Определение № 50811 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3109/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. М., чрез пълномощника й адв. И. П. и по касационна жалба на С. Т. М., чрез адв. И. П. против решение № 272 от 30.03.2022 г. по в.гр.д. № 1891/2021 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът С. А. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260077/19.07.2021 г. по гр.д. № 44/2020 г. на Районен съд Карнобат за отхвърляне на предявените от нея срещу Н. А. К. искове с правно основание чл.59, ал.9 СК – за изменение на постановените с решение № 151/29.07.2019 г. по гр.д. № 1130/2018 г. по описа на Районен съд Карнобат, изменено с решение на Окръжен съд Бургас по в.гр.д. № 1595/2019 г. и влязло в сила на 16.06.2020 г., мерки по отношение на малолетното дете Б. Н. К., Касаторът С. Т. М. обжалва въззивното решение в частта, с която като е отменено решение № 260077/19.07.2021 г. по гр.д. № 44/2020 г. на Районен съд Карнобат, е определен на основание чл.128 СК режим на лични отношения на касаторката с нейната малолетна внучка всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. съвместно с режима на майката С. А. М., определен с решение № 151/29.07.2019 г. по гр.д. № 1130/2018 г. по описа на Районен съд Карнобат, изменено с решение на Окръжен съд Бургас по в.гр.д. № 1595/2019 г. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторката С. А. М. обжалва въззивното решение като поддържа, че то е очевидно неправилно, с поддържане на доводи за необоснованост на изложените от въззивния съд изводи, че в конкретния случай не е налице промяна в обстоятелствата по ал.4 на чл.59 СК. Поддържа се, че промяна в обстоятелствата има – бащата Н. А. К., на когото са предоставени родителските права, отсъства все по-често и детето на практика се отглежда от бабата по бащина линия и психичното заболяването, от което е страдала майката на малолетното дете, е лекувано и отшумяло. Касаторката С. Т. М. поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е необосновано. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не се установява, че по време на личните контакти на детето с майката, то осъществява съвместни срещи с баба си по майчина линия и обратно – в дните за контакт с бабата по майчина личния, детето има лични контакти с майка си. На следващо място се твърди, че съдът не е извършил анализ на времето, през което детето прекарва с баба си по бащина линия – С. К. и на времето, което детето прекарва с бабата по майчина линия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а се поддържа единствено, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 18 от 25.02.2020 г. по гр.д. № 2541/2019 г. на IV г.о. и решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр.д. № 351/2019 г. на IV г.о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите дали бабата и дядото по линия на родителя, на когото не се предоставени родителските права имат право на отделно лично време с детето или същите следва да се съобразяват с ангажиментите и желанията на родителя на когото е определен режим на лични отношения и дали при постановяване на решението следва детайлно и подробно да се изследват характеристичните данни на лицето, предявило иск по чл.128 СК, съответно дали то притежава необходимите нравствени качества, за да осигури пълноценен и полезен за детето контакт. По поставените въпроси не е изложена обосновка защо същите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбите Н. А. К., чрез пълномощника си адв. Г.-Т. е депозирал отговори, в които поддържа, че не са налице заявените от касатора С. Т. М. основания за допускане на касационно обжалване, както и поддържаното от касатора С. А. М. основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на решение, доколкото доводите за неправилна оценка на събраните по делото доказателства. За да отхвърли исковете по чл.59, ал. 9 СК въззивният съд е приел, че за да е налице основание за промяна на родителя, който да упражнява родителските права, следва да се настъпили такива обстоятелства от предходното решение, които с оглед интереса на детето, да налагат исканата промяна, като тези обстоятелства са неизчерпателно посочени в ППВС №1/1074 г. В конкретния случай основанието за исканата промяна основно касае твърдения за влошаване на положението на детето, поради доводи за чести отсъствия на бащата от дома и възлагане на грижите за детето на бабата по бащина линия, неполагане на адекватни от него, физическо насилие върху детето от бабата по бащина линия, от една страна, а от друга раждане на дете от нов партньор на майката, с оглед на което тя счита, че поради майчинството ще има повече време за голямото си дете Б., както и твърдение, че контролира психичното си заболяване с терапия. Приел е, че по делото не са установени обстоятелства, подкрепящи твърденията на майката, че е налице поведение на бащата и/или бабата по бащина линия, които да влошават или да застрашават положението на детето и да противоречат на интереса му. Съобразявайки показанията на свидетелите на бащата, които имат преки впечатления, на показанията на социалния работник и данните в социалните доклади, както и експертното заключение, съдът е приел за установено, че бащата полага за детето адекватни грижи, отделя нужното му време, задоволява потребностите му и между него и детето има изградена емоционална връзка. За установени са приети и обстоятелствата, че отношенията между детето и бабата по бащина линия са спокойни и без напрежение, като твърденията за физическо насилие върху детето са категорично недоказани. Бабата по бащина линия участва активно в отглеждането на детето от самото му раждане, същата е учител и има капацитета да се грижи за доброто му образование. По повод оплакванията в жалбата на ищцата, че първата инстанция не е взела предвид изнесените от майката и бабата на детето по майчина линия обстоятелства, свързани с поведението на бащата, съдът е посочил, че тези доводи представляват твърдения на страните и нямат доказателствена стойност, още повече, че не са и установени по делото. От данните в социалния доклад, както и в от свидетелските показания се установява, че именно майката е карала детето да каже пред социалните работници, че е било удряно от баба си по бащина линия, и че баща му играел хазарт и го тормозел. При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че към настоящия момент не е налице промяна на обстоятелствата, обуславяща промяна в режима на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения с родителя, неупражняващ родителските права. По иска с правно основание чл.128 СК въззивният съд е приел, че правилното психическо и емоционално развитие на детето налага то да контактува с близките си както по майчина, така и по бащина линия. Тези контакти обаче следва да се съобразят единствено и само с интереса на детето, без значение от желанията на обкръжаващите го роднини. В конкретния случай е установено, че детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, както и с роднините си от разширения роднински кръг. С влязло в сила решение по гр.д. № 6766/2018 г. на Районен съд Бургас, на основание чл.128 СК е постановен режим на лични отношения на детето с бабата по майчина линия - всяка втора седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата, както и 10 дни от лятната ваканция. С бракоразводното решение по гр.д. № 1130/2018 г. на Районен съд Карнобат на майката е определен следния режим на лични отношения – всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 16.00 в неделя с преспиване при майката, като в петъчния ден майката ще взима детето от дома на бащата, а в неделния ден бащата ще го взима от дома на майката, както е определен и едномесечен период през лятото и други периоди от време за конкретни празници, през които майката да осъществява контакти с детето. Съобразявайки така определените режими на лични отношения на детето с майката и с бабата по майчина линия, както и установените по делото обстоятелства /показанията на св.К. - леля по майчина линия/, че по време на личните контакти на детето с майката, последното осъществява срещи и с баба си по майчина линия и обратно – в дните за контакт с бабата по майчина линия, детето има лични срещи и с майка си и по този начин в почивните дни на три поредни седмици, детето осъществява лични контакти само с майка си и баба си по майчина линия, а за бащата, който упражнява родителските права остава само един уикенд, съдът е приел, че така определения на основание чл.128 СК режим е неподходящ. За да достигне до този извод съдът е съобразил и обстоятелството, че през седмицата – в делничните дни бащата е трудово ангажиран, а детето посещава училище, поради което контактите между тях в тези дни са само няколко часа, както и обстоятелството, че за осъществяване на контакта както с майка си, така и с баба си по майчина линия, се налага детето да пътува почти всеки уикенд от [населено място] до [населено място] и обратно, което безспорно го уморява физически. При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби поради следните съображения: По касационната жалба на С. А. М.: Касаторката поддържа, че решението е очевидно неправилно с доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд, че не е налице промяна в обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК. Следва да бъде отбелязано, че въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане до касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилно ще бъде въззивно решение, което е постановено “contra legem” до степен, при която законът не е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК би бил квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В настоящия случай въззивното решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Изводът за отсъствие на промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим на лични отношения на майката и детето е направен след извършен от въззивния съд анализ на установените по делото обстоятелствата, който съответства на законовите критерии. По касационната жалба на С. Т. М.: Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение до факултативен касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включени в предмета на делото. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни правния въпрос, но не и служебно да го формулира. Касаторката не е формулирала изобщо правен въпрос, а поддържа единствено, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 18 от 25.02.2020 г. по гр.д. № 2541/2019 г. на IV г.о. и решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр.д. № 351/2019 г. на IV г.о. Извод за твърдяното противоречие с цитираната практика не може да бъде направен. Настоящият състав обаче не е длъжен да изложи мотиви относно съответствието на въззивното решение с практиката, посочена от касатора, тъй като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. По материалноправните въпроси, формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде посочено, че позоваването на това основание е бланкетно, без същата да е изложена обосновка. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото пък е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Липсата на доводи за приложение на всяка една от посочените законови хипотези се явява достатъчно условие за отказ да бъде селектирано въззивното решение до касационен контрол. За пълнота следва да бъде отбелязано, че формулираните въпроси не са и обуславящи изхода на делото. При преценка на режима на лични отношения в хипотезата на чл. 128 СК, съдът изхожда не от желанията и интересите на родителя, който упражнява родителските права, а от интереса на детето, както е подходил и решаващият съд. Съгласно разпоредбите на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат съдът да определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов интерес. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази и необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото (така решение № 79 от 10.06.2019 г. по гр.д. № 187/2018 г., Г.К., ІV Г. О. на ВКС). Всичко гореизложено е съобразено от въззивния съд видно от мотивите на обжалвания акт. Нещо повече, в случаите когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност на бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, когато детето е при него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. Когато родителят, през времето определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях, им дава възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, то това обстоятелство следва да бъде съобразено, както и е сторено от въззивният съд. Мотивиран от гореизложеното и при извършената служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице релевираните в изложението основания на чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,