Определение № 50401 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№10149/23.10.2021г., подадена от К. Т. К., поправена чрез касационна жалба с вх.№224/10.01.2022г. от процесуалния му представител адв.Т. Г. Т. от АК-Б., назначен да осъществи безплатна правна помощ и защита, срещу решение № 339, постановено на 29.09.2021г. от Окръжен съд – Благоевград, Четвърти въззивен граждански състав по в.гр.д.№533/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е извършена делба на 12 земеделски имота, намиращи се в землището на [населено място], по реда на чл. 292 ГПК (отм.), като в дял на жалбоподателя са поставени новообразуван имот 66.10 – 3 с площ от 2.003 дка съобразно скица-проект, представляваща приложение №2 към писменото заключение на приетата по делото допълнителна СТЕ, изготвена от в.л.А. М., получен при разделянето на 3 части на имот с №..........по картата на възстановената собственост на [населено място], с идентификатор .............по КККР, находящ се в м.“С. п.“ и представляващ овощна градина от 6.390 дка, IV категория при неполивни условия и имот с №..........по картата на възстановената собственост на [населено място] с идентификатор 37989.49.1 по КККР на същото населено място, находящ се в м.“М.“ и представляващ нива от 4.100 дка, IV категория при неполивни условия. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивото решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №74 от 25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г. на II г.о. на ВКС и решение №78 от 10.07.2019г. по гр.д.№1580/2018г. на I г.о. на ВКС) по въпроса за преценка на начина, по който съдът следва да извърши разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК (чл. 292 ГПК-отм.). Излага съображения, че при разглеждане на делото съдът не е взел предвид обстоятелството, че касаторът К. Т. К. трайно обработва и ползва от 1992г. и до сега следните недвижими имоти: -южната част от имот №.........с площ от 2700 кв.м., като съгласно съдебното решение в негов дял е поставен новообразуван имот ............ с площ от 2003кв.м.; -имот №..........по КВС на [населено място] с идентификатор ..........по КККР на същото населено място, находящ се в м. „С. п.“ и представляващ нива от 4.037 дка; -имот №..........по КВС на [населено място] с идентификатор .............по КККР на същото населено място, находящ се в м.“М.“ и представляващ нива от 4.100 дка; -имот №...........по КВС на [населено място] с идентификатор ..........по КККР на същото населено място, представляващ нива от 1.171 дка, находяща се в м.“П.“. Поддържа, че извършеното от съда разпределение не кореспондира на трайно установения по волята на страните начин на ползване, както и не отразява направените от касатора подобрения, което счита, че води до очевидна неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по извършване. С решение №121 от 20.04.2006г., постановено по гр.д.№89 от 2005г. по описа на Петричкия районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между К. Т. К., В. Т. А., С. Т. К., Л. Т. К., М. Т. К., Ц. Г. К., Б. Г. З. и И. Г. З., наследници на Т. Д. К., на 13 броя земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], при квоти по 1/6 идеална част за К. Т. К., В. Т. К., С. Т. К., Л. Т. К. и М. Т. К. и 1/6 идеална част общо за Ц. Г. К., И. Г. З. и Б. Г. З.. Във фазата по извършване на делбата от изслушаната по делото СТЕ, изпълнена от в.л. А. М., е установено, че има пълна идентичност между имотите с пореден №7 и пореден №11 по решението, приключващо първата фаза на делбения процес, от което следва, че допуснатите до делба имоти реално не са 13, а са 12. Това обстоятелство е съобразено при извършването на делбата. Съобразено е също така, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката В. Т. А. е починала и на нейно място са конституирани наследниците ѝ по закон В. И. А. и М. И. А.. Взето е предвид, че според заключението на СТЕ, изготвена от в.л.А. М., от допуснатите до делба имоти реално поделяеми са ливадата от 5.532 дка, съставляваща имот №..........по КВС (с идентификатор ...........по КККР) и овощната градина от 6.390 дка, съставляваща имот №...........по КВС (с идентификатор ...............по КККР), като ливадата може да бъде разделена на 2 равни дяла, а овощната градина подлежи на разделяне на три дяла, за което вещото лице е изработило и съответни скици-проект (приложение № 1 и приложение № 2 към експертизата). Скиците-проект са одобрени от ОСЗ-гр.П. по реда на чл. 7, ал. 3 и ал. 4 ЗСПЗЗ. Наличието на достатъчно на брой реални дялове е обусловило извода на първоинстанционния съд, че всеки съделител може да получи своя дял в натура при съответно парично уравнение, както и че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 292 ГПК (отм.), доколкото значителното различие в площта и в стойността на процесните имоти, установеното дългогодишно ползване на някои от имотите от страна на някои от съделителите, както и различните квоти на съделителите, не позволяват извършването на делбата посредством съставянето на разделителен протокол и теглене на жребий. При извършването на разпределението на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 292 ГПК (отм.) първоинстанционният съд е съобразил стойностното изражение на дела на всеки от съделителите от съсобствеността, както и данните за ползването на имотите, предхождащо делбеното производство. В дял на съделителя К. Т. К., чиято квота отговаря на 5 486.50лв. от общата стойност на делбеното имущество, съдът е поставил имоти на стойност 6 294лв., т.е. имоти, чиято стойност е с 807.50лв. повече от стойността на квотата му в съсобствеността. Поставил е в дял на този съделител два от имотите, за които е установено, че същият е ползвал и подобрявал още от момента на възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Тези съображения са изцяло споделени от въззивния съд. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че делбата не може да бъде извършена по реда, регламентиран в чл. 287-291 ГПК (отм.), защото имотите съществено се различават един от друг по площ и стойност (т.5б от ППВС №7 от 28.11.1973г.). Прието е, че приложение следва да намери нормата на чл. 292 ГПК (отм.). Съобразено е, че според извършеното от първоинстанционния съд разпределение имотите, отредени за всеки от съделителите, приблизително отговарят като стойност на идеалните части, притежавани от съответния съсобственик. Прието е, че всеки друг вариант на групиране на имотите би довел до по-голямо уравняване на дяловете и няма да съответства на квотите в съсобствеността, което следва да бъде избягвано. Този извод изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, вкл. на посочената във въззивното решение (решение №34 от 28.03.2016г. по гр.д.№5663/2015г. на II г.о. на ВКС; решение №140 от 24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на I г.о. на ВКС). За неоснователни са приети оплакванията на съделителя К. Т. К., който е поддържал, че обработва и нивата в м.“П.“, нивата в м.“Д.“ и нивата в м.“С. п.“, вложил е сили и средства в тяхното подравняване и култивиране и желае те също да станат негова еднолична собственост. Изложени са съображения, че не може в дял на К. Т. К. да бъдат поставени още имоти, а другите съделители да получат само уравняване в пари, понеже това би означавало извършване на принудителна продажба на тези имоти между съсобствениците и лишаване на някои от тях от правото им по чл. 69 ЗН да получат дял в натура. Тези съображения изцяло съответстват на трайно установената практика на ВКС, вкл. на посоченото от въззивния съд решение №146 от 15.02.2021г. по гр.д.№1238/2020г. на I г.о. на ВКС. По поставения от касатора въпрос за начина, по който съдът следва да извърши разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК (чл. 292 ГПК-отм.), практиката на ВКС е трайна и непротиворечива. Както е прието в решение №78 от 10.07.2019г. по гр.д.№1580/2018г. на I г.о. на ВКС, критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ПП 7-73 г. са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване. Отбелязано е, че според приетото в този тълкувателен акт, извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т. е. като основания за извършване на разпределението, както и че съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност. Едни от основните критерии за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината на квотите и стойността на дяловете, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 ГПК (отм.), сега чл. 353 ГПК, се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. Разрешение в този смисъл се съдържа в решение №78 от 10.07.2019г. по гр.д.№1580/2018г. на I г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове (решение № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. на I г. о. на ВКС; решение № 583/5.07.2004 г. по гр. д. № 222/2004 г. на I г.о. на ВКС; решение № 30/27.06.2011г. по гр.д.№ 1040/2010 г. на І г.о. на ВКС; решение № 91/20.06.2017 г. по гр.д.№ 4198/2016 г., І г.о. на ВКС и цитираното в него решение №100/27.07.2015г. по гр.д.№6463/2014г. на І г.о. на ВКС). Според направеното в решение № 91/20.06.2017 г. по гр.д.№ 4198/2016 г., І г.о. на ВКС обобщение при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми на обособените дялове от тях, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 69 ЗН и всеки съделител да получи реален дял. Принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран (в този смисъл решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І г.о. на ВКС). Щом направата на подобрения е критерий за избора на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерия и относно това как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим и при делба на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 ГПК (отм.) се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове (решение №300/27.06.2011г. по гр.д.№1040/2010г. на І г.о. на ВКС). Правото на реален дял, максимално близък по стойност до стойността на квотата в съсобствеността следователно е водещо в делбеното производство и не може да бъде игнорирано от съда. Съдът не може да разпредели имотите, предмет на делбата, само между част от съделителите, а на останалите да даде само парично уравнение, вкл. в хипотеза, при която само някои от съделителите са ползвали и подобрявали всички допуснати до делба имоти. Така би се достигнало до принудителна продажба на съсобствените имоти между съсобствениците и лишаване на някои от съделителите от правото им по чл. 69 ЗН да получат дял в натура, както е прието в решение №146 от 15.02.2021г. по гр.д.№1238/2020г. на I г.о. на ВКС. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, приемайки за неоснователно искането на съделителя К. Т. К. в негов дял да бъдат поставени всички съсобствени имоти, които е ползвал и подобрявал, тъй като това би лишило част от останалите съделители от правото им на реален дял, което според практиката на ВКС е недопустимо в хипотеза, при която от допуснатите до делба имоти могат да се формират повече реални дялове от броя на съделителие. От същата позиция изхожда тричленният състав на ГК на ВКС и при постановяването на решение №74 от 25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г. на II г.о. на ВКС, приемайки, че основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно,се изнасят на публична продан (чл. 69, ал. 2 ЗН), т. е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му поделяне). Въпросът, по който тричленният състав се е произнесъл с това решение обаче касае значението на обстоятелството, че допуснатите до делба имоти не са еднородни, каквато хипотеза в случая не е налице. Още повече като се вземе предвид, че по този въпрос ОСГК на ВКС е постановило и ТР №2/2021г. от 11.04.2022г. по тълк.д.№2/2021г. на ОСГК на ВКС. Поради това тезата на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Делбата е извършена по реда на чл. 292 ГПК (отм.), тъй като производството пред първоинстанционния съд е започнало при действието на ГПК (отм.) и съгласно §2, ал. 1 ПЗР ГПК следва да бъде разгледано по реда на този процесуален закон и във втората фаза на делбеното производство. При постановяване на това решение са съобразени всички данни, касаещи ползването на имотите и тяхното подобрение, които са посочени в самото решение. Несъобразяването на факти и обстоятелства, които не са посочени от съда при излагането на фактическата обстановка, не би могло да обоснове очевидна неправилност на решението, тъй като не е видимо от прочита на съдебния акт. И само за пълнота на изложението досежно реалния дял от имот ..........., който е поставен в дял на касатора, следва да се отбележи, че делбата на този имот е извършена според данните за ползването на реалните дялове, посочени в скиците-проект към заключението на в.л.А. М., което заключение не е било оспорено от касатора, нито съдържащите се в него данни са били опровергани. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение