Определение № 413 от 16.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Н., подадена чрез пълномощника му адв. К. Д. срещу решение №37/14.07.2021г. постановено по в.гр.д.№134/2021г., на Силистренски окръжен съд. Със същото е потвърдено решение № 81/01.03.2021 г. по гр.д. №1110/2020г. на Силистренски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Д. Н. срещу „Кредит Инкасо Ивестмънт БГ“ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено, че С. Д. Н. не дължи на ответника в качеството му на цесионер по договор за цесия от 08.08.2018год., сумата от 3 788,21лева – главница, законна лихва за периода от 29.10.2012год. до 09.09.2020год. в размер на 3025,91лв., както и разноски в размер на 849,03лв., за чието събиране е образувано изпълнително дело №20207670400530 по описа на ЧСИ Г.Г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.05.2013год., по т.дело №2549/2013год. по описа на СГС, ТО, 1 състав. Ответната страна „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД чрез юрисконсулт Н. В. оспорва жалбата и претендира разноски. Видно от исковата молба по делото, въззивното решение срещу което е подадена касационната жалба е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са няколко обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, всеки един от които е с размер, както следва: 3 788,21лева – главница, сумата от 3 025,91лв.- законна лихва за периода от 29.10.2012год. до 09.09.2020год. сумата от 849,03лв., разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.05.2013год. на СГС ТО по т.дело №2549/2013год. и за които суми е образувано посоченото изп.дело. Цената на всеки от тези искове, определена съгласно чл. 69, т. 1 ГПК е до 5 000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, обжалваното въззивно решение, с което са отхвърлени съединените искове с правно основание чл. 439 ГПК, всеки един от които е с цена до 5000лв. не подлежи на касационно обжалване. Предвид императивния характер на процесуалните разпоредби на чл. 69, т. 1 и чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 и чл. 81 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, претендираните от последното разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в минималния размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП от 100лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд,