Определение № 2431 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК Образувано е по частна жалба на УИЗ ЕЪР Унгария Црт., дружество, учредено в Унгария и действащо в Република България чрез клона си, чрез адв. Рахманлиева срещу определение № 130/13.01.2026 г., постановено по гр.дело № 3276/2025 г. по описа на Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от УИЗ ЕЪР Унгария Црт., срещу решение № 419/22.01.2025 г. по в.гр.д. № 4986/2024 г. на Софийски градски съд в частта по исковете с правно основание чл.74, ал.4 и чл.264 КТ. Касаторът обжалва определението с доводи за неправилност – искът по чл.74 КТ не е изключен от касационен контрол в случаите в които уважаването/отхвърлянето му е преюдициално за парични претенции, свързани с трудовото правоотношение, като се позовава на конкретна съдебна практика на ВКС. Противното означава, че ако се допусне до касационен контрол единствено обусловеният иск, ВКС не би могъл да осъществи контрол по същество за неговата основателност, предвид факта, че неговото основание – недействителността по чл.74 КТ вр. чл.212 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, като това ще лиши от възможност ВКС да осъществи касационен контрол на спора, тъй като ще бъде подчинен на произнасянето на въззивния съд по обуславящия иск, а не това е целта на ограничението по чл.280, ал.3 ГПК. Насрещната страна – П. И. И., чрез адв. С. е депозирала отговор на частната жалба, в който се излага становище за неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на обжалваната част на определението по чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е допустима. С определение от 13.01.2026 г., постановено по гр.дело № 3276/2025 г., съставът на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.264 КТ за сумата от 2 903,56 лв.-неизплатено възнаграждение за работа през дните на официалните празници за периода от 01.04.2018 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и на основание чл.74, ал.4 КТ за недействителност на клаузи в анекси от 10.05.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г., относно възнагражденията „плащане за разстояние“ и „плащане за кацане“, когато служителят на изпълнява полети, като се е позовал на нормата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК. Според последната не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В случаят ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4 и чл.264 КТ, като първият от тях изрично е изключен от касационен контрол, а вторият е с цена под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на настоящото производство, тъй като пред Конституционния съд на Република България е образувано конст. дело № 5/2026 г., по което е допуснато до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.280, ал.3 ГПК. Решението на Конституционния съд е от значение за разрешаването на спора по настоящото частно производство, поради което последното следва да се спре до приключване на конст.дело № 5/2026 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,