Определение № 4808 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 269/2026 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Е. В. Л. и М. О. Л. против решение № 4180 от 01.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3405/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен иск с цена от 1 000 лева, претендирани като обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4180 от 01.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3405/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС, по касационната жалба на Е. В. Л. и М. О. Л..

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 81.81 евро/ осемдесет и едно евро и осемдесет и един евроцена/, с левова равностойност от 160 лева, по сметка на Върховния касационен съд.

При неизпълнение в срок на даденото указание касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението в частта за оставяне на касационната жалба на Е. В. Л. и М. О. Л. без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……………….

гр. София, ……………………… година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Петрова гр.д. № 269 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. В. Л. и М. О. Л., и двамата представлявани от адвокат Р., против решение № 4180 от 01.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3405/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20111211 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д. №51427/2020 г. на СРС, с коeто са уважени кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл.59 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част от 17 кв.м., заключени между точки с номер 2-3-4, защрихована в зелено, изобразена в комбинирана скица, приложената към заключението на СТЕ, която реална част от 17 кв.м. е част от собствения им недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ, находящ се в [населено място], [улица], заснет на кадастралната карта на [населено място] с кадастрален идентификатор 68134.1102.48, с обща площ от 888 кв. м., и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението на тази реална част от 17 кв.м., както и за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата в размер на 20,73 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 17 кв. м. от собствения им имот ПИ 68134.1102.48 за периода от 03.04.2019г. до 21.10.2020 г. и е постановено отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл.59 ЗЗД, предявени от Е. В. Л. и М. О. Л. срещу Б. Л. Н. за защита на право на собственост върху 17 кв.м., заключени между точки с номер 2-3- 4, защрихована в зелено, изобразена в комбинирана скица, приложената към заключенията СТЕ с вх. № 25033603/05.09.2023г. и СТЕ с вх. № 25006324/14.02.2023г. на вещо лице инженер Д. Х., приподписана от съда, за осъждане на ответника да премахне масивна плътна ограда с височина над 2,00 м., построена между ПИ 68134.1102.42 и ПИ 68134.1102.48 и за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата в размер на 20.73 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на тези 17 кв. м.

Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът не е приложил правилно разпоредбите на чл.200 ЗУТ, чл.79 ЗС и чл.50 ЗС.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС- основания за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Посочват следните въпроси като правни:

1. Възможно ли е в хипотезата на чл.200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, за да се приеме, че е необходимо да бъдат спазвани изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение?

2. Забраната и ограниченията за придобиване на определени части, отнася ли се само за дворищнорегулационни парцели /УПИ/ или и за неурегулирани с дворищнорегулационен план имоти?

По поставените въпроси поддържа противоречие с решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 5728/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 105 от 12.11.2018 г. по гр.д. № 3109/2017 г. на ВКС, І г.о., решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.

3. Допустимо ли е да се придобие по давност имот/части от неурегулиран имот/, завладян чрез построяването на незаконна масивна ограда, без спазване на съответните законови изисквания, с което се нарушава правото на собственост?

4. Извършването на посочените действия, а именно: изграждането незаконна плътна ограда, несъобразена с нормите на ЗУТ, на благоустройствените закони и ограничения, осигуряващи пълноценно осъществяване на правото на собственост на всеки имот и водещо до състояние, увреждащо съседния имот, съставлява ли нарушение на чл. 50 ЗС?

По тези въпроси поддържа противоречие с ТР № 31/06.02.1985 г. на ОСГК, както и с решение № 324/21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320/2009 г. на II г.о. на ВКС, решение № 430/27.01.2010 г. по гр.д.№ 312/2010 г. на ВКС, решение № 384/ 19.11.2010 г. по гр.д.№ 575/2010 г. на II г.о. на ВКС и решение № 873/17.12.2010 г. по гр.д. № 175/2010 г. на I г.о. на ВКС.

Поддържа, че съдът не се е произнесъл в мотивите на решението си по иска за премахване на ограда, във връзка с което поставя следните въпроси:

5. Непроизнасянето от страна на въззивния съд по предявени искове, в това число иск по чл. 109 ЗС, иск по чл. 59 ЗЗД, представлява ли съществено процесуално нарушение?

