Определение № 278 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 93/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. против определение № 5901 от 16.12.2025г. постановено по гр.д. № 4766/2025г. по описа на Върховен касационен съд, III ГО, с което е оставена без разглеждане подадена от нея молба с вх. № 260597/04.11.2025г. за отмяна на влязло в сила решение № 739/19.05.2015г. постановено по гр.д. № 1360/2015г. по описа на Районен съд – Плевен. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за разглеждане на депозирана молба по същество. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Трето гражданско отделение на ВКС е оставил без разглеждане молба на Р. Д. Д. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 739/19.05.2015г. постановено по гр.д. № 1360/2015г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу УМБАЛ "Д-р Г. Странски " ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 242 вр. чл. 128, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4396.60 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 17.09.2013г. до 18.07.2014г. За да остави без разглеждане подадената молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, сезираният състав на Върховния касационен съд приел, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за посоченото основание на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Приел е, че във всички хипотези на това отменително основание източник на неправилността на решението е извършено престъпление, а процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или успешно проведен установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 от ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК /т. 3 от ТР № 5/2012 от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС/. Отбелязал, че в случая молителката не твърди установено извършено престъпление, а позоваването й на соченото основание е произволно. Съобразил е, че релевираните в молбата оплаквания са такива за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Тези пороци изтъкнал, че не подлежат на разглеждане по реда на извънинстанционния контрол по гл. 24 на ГПК. Така обосновал недопустимост на искането за отмяна, което оставил без разглеждане и на основание задължителните указания по т. 10 от ТР № 7/31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. Определението е законосъобразно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е предпоставено от спазване на изискването за редовност на молбата за отмяна, а редовността на молбата – от посочване на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Задължението на страната в този смисъл е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 от ГПК. Точното и мотивирано изложение на основанието за отмяна очертава предмета на производството и определя обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 от ГПК, е недопустима и ВКС я оставя без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В случая молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения, очертаващи наличие на конкретно основание за отмяна на влязлото в сила решение на РС – Плевен. Независимо от формалното позоваване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, твърдения за настъпване на някое от описаните факти, установени по надлежния съдебен ред, в молбата не са обективирани. Доводите на молителката за незаконно разделяне на делото; за дадена от съда грешна правна квалификация на исковете като такива по чл. 128, ал. 2 от КТ, вместо по чл. 226, ал. 3 вр. ал. 2 от КТ; за недопускане на вещо лице, което да изготви експертиза за установяване на точния размер на обезщетението за пропуснати ползи; за необсъждане от съда на всички доказателства по делото; както и за представени от работодателя неистински документи и извършено престъпление поради незаконно задържане на трудовата книжка; че с решението съдът прикрива престъплението на дружеството и искането да се постанови друго решение, с което да се уважат предявените от нея други искове за обезщетение на вреди и за законна лихва, не са надлежни, не обосноват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК и са извън предмета на производството по отмяна. Ето защо и в съответствие с ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, като е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Р. Д. Д. като процесуално недопустима, Върховният касационен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение