Определение № 1320 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Ж. Т. срещу разпореждане № 512 /02.02.2023 г. по в.гр.д. № 3403 /2022 г. на Софийския апелативен съд, с което поради неотстраняване на нередовности е върната частна жалба на И. Ж. Т. срещу определение от 07.12.2012 г. по делото, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд по чл.83, ал.2 ГПК в обжалваната част, с което е отказано да бъде освободен от държавна такса до размер 10 000 лева. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба поради неотстраняване на нередовности, въззивният съд е приел, че въпреки че частният жалбоподател И. Ж. Т. е получил на 19.01.2023 г. разпореждането на съда с дадените му указания за отстраняването на нередовности в частната жалба: да представи точно и мотивирано изложение на основания за допускане на касационно обжалване съгласно изискванията на чл.280 ГПК и документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, не ги е изпълнил в определения в чл.285, ал.1 ГПК едноседмичен преклузивен срок, поради което частната му жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна по изложените от въззивния съд съображения, към които може да препрати на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. Указанията на въззивния съд са ясни, точни и законосъобразни, тъй като е обжалвано негово въззивно определение и производството по частната жалба пред ВКС е такова по чл.274, ал.3 ГПК и по частната жалба се дължи държавна такса, защото въззивният съд е потвърдил обжалваната част от определението на СГС, с което е отказано на ищеца И. Ж. Т. да бъде освободен от такси по производството до размер от 10 000 лева за предявените от него искове. Констатациите на въззивния съд, на които е основано обжалваното разпореждане, са обосновани. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на частния жалбоподател И. Ж. Т., че в подадената от него частна жалба се съдържа и изложение на касационни основания и че е направено искане за освобождаване от държавна такса. И двете твърдения са неверни. В съдържаните на частната жалба не се съдържа изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, нито има позоваване и обосноваване на някоя от хипотезите, визирани в чл.280, ал.2 ГПК, нито са изведени правни въпроси, които да са обусловили изводите на въззивния съд, за които да се обосновава някое от допълнителните основания, предвидени в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. След подаване на върнатата частна жалба не е правено ново искане за освобождаване от дължимата държавна такса от 15 лева, а по предишното искане въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение, с което е потвърдил определението на СГС в частта, с която искането е оставено без уважение. Поради изложеното настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното съдът