6. Задължен ли е въззивният съд, при постановяване на решението си да изложи собствените си фактически и правни изводи по всички предявени искове от ищеца по същество на спора?

7. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на постановения от него акт да обсъди всички доказателства, събрани по делото, както и да обсъди всички доводи и възражения, релевирани от страните и относими към предмета на спора?

По тези въпроси поддържа противоречие с решение № 134 от 30.12.2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 149 от 28.12.2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Поддържа като самостоятелно основание за селектиране на решението и неговата очевидна неправилност.

Ответната страна Б. Л. Н., представляван от адвокат П., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да не бъде допускано до касация. Възразява, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация. Поддържа, че решението на СГС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е частично недопустима. В частта й, касаеща решението на въззивния съд, с което е отменено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот- иск с правно основание чл.59 ЗЗД с цена 1000 лв., касационната жалба на Е. В. Л. и М. О. Л. е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е срещу въззивно решение с цена на иска под 5 000 лв.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищци по иск за защита на право на собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, съставът на СГС е приел, че е сезиран с иск по чл.108 ЗС за признаване спрямо ответника, че ищците са собственици на реална част от 30 кв. м., ситуирани по дължината на оградата със съседния недвижим имот, собственост на ответника, които 30 кв. м. ищците твърдят да са част от собствения им недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ, находящ се в [населено място], [улица], заснет на кадастралната карта на [населено място] с кадастрален идентификатор 68134.1102.48, с обща площ от 888 кв. м.; с осъдителен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, с който се иска ответникът да бъде осъден да премахне незаконно изградената от него плътна ограда между неговия и собствения на ищците имот с идентификатор 68134.1102.48. и осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищците по равно сума в размер на 1000 лева – обезщетение за ползване без основание на процесната реална част от имота за периода от 03.04.2019 г. до 21.10.2020 г. Съдът е приел, че в практиката на ВКС се застъпва становището, че забраната за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели (УПИ), не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. Приел е, че процесните имоти са неурегулирани, че ответникът е владял спорната част от 2006 г., когато е изградил оградата, до 2016 г. и я е придобил по давност, поради което искът на ищците за собственост следвало да бъде отхвърлен. При тези съображения въззивният състав е отменил първоинстанционното решение и е постановил свое, с което е отхвърлил предявените от Е. В. Л. и М. О. Л. против Б. Н. искове.

При така изложените мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Първо г.о., намира, че са налице основания за допускане на решението до касация.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория поставен от касатора въпрос/ Забраната и ограниченията за придобиване на определени части, отнася ли се само за дворищнорегулационни парцели /УПИ/ или и за неурегулирани с дворищнорегулационен план имоти? /. Този въпрос е относим към конкретното дело, тъй като предмет на спора е правото на собственост върху реална част от неурегулиран поземлен имот, намиращ се в границите на населено място, за която се твърди да е придобита по давност. Установява се и специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото възприетото решение от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС- както с цитираното от касаторите решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., така и със служебно известното на настоящия състав решение № 14 от 13.09.2022 г. по гр.д. № 1600/2021 г на ВКС, в които е дадено разяснения по приложението на чл. 200 ЗУТ, както по отношение на урегулираните имоти, така и по отношение на неурегулираните такива. По посочените съображения и поради констатираното противоречие между решаващите изводи на въззивния съд и практиката на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касация.

Останалите поставени от касатора въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстанция, следва да получат свои отговор с решението по чл.290 от ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Е. В. Л. и М. О. Л. против решение № 4180 от 01.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3405/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен иск с цена от 1 000 лева, претендирани като обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4180 от 01.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3405/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС, по касационната жалба на Е. В. Л. и М. О. Л..

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 81.81 евро/ осемдесет и едно евро и осемдесет и един евроцена/, с левова равностойност от 160 лева, по сметка на Върховния касационен съд.

При неизпълнение в срок на даденото указание касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението в частта за оставяне на касационната жалба на Е. В. Л. и М. О. Л. без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: