Определение № 300 от 09.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 584/2020 г.

С решение от 18.10.2019 г. по гр.д.№ 253/2019 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 144 от 25.04.2019 г. по гр.д. № 1969/2016г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с което е:

1. е осъден „Интер-Травел“ ООД, гр. Бургас ЕИК 812091332 да плати на „Богородица” ООД ЕИК 102067792 сумата от 38 160,99 лв. обезщетение за вреди и пропуснати ползи и сумата от 5437,44 лв. – законна лихва за забава до предявяване на иска, както и законната лихва след това до изплащане на главницата.

2. е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, предявен от „Богородица” ООД против М. П. К. и „Интер-травел“ ООД за осъждане на ответника да премахне частта от новопостроената сграда, изградена в нарушение на нормативно установените отстояния от регулационната линия между УПИ .... от кв.... и УПИ .... кв. .... по плана на Курортен комплекс „С.” община ....., обл. Б....

3. е отхвърлен евентуално предявения спрямо иска по чл. 109 ЗС от „Богородица” ООД ЕИК 102067792 против „Интер-Травел“ ООД, гр. Бургас на основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 300 000 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в разликата между строителната цена и средната пазарна цена на 150 кв.м. застроена площ, които ищецът не би могъл да построи, както и законната лихва върху тази сума

Против това решение, касационни жалби са подали и двете страни.

„Интер-Травел“ ООД обжалва решението в частта, в която е уважен против него искът по чл. 49 ЗЗД за сумата от 38 160, 99 лв. обезщетение за вреди и пропуснати ползи и сумата от 5437,44 лв. – лихва за забава до предявяване на иска и законна лихва за забава от предявяване на иска.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 49 ЗЗД, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на възражението и доказателствата за прилагане на чл. 73 ЗУТ, за непълна и неправилна преценка на доказателствата и обстоятелствата по делото относно необходимостта от ремонт и подмяна на съществуващата канализация, че извършените СМР съответстват на предписанията на техническите органи и не им противоречат, че извършеното ново строителство в имота на хотел „И.”, собственост на „Интер-Травел“ ООД не е позволявало запазването и използването на старата канализация, която е ползвал и хотел „Л.”, собственост на ищеца и за необоснованост на извода, че ищецът следва да бъде обезщетен и за пропуснати ползи.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК и са поставени два въпроса, които ще се разгледат по-долу.

Ответникът по тази касационна жалба /ищец/ „Богородица” ООД оспорва фактическите твърдения в нея, твърди противоречивост на становищата на ответника в хода на производството и неоснователност на изложените от него доводи, защото не кореспондират на установените факти по делото и на теорията и практиката, касаеща института на непозволеното увреждане. Възразява се по искането за допускане до касация, тъй като формулираните два въпроса не кореспондират на мотивите на съда, а фактическите констатации и изводи на съда кореспондират на събраните доказателства. По втория въпрос се твърди неотносимост към спора, тъй като нормите, уреждащи непозволеното увреждане не изключват отговорността на деликвента ако увреденият е отказал да приеме предложение за отстраняване на вредите, а представените решения са неотносими.

Касационна жалба е подал и ищеца „Богородица” ООД против частта от решението, с която е потвърдено решението на първата инстанция, с което са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС, по чл. 49 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон – правилата за отстояние по ЗУТ, към които препраща чл. 53 ЗС, за нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 200, ал.3, чл. 202 и чл. 201 ГПК и на чл. 266 ГПК, изразяващи се в недопускане на поисканата СТЕ от въззивната инстанция по относими към спора, но неизяснени обстоятелства и несъобразяване, че пред ОС е оспорена архитектурната експертиза, но е отказано назначаването на повторна такава, Твърди се нарушение на материалния закон – чл. 109 ЗС поради това, че съдът въпреки установеното неспазване на задължителните отстояния до регулационната граница, които са императивни, в нарушение на задължителната и казуална съдебна практика, е приел, че на ищеца не се създават пречки да упражнява правото си на собственост, като не са обсъдени доводите във въззивната жалба в този смисъл. Направено е оплакване за необсъждане на приетите СТЕ, конкретно противопожарната и на обясненията на вещите лица. За необосновани се сочат изводите, че пристройката, изградена от ответника не може да се премахне частично и че изграждането й в сегашния вид при нарушение на нормите за отстояние по ЗУТ и на предвижданията на ПУП не създава пречки за ищеца за ползва имота си, включително и да го застроява, както е предвидено в ПУП.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 по девет въпроса, които ще се посочат и обсъдят по-долу.и по чл. 280, ал.2 пр. трето ГПК.

Ответникът по тази жалба „Интер-Травъл” ООД оспорват жалбата и основанията за допускане до касация, тъй като въпросите макар и относими към спора, са разрешени в съответствие със задължителната и казуална съдебна практика, а част от въпросите се повтарят – назначени са основни и допълнителни експертизи, които изясняват обстоятелствата по делото, неспазването на отстоянията не създава пречки на ищеца да ползва имота си по-големи от обикновеното.Затова моли да не се допуска касационно обжалване по тази жалба.

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Ищецът „Богородица” ООД /с бивше наименование „Бумеранг” ООД/ е придобило хотел „Л.” и прилежащия терен, съставляващ УПИ .... от кв. .... по плана на С. с н.а. № .... г. на нотариус М.Б. и н.а. № .... г. на нотарпиус С. А.. Хотелът е изграден 1959 г. и е приет с държавна приемателна комисия. Ответникът „Интер-Травел“ ООД е придобил хотел „И.” с договор за приватизация от 28.08.1996 г. и прилежащият към него терен, съставляващ УПИ .... от кв. .... по плана на ..... Имота на ищеца е в посока югоизток спрямо имота на ответника, който е в посока северозапад, като границата между двата имота е начупена. Каналните води от хотел „Л.” са се извеждали по канализационно отклонение – колектор, който преминава пред двора на ищеца, след това преминава в имота на ответника, в който се е намирала канализационна шахта № 800 и от там се влива в уличната канализация. Този колектор е изграден още през 1959 година когато са изградени хотелите. През 2003 г. е извършен ремонт и реконструкция на този канален тръбопровод и той е приет в експлоатация с разрешение за ползване № 495/25.07.2003 г. До 13.06.2014 г. тази канализация, преминаваща през съседните имоти на страните по делото, е използвана. Ответното дружество се е снабдило с разрешение за строеж № 279/28.10.2013г. за „Основен ремонт, пристройка и надстройка с един етаж на хотел „И..“- една звезда, с вътрешно преустройство, IV категория строеж в УПИ-...., кв. .... по плана на к.к. „С.“ по съгласуван проект по части: архитектурна, СК и ПБЗ, ЕЛ, ВиК и геодезия. Със заповед №164/08.05.2014г., разрешението за строеж е допълнено с надстройка с нов един етаж и преустройство на хотел „И.“ – четири етажа, четири звезди. Строителството е започнало през 2014 г. и е въведено в експлоатация на 22.08.2014 г. /у-ние № 160/22.08.2014 г. / л. 256/ За извършване на ремонта е подписан договор за временен сервитут на 13.01.2014 г. на основание чл. 51 ЗС между „Богородица” ООД и „Интер-Травел” ООД. Предвиденото застрояване по ПУП в близост до границата с имота на ищеца е 5 етажа в най- югозападната част, в посока – изток – тяло на 2+ 1 етаж и в югоизточната част – полукръгло тяло на два етажа. Реализираното застрояване „пристройка” е на два и пет етажа. Предвиденото по ПУП отстояние от сградата на 5 етажа до регулационната граница между УПИ .... /на ответника/ и УПИ .... / на ищеца/ е 4 м. при определените по плана обеми от изцяло 5 етажа. На место отстоянието на южната фасада на 2-етажната част до регулационната линия е 2,79 м. до 3,08 м. Отстоянията от източната фасада, която е изпълнена като обем от 2 етажа и от 5 етажа /стълбищна клетка/ е 2,09 при обем 2 етажа и 2,30 при 5-етажния обем. Очертанията на пристройката към имота на ищците е начупена и следва регулационната граница между двата имота. Реализираното строителство се разминава и по предвиденото в одобрения проект в най-южната част на източната фасада на пристройката от 2 и 5 етажа.. По проект отстоянията до регулационната граница следвало да бъдат 3,01 м., /но сега на место 2,09 м./ и 3,21 м. по чертеж, /но на место е реално отстоянието е 2,30 м./ В югозападния ъгъл 2-етажният обем отстои на 2,79 м., вместо предвидените 3,09 м. по чертеж ситуация. Най-южната фасада на пристройката е с дължина по проекта 7,63 м., но е реализирана с дължина 8,76 м. Разликата от 1,13 м. обаче е разпределена и в двете посоки /на запад и изток/, така, че в източна посока - срещу имота на ищеца, удължението е със 86 см. /виж допълнителното заключение на в.л. Д. л. 701-714 и скиците, към основното заключение, съобразени с измерванията на в.л. геодезист В./ Ответникът се е позовал на това, че стълбищната клетка е „архитектурен елемент” и на нормата на чл. 93, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони, съгласно който „не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др. п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот”. Според в.л. Д., стълбищната клетка е с площ 24,80 кв.м., което е и по-малко от 20% от застроената площ на хотел. „И.”, височината е 15,21 м., а отстоянието до регулационната граница с имота на ищеца е 2,30 м. Според в.л. Д., изградената пристройка с два обема от 2 ет. и от 5 ет. макар и при неспазено отстояние няма да доведе до ограничаване на огряването от слънцето на хотела на ищеца, тъй като последния е разположен от югоизток спрямо имота на ответника, т.е. той е в по-благоприятна посока спрямо слънцегреенето по смисъла на пар.5, т.28 ЗУТ., а и регулационна граница и линия на застрояването са начупени. Норми за осветеност няма. Относно възможността за бъдещо застрояване в имота на ищеца, според обясненията на вещо лице Д., няма да се стигне до ограничаване възможността за застрояване, тъй като допустимата плътност и интензивност на застрояването, определящи разгърната застроена площ е по малка от отразеното възможно застрояване по ЗРП в имота на ищеца. Предвиденото допълнително застрояване в имота на ищеца по ЗРП предвижда по-голяма РЗП от допустимите стойности на плътност и интензивоност на застрояването и задължителен коефицент озеленяване, предвидени за куротния комплекс по специфичните правила. За да се спазят остстоянията между две сгради в съседни имоти, което е сбора от разстоянията на всяка сграда до регулационната линия / чл. 31, ал.4 ЗУТ/ и по ПУП, предвиденото по ПУП застроително петно в имота на ищеца следва да бъде леко изместено, но това не влияе на максималния обем на възможното застрояване, защото. при застрояване подхода може да е намаляване на етажността за сметка на застроената площ. Според последното втора допълнително заключение от СТЕ с в.л. Д., за да се спази отстоянието между пристройката, реализирана от ответника в двата и обема при неспазено отстояние до регулационната граница, ищецът следва да „отстъпи” при реализиране на предвиденото по ЗРП 6-етажно бъдещо строителство с 0,56 кв.м. застроена площ ако ъгълът не е 90 градуса и с 2,95 кв.м. ако ъгълът е 90 градуса, при което намалението на застроената площ за бъдещо застрояване е с 2,58 кв.м. /защото границата се явява дъно на УПИ-то на ищеца/, при което РЗП за 6-етажно застрояване би била с 15,48 кв.м. по-малко. Предвиденото 3-етажно бъдещо строителство би следвало да „отстъпи” в зависимост от проектираният ъгъл на фасадите от 5,40 кв.м. или 11,98 кв.м., или 14,67 кв.м. застроена площ или възможното отнемане на РЗП е 16,20 кв.м., или 35,94 кв.м., или 44,01 кв.м. Ако се приеме, че стълбищната клетка е архитектурен елемент по чл. 93, ал.2 от Наредба № 7, то „отстъпите” на бъдещото строителство следва да са в зависимост от ъгъла на фасадите от 11,50, или 32,80 кв.м. застроена площ или РЗП съответно от 34,25 кв.м. или 98,40 кв.м. Тези площи са хипотетични и зависят от подхода при проектиране, като при тях не е отчетена възможността за предвиждане в проекта на архитектурни елементи и тераси, чиято площ не се отчита като застроена такава.

Преди включване на хотел „Л.” през 2015 г. към уличната канализация, отвеждането на отпадните води е ставало чрез канализационен колектор / етернитов/ Ф-20, който минава през парцелите на ищеца и след това на ответника преди заустването в уличната канализацията. /виж скицата на л. 374 от делото на РС/. При реализиране на новото строителство на пристройката към хотел „И.” на 13.06.2014 г. е премахната частта от канализацията, попадаща под новото строителство - шахта № 800 и тръбата, преминаваща от имота на ищеца в имота на ответника. В резултата на това хотел „Л.” е останал без възможност за оттичане на каналните води в канализационната мрежа, наводнила се е стая на първия етаж, наложило се е отводняване периодично със специална кола за това и проектиране и изграждане но нова канализация, която да бъде заустена в уличната канализационна мрежа без да преминава през имота на ищеца. По делото са представени писмени доказателства за извършените плащания за отстраняване на претърпените вреди от премахването на частта от съществуващата канализация, обслужваща хотел „Л.” преминаваща през имота на ответника. Заключенията на СТЕ със специалист В и К и ССЕ с в.л. счетоводител са извършили необходимите проверки и е установено, че претендираните разходи за отстраняване на нанесените вреди реално са направени, а платежните документи за тях са осчетоводени. Претендирана е и сумата 5461 лв. – част от общата сума, която съставлява пропуснати ползи за м. май 2015 г., когато хотела не е работел за изграждане на новата канализация. Тази сума е реализирана през предходния месец май 2014 г. преди прекъсване на канализацията от ответника и е реално реализиран доход, осчетоводен и доказан. За ищеца това съставлява също вреда, която е в причинна връзка с прекъсване на канализацията от ответника, съгласно нормата на чл.51 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел, че макар по делото да е установено извършено строителство от ответното дружество, при което не са спазени отстоянията до регулационната линия между имотите на страните, това не накърнява правата на ищеца да ползва нормално собствения си имот, както и не са доказани вреди от извършеното в отклонение на строителните правила, норми и книжа строителство, поради което е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, а поради това, че ищецът не е увреден от неспазване на отстоянията е отхвърлен и евентуалният иск за обезщетение за вреди от неспазеното отстояние в размер на 300 000 лв. Прието е, че ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди в претендираният размер от унищожена канализация, че те са при и по повод възложено от ответника строителство, поради което е налице основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл.49 ЗЗД и този иск е уважен за сумата 38,160,99 лв., ведно със законната лихва от увреждането.

Въззивният съд е приел, че и двете въззивни жалби са неоснователни и е потвърди решението. Анализирайки събраните доказателства – основните и допълнителните СТЕ с вещи лица геодезист и архитект и СТЕ със специалист В и К и ССЕ, както и свидетелските показания, е формирал извод, че е извършвано неоснователно действие от страна на „Интер-Травел“ ООД, изразяващо се в нарушение на нормативно установените от ЗУТ отстояния от регулационната линия към имота на ищеца, но не е налице другата предпоставка на иска по чл. 109 ЗС, тези действия да създават на ищеца пречки да упражнява правото си на собственост по-големи от обикновените, защото отклоненията от минимално допустимото отстояние са незначителни. Позовал се е на т.3 от ТР №4 от 6.11.2017г. на ВКС по тълк.д. №4/2015г., ОСГК/, според което, за да е ясно, че естеството на извършеното нарушение пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, то следва да са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Преценката за това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените е конкретна по всяко дело. Неспазването на нормативно установеното отстояние от регулационната линия, направено от ответника при реализиране на пристройката в установените размер е преценено от съда, че не съставлява такова нарушение на строителните или санитарно-хигиенните правила и норми, което да не дава възможност за пълноценно ползване по предназначение на имота от ищеца, защото ситуационно положение на страничната регулационна граница между имотите на страните и разминаващите се в план конфигурации на застроителните петна по ЗРП спрямо степенуването на благоприятните посоки на ослънчаване, извършеното от ответника нова строителство към хотел „И.“ не създава предпоставки за невъзможност да се реализира предвиденото по ЗРП застрояване в имота на ищеца към хотел „Л.“ и да се постигнат максималните по ПУП показатели за плътност и интензивност на застрояване. Прието е, че дори при осигуряване на нормативните отстояния при бъдещо застрояване в имота на хотел „Л..“, това не би въздействало отрицателно на възможностите за реализиране на максималното като РЗП застрояване в имота на ищеца. Съдът се е позовал и на това, че имотът, собственост на „Богородица“ ООД, се намира южно спрямо имота на „Интер-травел“ ООД, то застрояването към хотел „Л.“ се явява разположено откъм по-благоприятната посока на ослънчаване и вероятността да бъде нарушено слънцеогряването в имота на ищеца е минимална. Затова пречките не били по-големи от обикновените, за упражняване на правото му на собственост.

Евентуалният иск спрямо иска по чл. 109 ЗС е преценен за неоснователен, защото е прието, че след като ищеца няма да бъде ограничен да реализира максимално допустимото по плана застрояване, следва, че не се доказват твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 000 лв. от невъзможността да изгради 150 кв.м. до максимално допустимата застройка в собствения си имот. Това сочи на неоснователност и на предявения при условията на евентуалност иск за обезщетение за непозволено увреждане.

По изложението към касационната жалба на ищеца „Богородица” ООД:

Първият поставен въпрос е може ли съдът да откаже да допусне допълнителна комплексна СТЕ на основание чл. 210, 196 и 198 ГПК, когато страната по делото е провела оспорване на изслушаното съдебно заключение и е поискала назначаване на експертиза на основание чл. 200, ал.3 ГПК, да постанови отказът си възприемайки безкритично оспореното заключение, свързано с неверността на изводите на експерта и без да изясни останалите неизяснени аспекти на спорната фактическа обстановка по делото и евентуалните фактически съмнения за правилността на оспореното заключение. Този въпрос е свързан с отказа на първостепенния и на възивния съд да назначат нова архитектурна експертиза с други вещи лица за изследване плътността и интензивността на застрояване в имота на ищеца и дали са накърнени възможностите за допълнително застрояване, като се съобрази, че на източната регулационна линия в имота на ищеца има изградени магазини. Твърди се противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид това, че втората инстанция, като въззивна, разглежда спора по същество и следва да надгради първоинстанционото решение. Твърди се противоречие и с Р № 99/06.04.2012 г. по гр.д.№ 1036/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., според което когато след приключване на устните състезания, въззивната инстанция установи, че по делото не са събрани допустими и относими към предмета на спора доказателства, следва да отмени определението за даване ход по същество и да изпълни своето процесуално задължение, като допусне тези доказателства.

Текстът на чл. 200, ал.3 ГПК недвусмислено сочи, че назначаването на повторна съдебна експертиза е възможност, а не задължение на съда. По приложението на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК е налице практика на ВКС /Р № 542 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о./, според която не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Възможността за съда, а не задължението да се назначи допълнителна или повторна експертиза е подчертана и в цитираното от ищеца определение № 284/24.02.2015 г. по гр.д.№ 6773/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. Видно от материалите по настоящото дело, по искане на ищците са назначени основна и няколко допълнителни експертизи с вещо лице архитект, комбинирани експертизи заедно с вещо лице геодезист. Не е налице и непълнота, защото по поставените въпроси е работила втората допълнителна СТЕ с в.л. Д., която при отчитане на застроената площ е изходила от заснетите постройки, а видно от скицата-извлечение от кадастралната карта /КК/, сгради № 3 и № 4 - магазините, за които са представени нот. актове ведно с искането за назначаване на повторна експертиза, са заснети в КК. Делото не е останало неизяснено относно възможностите за бъдещо застрояване, базирани на изчисления на застроената площ и възможностите за бъдещо застрояване по ПУП. Съдът е приел и, че заключенията на вещите лица не са и непълни или неясни, а са компетентни и затова ги е възприел. От обстоятелството, че изводите на експертите не удовлетворяват тезата на страната не следва, че делото е останало неизяснено по отношение на твърдяните от нея обстоятелства. Необективно е и твърдението за неправилност на изводите на експертите. Поради това, че по първият поставен въпрос, съдът не е процидирал в противоречие със съдебната практика, по него не се допуска касационнно обжалване.

С приложението на 266, ал.3 ГПК е свързан втория поставен въпрос – длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателствата, които първата инстанция не е допуснала поради процесуални нарушения. Както вече се посочи, недопускането на повторна или допълнителна експертиза е преценка на съда във връзка с това дали са изяснени относимите към спора обстоятелства, а не е безусловно задължение на съда. Твърди се противоречие с Решение № 167 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 209/2017 г., на ВКС, I г. о. и цитираните в него решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 147 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 5659/2013 г. на ВКС, IV г. о., което визира писмените доказателства; решение № 92 от 03.04.2013 г. по гр. д. № 1147/2012 г. на ВКС, IV г. о. С тях е прието, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за процесуално нарушение на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. Задължителната съдебна практика - т. 3 на ТР № 1 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС приема, че при оплакване във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които служебно се събират от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато поради допуснатото процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна. По настоящото дело обаче, относимите към спора факти и обстоятелства, заявени своевременно не са останали неизяснени, за което се изложиха съображения по предходния въпрос. Като не е допуснал исканата допълнителна и/ или повторна СТЕ, въззивният съд не е процедирал в противоречие със съдебната практика, включително и цитираната от касатора, защото изложеното от него не кореспондира на данните по делото. Затова и по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Третият и четвъртият въпроси са свързани и се отнасят до това: следва ли да се приеме, че когато едно строителство е изпълнено в отклонения от нормативно установените отстояния по действащият ПУП-ПРЗ и в отклонение от минимално определените отстояния в закона, нарушава санитарно-хигиените и противопожарни изисквания, то това е основание за уважаване на негаторният иск по чл. 109 ЗС. Необходимо ли е ищецът по този иск да доказва как това строителство му пречи да упражнява правото си на собственост щом са нарушени такива норми. По този въпрос са наведени основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.2 ГПК.

Със задължителна съдебна практика – мотивите към т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие чрез действие или бездействие, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Същото е приел и въззивният съд. В мотивите към т.3 от същия тълкувателен акт е отчетено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример за такова действие на ответника е посочено „нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Въззивният съд е приел, че неспазените отстояния на реализираното от ответника пристрояване до регулационната линия между имотите на страните не създават пречки за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение от ищеца, защото не засенчва имота, разположен югоизточно и не пречи за максималното възможно по плътност и интензивност застрояване. Този извод на съда не е формиран в противоречие с доказателствата и със задължителната съдебна практика. Живота и здравето на почиващите н курортния комплекс не са застрашени от обстоятелството, че отстоянията не са спазени със стойности от 21 см. до 91 см. Противопожарната експертиза е обяснила, че няма специално противопожарни правила за отстояние, че смисъла на минималните отстояния при засторяване в чл. 31, ал. 1 и 2 ЗУТ от гледна точка на противопожарни изисквания са свързани с това при пожар, да не се разпространява той, но вещото лице е обяснило, че това зависи и от посоката на вятъра и от материалите и от редица други фактори. Отстоянията имат и други функции – огряване от слънцето, което в случая не е засегнато, проветрение, естетизиране на средата /в какъвто смисъл ищеца няма оплаквания в исковата молба/. Неспазеното с посочените сантиметри отстояние не пречи да се реализират тези функции. Отделно от това, ЗУТ допуска при определени условия и свързано застрояване на калкан. Нормата на чл. 36 ЗУТ предвижда различни хипотези, при които отстоянията до регулационната граница могат да бъдат по-малки от нормативно установените. Във всички тези случаи не може да се приеме, че са застрашени живота и здравето на населението. Относно правомощието на собственика да застроява имота си съобразно предвижданията по ПУП, като един от начините да го ползва по предназначение, от факта на неспазено отстояние до регулационната граница не може да се приеме автоматично, че се препятства възможното застрояване. Наличието на строителство в съседния имот в отклонение от нормите за отстояние без съгласието на собственика на съседния имот не може да е пречка за извършване на законно строителство от него в съседния имот. На ищеца не е издадена виза за проектиране, с която да бъде задължен да отстъпи съобразно предвиденото строително петно по ПУП поради това, че в съседния имот е реализирано строителство в отклонение от изискванията за отстояние по чл. 31, ал.1 и ал.2 ЗУТ или от предвидените отстояния по ПУП, за да се спази разстоянието между сградите в съседните имоти. Незаконно строителство в един имот не може да бъде пречка за изграждане на законен строеж в съседния. На ищеца не е отказано и одобряване на архитектурен проект за реализиране на максимално предвиденото застрояване по ПУП единствено поради неспазени отстояния на сградите до регулационната граница в съседните имоти. Затова пречките за застрояване, които твърди и намалените площи, които нямало да може да застрои са хипотетични, а не предвидими вреди по смисъла на чл. 51 ЗЗД. В този смисъл приетото от въззивната инстанция, че всеки път следва да се преценява конкретно дали неспазването на нормите за отстояние създава пречки за използване на имота от ищеца по иска по чл. 109 ЗС по предназначение не противоречи на посоченото изключение в мотивите към т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът-ищец се е позовал на Решение № 74 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 237/2010 г., I г. о., ГК, с които се приема, че „построяването на сграда в отклонение на определените параметри със строителните книжа е достатъчно основание за уважаване на иск за премахването изцяло или отчасти на построеното в отклонение на определените норми, ако последното е възможно”. В конкретния случай премахването на частите от двата обема на пристройките, с които се нарушават нормите за отстояние / 21 см., 70 см. и 91 см./, каквото е искането по негаторния иск е непропорционално на твърдяното пречене за упражняване правото на собственост, а за стълбищната клетка е и невъзможно. По същественото за настоящото производство по чл. 288 ГПК обаче е това, че решение № 74 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 237/2010 г., I г. о., ГК е постановено преди обобщаването и уеднаквяването на съдебната практика с постановяването на ТР № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, прилагането на което е задължително, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ.

Близък до този въпрос е осми въпрос: Нарушението на нормите за отстояние, предвидени в чл. 31, ал.1 и ал.2 ЗУТ, във вр. с чл. 53 и чл.50 ЗС съставляват ли нормативно определен предел, до който не се пречи за упражняване правото на ползване и при нарушаването им следва ли ищецът да доказва и с какво конкретно му се пречи и с какво тези пречки са по-големи от обикновеното.

На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е било допуснато касационно обжалване по аналогичен въпрос, а именно: за правното значение на нормите на отстояние, предвидени в чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ и чл.53 вр. с чл.50 ЗС при предявен от собственик на съседен имот иск по чл.109 ЗС и /…/ необходима ли е преценка дали същата пречи за пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца. С решение № 35 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 3422 по описа за 2016 г на ВКС ІІ гр.о., посочено и от касатора-ищец/ е прието, че „нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл.50 ЗС /като такъв характер има и нормата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ/. Ако изискванията им не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл.109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск. В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца”. Касаторът-ищец е цитирал некоректно -само част от формулираният отговор в мотивите на този съдебен акт. Именно конкретна преценка е извършил въззивният съд и е намерил, че поради незначителността на отклоненията и това, че възможността за застрояване на практика не е ограничена, щом може да бъде компенсирана с начина на проектиране и не се засяга плътността и интензивността на застрояване. В този смисъл решението е съобразено със съдебната практика, а не е постановено в противоречие с нея. В този смисъл е и Решение № 139 от 10.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4222/2018 г., II г. о., ГК. В което е подчертано и това, че преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело, че се прилага тълкувателното решение, а не застъпеното в цитираното и от касатора решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 296/2010 г. на ВКС, І г. о. разбиране, че всяко нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС.

В ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС, на което се позовава касаторът-ищец се акцентира на допустимостта на иск по чл. 109 ЗС дори строителството да е извършено със строителни книжа и възможността да се извършва преценка на законността на строителството в рамките на исковото производство. С него обаче не се приема, че всяко нарушение на строителните правила и норми води до основателност на иск по чл. 109 ЗС.

Петият въпрос е допустимо ли е препращане към мотивите на първата инстанция без да има произнасяне по възраженията, направени във въззивната жалба. По този въпрос се твърди противоречие с т.19 /04.012001 г. и Р № 9413.09.2016 г. по гр.д.№ 3768/2014 г.ІІ т.о. и др., с които е установена непротиворечива съдебна практика относно задължението на съда да обсъди по същество въпросите, очертани във въззивната жалба, като се произнесе по всеки от тях. Това задължение обаче съдът е изпълнил. Мотивите съдържат фактически и правни изводи въз основа на анализ на доказателствата, а не само препращане към мотивите на първата инстанция. Този въпрос не кореспондира на мотивите и затова не е основание за допускане до касация.

Шести въпрос е може ли съдът да обоснове своите изводи на бланкетни мотиви, формално, включително и като препраща към мотивите на първата инстанция, без сам да направи задълбочен анализ на всички събрани доказателства. По него се твърди противоречие с Р № 94 от 13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. С него обаче са разгледани други въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, а цитираното съдържание в изложението се отнася до разглеждане на жалбата, по която е образувано по същество. Другото цитирано Р № 134 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 34/2013 г., II т. о. се отнася до този въпрос, както и цитираната в него задължителна съдебна практика - ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., с които са дадени разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка една от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации относно правилността на обжалвания с въззивна жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. Обжалваното решение съдържа фактически изводи, формирани от събраните доказателства и правни изводи по приложимите правни норми към тях, които бяха изложени по-горе. Изводите на противопожарната експертиза относно това, че изискването за отстояние от регулационната граница по ЗУТ обезпечава и това да не се разпространяват пожари, но нарушението на отстоянията е незначително спрямо тази защита, а благоустройствените закони и ПУП предвиждат възможност и за свързано застрояване /на калкан/, а в някои хипотези и за намалени минимални отстояния /чл. 36 ЗУТ/. Следователно изводите на противопожарната експертиза не са решаващи за изхода от спора, поради което и необсъждането им не може да се окачестви на липса на мотиви. Затова по този въпрос не се допуска касация.

Седми въпрос е може ли съдът да откаже допускането на поискана съдебно техническа експертиза, когато поставените въпроси касаят приложението на императивна норма в закон. По него се твърди противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е подчертано задължението на съда да приложи императивни правни норми дори във въззивната жалба да няма позоваване на тях. Като такива, касаторът сочи чл. 31, ал. 1 и 2 ЗУТ, чл. 79 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони, във вр. с чл. 52 и чл. 50 ЗС, като се позовава на не спазеното задължително минимално отстояние от регулационната линия при извършеното пристрояване от ответното дружество. Въпросът не кореспондира с материалите по делото. По приложението на чл. 31, ал.1 и 2 ЗУТ са допуснати основна и няколко допълнителни експертизи с в.л. архитект и геодезист. Втората допълнителна експертиза е изчислила плътността на съществуващото застрояване. Магазините на източната регулационна линия са заснети и нанесени в кадастъра като сгради № 3 и № 4 / виж скицата на л. 191 от делото на ОС/. При определяне на застроената площ, в.л. Д. е съобразила във второто допълнително закючение съществуващото строителство и е пресметнала колко е неусвоения процент плътност и интензивност като застроена площ и като РЗП за имота на ищеца. Формирала е извод, че замерванията на графическото изображение на предвиденото застрояване в имота на ищеца по ЗРП е по-малко от изчисленото допустимо по показатели за застрояване. Така ако в УПИ .... кв. .... на ищеца се предвиди ново застрояване, съответстващо като външни контури на застроена площ /ЗП/ с графичното изображение по ПУП-ЗРП, то трябва да се понижи етажността, предвидена по ПУП, за да се намали разгърнатата застроена площ /РЗП/ и коефицента на интензивност на застрояване / виж л. 938 от делото на ОС/. Предвид изложеното, отказът да се изследва още веднъж каква е плътността и интензивността на застрояването в имота на ищеца, като се съобразят и допълнително представените от него доказателства за изградени магазини по източната регулационна линия не сочи на непълнота на доказателствата, защото такива доказателства вече са били събрани и делото не е останало неизяснено за прилагане на императивна правна норма.Затова съдсът, като не е допуснал исканата допълнителна или повторна СТЕ не е процедирал в противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Последният осми въпрос е: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства. Съдебната практика дава положителен отговор на този въпрос. Това задължение обаче е изпълнено от съда. Относимите към спора доказателства са обсъдени. Необсъждането на противопожарната експертиза не е повлияло на крайният изход от спора.

Касаторът-ищец е навел и очевидна неправилност като основание за допускане до касация. Това основание е налице, когато обжалваният съдебен акт страда от особено тежък порок на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи без да се провежда същинският касационен контрол, който се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество. Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове /чл. 236, ал.2 ГПК/. Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива.

Касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно, защото няма произнасяне по конкретни въпроси – кое отстояние трябва да се спазва – това по ЗУТ или предвиденото в ПУП, дали стълбищната клетка може да се възприема като „архитектурен елемент”, от което да се прави извод каква е действителната височина на пететажният обем от пристройката. Тези въпроси касаят обстоятелства по делото и не съставляват очевидна неправилност на решението не сочат и на такава немотивираност, която да съставлява очевидна неправилност. Обжалваното решение съдържа разбираеми мотиви, от които се извежда постановеният диспозитив, поради което не е налице очевидна неправилност на решението поради необоснованост.

Касаторът счита, че чл. 109 ЗС не е приложен съобразно вложеният в него смисъл, защото съдът е приел, че ответникът е реализирал неоснователни действия, изразяващи се в неспазване на предвидените в закона минимални отстояния, но е приел, че нарушението е незначително и не създава пречки за ищеца да реализира в пълен обем правото си на собственост. Нормата на чл. 109 ЗС въвежда като предпоставка за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС, неоснователните действия или бездействия да създават пречки на ищеца да използва имота по предназначение. Относно посоченото изключение мотивите към т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, съдът изложи по-горе съображения по основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Не всички строителни правила и норми са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Естеството на извършеното нарушение от ответника – неспазено отстояние по чл. 31, ал.1 и 2 ЗУТ в границите от 21 см до 91 см. не е такова, че ищеца да не може да ползва имота си по предназначение. Затова формираният извод относно това, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен не е очевидно неправилен.

По изложението към касационната жалба на ответника „Интер-Травел” ООД:

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК по два въпроса.

Първият въпрос е свързан със задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и относимите към тях доказателства. Според касаторът-ответник, не е обсъден въпроса следва ли да се приложи чл. 73, ал.1 ЗУТ. Според този текст, когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство са за сметка на възложителя. Този текст урежда в чия тежест е финансирането на изместването на уличната канализация, но при нормално реализиране на строителни намерения. Прекъснатата от ответника канализация не е улична, а осигурявала отвеждане на канални води от имота на ищеца и на ответника. Отделно от това, този текст не изключва отговорността на причинилият вреди или възложителят на причинителят на деликт по чл. 45 ЗЗД, респективно чл. 49 ЗЗД. По първият текст, вината се предполага, а по втория, отговорността е гаранционно обезпечителна. В този смисъл не обсъждането на чл. 73, ал.1 ЗУТ няма отношение към предявеният иск за обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди. Затова този въпрос не определя изхода от спора и не обуславя допускане до касационен контрол.

Вторият въпрос е: основателна ли е претенция за непозволено увреждане от възложител на строителни дейности за причинените вреди при и по повод изпълнението на тази работа, ако възложителят е направил оферта пред увредения да възстанови /измени и възстанови канализацията със собствени средства/, но увредения е отказал това, като се съобрази приложението на чл. 73, ал.1 ЗУТ. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 5663/23.04.2013 г. по адм.д.№ 9875/2012 г. Върховният административен съд и Р № 367/30.05.2006 г. по гр.д.№ 2129/2010 г. на Адм.съд [населено място] и Р № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 2965/2004 г. на ІV гр.о. на ВКС. Поставеният въпрос също не влияе на изхода от спора, защото подобна предпоставка не фигурира в нормите, уреждащи института на непозволеното увреждане, а както вече се посочи, нормата на чл. 73 ЗУТ не изключва отговорността за причинените вреди от деликвента. Отделно от това, цитираните решения са по административни дела и не са задължителна съдебна практика по граждански дела. Последното решение визира друга фактическа обстановка. Следователно и втория въпрос не определя изхода от спора и не обуславя допускане до касация.

В обобщение и по двете касационни жалби не се допуска касационно обжалване, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение