Определение № 3008 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 677/2025 г.
ВКСII търговско отделение27.10.2025 г.
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2302/17.09.2024г. по в.ч.гр.д. № 674/2024г. на Апелативен съд – София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по две частни касационна жалба против определение № 2302/17.09.2024г. по в.ч.гр.д. № 674/2024г. на Апелативен съд – София. Частният касатор „Електрохолд Продажби“ ЕАД атакува определение № 2302/17.09.2024г. по в.ч.гр.д. № 674/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която, след частична отмяна на определение № 17/24.01.2024г. по т.д. № 45/2023г. на Окръжен съд – Перник, е изменено решение № 61/19.12.2023г. по т.д. № 45/2023г. на Окръжен съд - Перник в частта за разноските, като са присъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-РАДОМИР“ ЕООД в размер на 6200 лева за адвокатско възнаграждение. „Електрохолд Продажби“ ЕАД счита, че така определения от САС размер на адвокатското възнаграждение отново е прекомерен и постановен в противоречие на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22. Твърди се, че при определяне на размера на възнаграждението, съгласно практика на СЕС, съдът следва да съобрази сложността на действително извършената работа от адвоката по делото, поради което може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в Наредбата, в който смисъл е решението по дело С-427/16 на СЕС. Поддържа се, че присъденото от АС - София адвокатско възнаграждение в полза на ищеца не е обосновано и справедливо, след като е определено само въз основа на материалния интерес, без да се държи сметка на обема и сложността на извършената дейност от процесуалния представител. Според жалбоподателя, извършената дейност от пълномощника на ищеца е изготвяне на „формална“ искова молба, с която са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове за недължимост на суми по издаден изпълнителен лист поради настъпила погасителна давност, както и представителство в едно открито съдебно заседание, което не съставлява фактическа и правна сложност, която да обосновава определяне на адвокатското възнаграждение към минимумите по НМРАВ, без да се държи сметка, че така определения размер не отговаря на усилията на адвоката за защита на ищеца по делото. Твърди се, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като изводите на Апелативен съд - София са в противоречие с решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22. Ответникът по жалбата, "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - РАДОМИР" ЕООД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Частният касатор "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - РАДОМИР" ЕООД атакува определение № 2302/17.09.2024г. по в.ч.гр.д.№ 674/2024г. на Апелативен съд – София в частта, в която, след частична отмяна на определение № 17/24.01.2024г. по т.д. № 45/2023г. на Окръжен съд – Перник, е изменено решение № 61/19.12.2023г. по т.д. № 45/2023г. на Окръжен съд - Перник в частта за разноските, като са намалени присъдените, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-РАДОМИР“ ЕООД от 16 898,26 лева на 12 324,13 лева, от които 6 124,13 лева - заплатена държавна такса и 6 200 лева адвокатско възнаграждение. Счита въззивното определение за неправилно в частта, в която определените по делото разноски са намалени. Твърди се, че то е неправилно поради погрешно изчисляване на цената на иска, тъй като, според въззивния съд, в цената на иска не влизат както изтеклата законна лихва, така и направените разноски в изпълнителното производство. Това е довело съда до погрешен извод, че минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, което в случая следва да се определи по чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ, а не по т.5, както е приел окръжният съд. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК относно следният правен въпрос: „Как следва да се изчисли минималния размер на адвокатското възнаграждение, до който последното може да бъде намалено, на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.36 от ЗА, при направено възражение за прекомерност, по дело, чийто предмет са няколко обективно съединени оценяеми искове и следва ли да се преценява възнаграждението за всеки от исковете?“. Твърди, че е налице противоречие с: решение № 208/29.06.2016г. по гр.д.№ 1261/2016г. на ВКС, определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д.№ 358/2022г. на II т.о. на ВКС, определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д.№ 1692/2021г. на I т.о. на ВКС, определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2883/2020г. на IV г.о. на ВКС и определение № 50107/10.05.2023г. по т.д.№ 965/2022г. на I т.о. на ВКС Ответникът по жалбата „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частните касационни жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по т.д. № 45/2023г. по описа на ОС - Перник е образувано по с иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-РАДОМИР“ ЕООД не дължи на ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД сумата от 59 571,65 лева - главница, сумата 4 415,71 лева -лихва за забава за периода 19.12.2008г. до 04.02.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.03.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата 1279,75 лева - държавна такса и сумата 1641,42 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които на 13.05.2010г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 285/2010г. по описа на РРС и е образувано изпълнително дело № 344/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС- Перник. С решение № 61 от 19.12.2023г. съдът е уважил изцяло предявения иск и на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 16 898,26 лв., включваща 6 124,13 лева - платена държавна такса и 10 774,13 лева - адвокатско възнаграждение. При определяне размера на дължимите разноски, първоинстанционният съдът не е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като е приел, че то съответства на установения с НМРАВ минимален размер, съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.5, като е съобразил, че цената на предявените искове е в размер на 153 103,10 лева (включваща суми извън изпълнителния лист, начислени в рамките на изпълнителното производство), както и предвид фактическата и правна сложност на спора и извършения обем работа от процесуалния представител. С постановено по делото определение № 17 от 24.01.2024г. съдът е оставил без уважение молба на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, с правно основание чл.248 ГПК, като е посочил, че наведените от молителя твърдения по същество не съставляват основание да бъдат променени изложените мотиви в решението на съда досежно разноските, включително при съобразяване на приетото с решение по дело С- 427/2016 и С-428/2016 на СЕС. Въззивният съд е намерил така постановеното първоинстанционно определение за неправилно. Решаващият състав се е позовал на цената на иска, въз основа на която минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя по правилото на чл.7, ал.2, т. 4 от НМРАВ, а не по т.5, както е посочил първоинстанционният съд. Съобразил е, че пред съда са предявени искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване недължимост на присъдени с изпълнителен лист от 13.05.2010г., издаден по частно гр.д.№ 285/2010г. по описа на РС –Радомир, суми в размер на 59 571,65 лв. - главница, сумата 4 415,71 лева - лихва за забава за периода 19.12.2008г. до 04.02.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.03.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата 1279,75 лева - държавна такса и сумата 1641,42 лева - юрисконсултско възнаграждение. Счел е, че цената на предявения иск се определя от размера на тези суми, а не от общия размер на всички начислени вземания за законни лихви и такси в образуваното изпълнително производство, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Същевременно апелативният състав е намерил за основателно релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед цената на иска, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът е намерил, че на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- РАДОМИР“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 200 лв., определени към минимума на адвокатските възнаграждения, съгл. НМРАВ. Намерил е този размер за съответстващ на целите, уредени от нормативната уредба и съставляващ справедливо възнаграждение по смисъла на приетото с решението по делата № С-427/16 и С- 428/16 на СЕС. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице сочената от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като при постановяване на атакуваното въззивно определение апелативният състав се е съобразил със задължителната сила на приетото от Съда на ЕС решение от 24.01.2024г. по дело С- 438/22г., доколкото при определяне на размера на адвокатското възнаграждение е отчетена фактическата и правна сложност на делото и извършения обем работа от адвоката. Поставеният от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- РАДОМИР“ ЕООД правен въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените в Наредба № 1/9.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения в различни хипотези на представителство и при различни материални интереси не са задължителни при определяне на размера на хонорара на правната услуга, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС, независимо дали става въпрос за един или за няколко обективно съединени иска. Предвид изложеното, обжалваният акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол. Водим от горното, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
Цитирани разпоредби
13- чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ
- чл. 248 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 439 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 36 ЗА
- чл. 101
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 7, ал. 2, т. 5