Определение № 182 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 244/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД „Армеец“, [населено място] срещу решение № 469 от 09.11.2022 г. по в. т. д. № 453/2022г. на Пловдивски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 260095 от 17.05.2022 г. по т. д. № 176/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на ЗАД „Армеец“ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Частният касатор поддържа, че неправилно е осъден заедно с ответника и другото трето лице-помагач да заплати на ищците сумата 250 лв., платен от тях депозит за вещи лица, тъй като не е станал причина за извършването на тези разноски. Моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта, изразяваща се в явната му необоснованост и нарушение на закона. Освен това, поддържа и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на преценените от него като значими за изхода на делото въпроси: „ 1. Ако третото лице-помагач не е и ответник по делото, със своите процесуални действия не е станало причина за разноски, може ли срещу него да има осъдителен диспозитив; 2. Следва ли третото лице-помагач да бъде осъдено да заплати разноски за експертиза, поискана от ищеца, който с нея цели да докаже основанието и размера на иска си, както и съгласно разпределената му доказателствена тежест, в случай че срещу третото лице-помагач няма обратен иск и то не е станало причина за направата на тези разноски“. Ответниците по частната касационна жалба – Я. Д. Р., Н. Я. Р. и Н. М. Я. – оспорват същата по съображения в писмен отговор от 19.01.2023 г. Ответникът – „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ – не заявяват становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на третото лице-помагач ЗАД „Армеец“ по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е споделил извода, че сумата 250 лв., за която посоченото застрахователно дружество е осъдено заедно с ответника по исковете „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и с другото трето лице-негов помагач Агенция „Пътна инфраструктура“, е дължима, доколкото тази сума представлява разноски (възнаграждение за вещи лица), предизвикани и от поведението на това трето лице, с оглед заявеното от него оспорване на претенциите на ищците и поисканото допускане на експертизи. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на поставените въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на мотивите на обжалвания акт. В тях се съдържа становището на самата страна, че не е станала причина за направените от ищците разноски в размер на сумата 250 лв., което становище не е споделено от въззивния съд. Поради това, въпросите се явяват относими към правилността на определението, проверката на която е предмет на касационното обжалване, а не основание за допускането му. Отделно от това, дори въпросите да бъдат преценени като релевантни за изхода на делото, касационният контрол не може да бъде допуснат. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочена практиката, за която частният касатор твърди, че не е съобразена от въззивния съд. Цитираното в самата частна касационна жалба определение № 18 от 15.01.2020 г. по ч. т. д. № 439/2019 г. на ВКС, I т. о. е ирелевантно за настоящия случай, тъй като съдържа произнасяне по съвсем различен въпрос (недължимост на държавна такса от третото лице-помагач). Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото е заявено бланкетно – без да са изложени аргументи в подкрепа на формиращите го две кумулативни предпоставки, поради което не подлежи на обсъждане. На второ място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В случая, частният касатор изобщо не е аргументирал това основание. Позовал се е само формално на очевидната неправилност на въззивния акт, без да е навел конкретни доводи за обосноваването й. Релевираните в частната касационна жалба оплаквания за неправилност не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“. Правилността или неправилността на направените от решаващия съдебен състав изводи не може да бъде установена само от мотивите на обжалвания акт, а изисква извършването на анализ на данните по делото и преценка на процесуалните действия на съда и страните, което е възможно само при допуснато касационно обжалване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение