртта на М. П., настъпила при ПТП на 10.06.2017 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 е ал.2 ГПК. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД и третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, [населено място], не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между застрахователя „Дженерали застраховане“ АД и собственикът на лек автомобил „Фолксваген Туран“ – Т. К. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че на 10.06.2017 г. с участието на този автомобил и на автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от Ц. Ц., е настъпило ПТП, в резултат на което са починали майката на ищцата и настоящ касатор - М. П. и Ц., който е живял на съпружески начала с П.. Въззивният съд е изложил съображения, че е налице съпричиняване на двамата водачи на леките автомобили – К. и Ц. за настъпване на увреждането. По делото е било безспорно, че застрахователят на гражданската отговорност на Ц. – третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е платил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й в размер на 100000 лв. Решаващият състав на Софийския апелативен съд е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 100000 лв. предвид интензитета на страданията на увреденото лице, пълнолетието му, добрите отношения и запазените традиционни връзки, поради което е отхвърлил иска в претендирания размер от 50000 лв. срещу застрахователя на водача на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ – „Дженерали застраховане“ АД. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. въззивният съд е приел, че не е доказано наличието на особено близка житейска връзка между починалия и ищцата и настъпили сериозни морални страдания. Преценено е, че съвместното живеене от 6 години с Ц. в детската възраст на ищцата – до 8 клас, а след това само срещите между тях при посещения на ищцата в общия дом на пострадалия и майка й, не мотивират извод за създадени отношения като между баща и дъщеря, поради което е отхвърлил иска изцяло. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът поставя два въпроса за преценката на отношенията между дете и лицето, с което биологичният му родител живее във фактическо съжителство, при претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Следващите три въпроса са формулирани с оглед на правилата за обсъждане на конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът се позовава на разрешенията по ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, като предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК не са мотивирани. Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика, в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт – ППВС № 4/1968г. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. С оглед доводите на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 88 /09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2017г. на ВКС, решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на II т.о., решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на I т.о.). В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата, въззивният съд е съобразил изяснените в задължителната практика на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната съвкупност. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление № 5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл.290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд