Определение № 642 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 471/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ю Ес Джи Груп“ ЕООД срещу определение № 1122 от 24.01.2024г. по в.ч.гр.д. № 14013/2023г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение № 37864 от 25.10.2023г. по гр.д. № 44981/2023г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 130 от ГПК, е върната исковата молба на касатора срещу „Юробанк България“ и производството по делото, образувано по искове с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК, е прекратено. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. Неправилни са изводите на съда, че предмет на производството е частен документ, изходящ от ответника, който не се ползва с материална доказателствена сила. Извлечението от сметка е признат от законодателя документ, на основание на който може да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист (чл. 417 от ГПК), т.е. придадена е особена материална доказателствена сила и неговото съдържание трябва да бъде опровергавано. Ако прекратителното определение на Софийския районен съд бъде отменено, ще бъде установен фактът на извършена реална платежна операция по банкова сметка при ответната банка. Така ще се установи налице ли е правен интерес за касатора от провеждане на бъдещо производство по чл. 464 от ГПК. Извлечението от движение по сметки е официален документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, ако съдържа реквизитите – да има дата и подпис на автора му. Касаторът иска, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и делото - върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значим по делото процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Конкретно формулираният въпрос е: Следва ли да се приеме, че документ, издаден от банка (с валиден банков лиценз), а именно банково извлечение от движението (отразени всички допустими банкови операции, а именно внасяния, тегления, кредитни преводи, незабавни дебити) по разкрита в същата банка в качеството й на доставчик на платежни услуги банкова разплащателна сметка, с валиден IBAN, е официален документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, ако и какви задължителни реквизити следва да съдържа, за да е такъв – дата, подпис, електронен подпис, електронен счетоводен идентификатор или друг задължителен реквизит? Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Производството по пред Софийския районен съд е било образувано по искова молба на касатора срещу „Юробанк България“ АД за установяване неистинността (като отразяващи неверни факти и обстоятелства) на извлечение от вътрешнобанкова отчетна сметка № 0010-0184-00000000508 за движение по договор за кредит 033/2007г. за периода от 14.03.2008г. – 27.01.2012г. и извлечение от вътрешнобанкова отчетна сметка № 0010-0940-00000000640 за движение по договор за кредит за периода от 27.01.2012г. – 26.07.2012г. Изложените обстоятелства са били, че касаторът е взискател по изпълнително дело № 20229230400206 на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ, с длъжник „Рос Инвестмънт“ ЕООД, и по което дело присъединен взискател е ответната банка. Вземанията на банката (по договор за кредит) в твърдян размер от 206 849. 76 евро са били установени в производство по чл. 417 от ГПК, но те не съществуват, тъй като още на 27.01.2012г. са били погасени чрез плащане от трето лице. Касаторът има право на иск по чл. 464 от ГПК. В случай, че бъде съдебно признато и установено, че двата документа са неистински, за касатора в едно бъдещо производство по чл. 464 от ГПК ще бъде възможно доказване, че спорният кредит е предходно погасен. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на исковото производство, въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими. Касаторът - ищец цели да установи, че посочените извлечения от вътрешнобанкови отчетни сметки са с невярно съдържание. За да бъде допустимо установяването на тяхната неистинност, същите трябва да се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а с такава се ползват единствено официалните свидетелстващи документи. При тези установени обстоятелства касационно обжалване на определението на Софийски градски съд не може да бъде допуснато. Удовлетворен е общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поставеният въпрос се свежда до питането дали извлечение от вътрешнобанкова отчетна сметка за движение по договор за кредит е официален документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Въпросът е от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. На него във въззивното определение е отговорено отрицателно и предявените от касатора искове по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинността на такива документи са приети за недопустими. Във връзка с въпроса обаче не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, съществува практика на Върховния касационен съд, съдържаща отговор на въпроса на касатора и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, е съобразена от въззивния съд. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5/2012г. от 14.11.2012г. по тълк. дело № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, целта на оспорването и проверката по 193, ал. 1 и ал. 2 от ГПК е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документ – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С оглед връзката на чл. 193 от ГПК с разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК, потвърдена с тълкувателното решение, иск за установяване истинност или неистинността на документ е допустим, когато той има обвързваща съда доказателствена сила. Това не е при оспорване на верността на частен удостоверителен документ. Извлечението от сметка, издавано от банка по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, е частен удостоверителен документ (определение № 495 от 21.06.2010г. по ч.т.д. № 109/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.), каквито са изобщо извлеченията от счетоводните книги на банка. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Доказателствената сила на счетоводните книги се преценява по вътрешно убеждение на съда (чл. 182 от ГПК) с оглед всички доказателства по делото (решение № 2 от 20.01.2011г. по гр.д. № 478/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.). Според общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК при оспорване вписванията в счетоводните книги тежестта на доказване носи ползващата се от оспорените вписвания страна (решение № 187 от 24.01.2013г. по т.д. № 436/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. Воден от горното съдът