Определение № 869 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Г. срещу решение №1110 от 15.12.2011г по гр.дело № 978/201,г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.10.2011г на Пернишки районен съд и е отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение и възстановяване на работа. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. След обстоен ,общ коментар на изискванията по чл. 280 ал.1 ГПК, въпросът се формулира като „ засягащ прилагането и по- конкретно преценката за наличие на злоупотреба с доверието на работодателя, редът и критериите, по които следва това да стане”. Приложена е статия от сп.„Български законник” бр.7/2009г ,в която се коментира практиката на ВКС и се сравняват реш.№364/2007 ІІІ г.о и реш.№1563/2007 ІІІ г.о с оглед застъпваното разбиране, че изискването за преднамереност при извличането на облага, твърде стеснява приложното поле на основанието .Защитата изтъква противоречие по поставения в приложената статия въпрос за твърде тясното тълкуване при изискванията по основанието на чл. чл. 190 т.4 КТ, като пример ,че институтът се прилага противоречиво,или е налице основание по чл. 280 ал1 т.3 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне. Към изложението не се прилагат решения от практиката, цитират се коментираните в статията. Ответникът по жалбата ОД на МВР [населено място] ,чрез юрисконсулт, е заявил отговор, с който оспорва доводите за допускане до обжалване. Заявил е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По поставения в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК твърде общ въпрос, принципно следва да се изтъкне ,че неговата формулировка, подкрепена с дискусионни анализи, не отговаря на съдържателните изисквания за конкретност. Обосновката на въпроса, привързана към коментираната в приложената статия проблематика в смисъл, не е ли твърде тясно разбирането застъпвано в практиката на ВКС, че за основанието „злоупотреба с доверието на работодателя” задължително е необходима преднамереност за извличане на облага, няма връзка в тезата на защитата по делото и фактическтите предпоставки, обусловили решаващите изводи на съда.Поради това и не е засяган в решението. Изразява се довод в подкрепа на по-широко прилагане на основанието ,като коментираният в доктрината по- горе въпрос, се взаимства в изложението ,за да се изведе основание по чл. 280 а.1 т.2 или т.3 ГПК. Настоящият случай няма отношение към обсъждания проблем. Въззивният съд се е ръководил от трайно приетото в практиката на ВКС кога е налице злоупотреба с доверието на работодателя при неправомерно извличане на облага, обстоятелствата по делото са довели решаващия съд до извод ,че е налице именно преднамереност в действията ,тъй като ищцата не е събирала дължимите такси за предоставени услуги и за част от заявленията, подлежащи на таксуване в полза на бюджета на работодателя ,като е въвеждала дублиращи се номера на квитанциите и това пряко означава ,че едно от двете заявления по регистрация или отчет на ППС, не е таксувано. Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК или чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, тъй като поставеният въпрос се оказва извън спорния предмет и няма решаващо значение за изхода на делото. За да бъде същия относим по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК ,следва да е бил включен в предмета на делото и решаващо произнесен от въззивния съд, което условие липсва. Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника МВР Предвид обстоятелството, че на производство за два неоценяеми иска по трудов спор ,следва да бъдат присъдени 100 лева в тежест на касаторката. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.