Определение № 624 от 18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 907/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД, [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 130 от 04.12.2019 г., по в.т.д.№ 268/2019 г., в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Ямболския окръжен съд № 25 от 03.06.2019 г., по т.д.№ 64/2018 г. за уважаване на предявената от И. П. К. от [населено място] срещу касатора, като ответник, пряка искова претенция по чл.432, ал.1 КЗ над сумата 40 000 лв. - обезщетение общо от 80 000 лв., за причинени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.09.2017 г. в района на околовръстен път [населено място] и предизвикано виновно от водача на автобус „С.“, с рег.№ Х – 6900 КВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2018 г. до окончателното и изплащане и деловодни разноски, съобразно уважения иск. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното несъгласие на касатора е с размера на присъденото обезщетение, като поддържа, че над сумата 40 000 лв. същото се явява несъобразено с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, предвид конкретните понесени от ищеца болки и страдания, интензитета и продължителността им, стандарта на живот в страната към момента на непозволеното увреждане и формираната в този периода съдебна практика при идентични случаи. Счита, че при преценка вида и характера на нанесеното на ищеца травматично увреждане въззивната инстанция, в нарушение на процесуалното правило на чл.202 ГПК, не е обсъдила заключението на изслушаната специализирана съдебно-медицинска експертиза, вкл. допълнителните обяснения на в.л. в съдебно заседание от 07.03.2019 г. за поставената на ищеца, преди процесния пътен инцидент, диагноза радикулопатия, анатомичната особеност на надлъжния му свод и свързаните с тях болки и страдания, които е следвало да бъдат изключени от подлежащите на обезвреда от ответника, неимуществени вреди. Оспорва и законосъобразността на извода на въззивния съд за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД, налагащ редуциране обезщетението за обезвреда, определено на пострадалия, в съответствие с приноса му за настъпване на вредата. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1,т.1и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.“ Съобразени ли са присъдените суми по делото със задължителната практика на ВС и на ВКС относно размера на дължимите обезщетение за репрация на претърпените неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“ и 2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“ Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС касаторът цитира задължителното за съдилищата ППВС № 4/69 г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на касационната инстанция: № 104 от 25.07.2014 г., по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о.; № 157 от 28.11.2014 г., по т.д.№ 3040/2013 г. на ІІ т.о. и № 215 от 03.02.2017 г., по т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о. По отношение на същите тези въпроси се поддържа, че включени в спорния предмет на делото се явяват значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК оспорва основателността й, излагайки подробни правни доводи за отсъствие на предпоставките за достъп до касация и на твърдяните пороци в обжалвания въззивен съдебен акт.Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал., във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол,по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която пряката искова претенция, основана на чл.432, ал.1 КЗ, е уважена до размера на сумата 80 000 лв. въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е споделил извода на Ямболския окръжен съд за доказаност на предпоставките на закона, обуславящи ангажиране пряката отговорност на застрахователя - ответник за причинените на И. П. К. неимуществени вреди - резултат на травматичните му увреждания от пътно -транспортното произшествие, настъпило на 21.09.2017 г. на околовръстен път [населено място], по вина на водача на автобус „С.“, с рег.№ Х – 6900 КВ, гражданската отговорност на който ответникът е застраховал по задължителна имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяйки конкретния размер на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда на сумата от 80 000 лева, решаващият състав на Бургаския апелативен съд е счел същата за справедлив паричен еквивалент по см. на чл. 52 ЗЗД, съобразно възрастта му, интензитета, продължителността и обема на понесените физически болки и негативни емоции, продължителността на лечебния и възстановителен периоди, вкл. 4-те хирургически интервенции, дългия постелен режим, придружен с прием на медикаменти, трайно затруднената функция на долните крайници и до момента, довела до призната за повече от 6 месеца временна нетрудоспособност и коренна личностна поведенческа промяна, като е отчел и икономическата конюнктура в страната към момента на деликта, приемайки за своеобразен ориентир нормативно установените лимити на застрахователно покритие за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2017г. Позовавайки се на механизма на процесния пътен инцидент, установен от категоричното заключение на изслушаната автотехническа експертиза, на заключението на в.л. д-р Т. по приетата съдебно- медицинска експертиза, както и на показанията на св. И. и св. А., присъствали на мястото на катастрофата, според които пострадалият е бил с обезопасителен колан до момента, в който същият е бил срязан, за да бъде изваден от автомобила, въззивният съд е преценил като неоснователно своевременно въведеното в процеса защитно възражение на ответника за съпричиняване на вредата, поради нарушаване на правилото, установено в чл.137а ЗДвП. Анализът на решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че искането за достъп до касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно задължителните постановки в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира достъпа до касация, следва да е от значение за формиране решаващата правна воля на съда, а чрез нея и за крайния изход на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първият от поставените въпроси е свързан с обосноваността и материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта относно присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.Или, този въпрос – израз на несъгласието на касатора с определения от съда конкретен размер на обезщетението за обезвреда на пострадалия, не притежава характеристиката на правен по см. на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не обосновава общото главно основание за достъп до касация. Отговорът му - пряко относим към правилността на обжалваното решение, изключва да е налице процесуална възможност за обсъждането му в производството по чл.288 ГПК, предвид липсата на установено от законодателя тъждество между предпоставките за допускане на касационно обжалване и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Въпрос № 2 се свежда до приложението на чл.52 ЗЗД и несъмнено попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, поради което общото селективно основание за допускане на касационно обжалване се явява доказано. Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – т. 11 от ППВС № 4/68 г., доразвита и с цитираната от касатора казуална практика на ВКС, понятието "справедливост" не е абстрактно, а всякога свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които следва да бъдат съобразени от съда при определяне размера на обезщетението за обезвреда на неимуществените вреди, причинени от деликт. Следователно, за да е справедливо по см. на установения в чл.52 ЗЗД принцип, с обезщетението за неимуществените вреди на конкретното пострадало лице следва да бъде определен онзи точен паричен еквивалент на понесените от него физически болки, емоционални страдания, психически сътресения и битови неудобства, които са съпътстващи ежедневието му определен период от време. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, детерминиращо общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена още и икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното увреждане, за която известен ориентир се явяват и нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая въззивната инстанция изцяло се е съобразила с тази последователна и трайно непротиворечива съдебна практика, като е подложила на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, относими към фактическия състав на чл. 432 ал. 1 КЗ и е взела предвид, оценявайки значението им, всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищеца конкретни обстоятелства, посочени, не непреценени в достатъчна степен и от първостепенния съд – травматичните увреждания на пострадалия и правна характеристика на всяко едно от тях на средна по тежест телесна повреда, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, съществуващите все още остатъчни негативни последици от понесените от увредения телесни травми и тяхното съотношение към прогнозите за пълното му физическо и психологическо възстановяване, възрастта му към датата на пътно-транспортното произшествие. С оглед на тяхната съвкупна преценка и и на социално-икономическите условия за живот в страната към релевантния за спора момент, като индиция за които е възприел нормативно определените нива на застрахователно покритие, Бургаският апелативен съд е счел за справедливо обезщетението от 80 000 лв., като е намалил определеното от ЯОС от 95 000 лева. Правилността на така извършената от решаващия съд преценка на отделните правно-релевантни факти и относимите към тях доказателства, която всъщност касаторът оспорва, е ирелевантна за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не подлежи на съобразяване и инстанционен контрол в производството по селектиране на касационните жалби. Наличието на създадена задължителна и трайно последователна казуална съдебна практика на ВКС, част от която цитирана и от касатора, по отношение н която нито се твърди, нито е доказана необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложимо, съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Отделно е, че в случая поддържаното допълнително селективно основание е и аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което е самостоятелно основание за необсъждането му от състава на касационната инстанция. В срока по чл.287, ал.1 ГПК насрещната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за осъществената от адв. М.Н. - Т. безплатна правна помощ и защита по см. на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, изразяваща се в изготвяне отговор на касационната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.Съгласно последователната съдебна практика, създадената с процесуалния закон - чл.81 ГПК и чл.78 ГПК правна възможност, страната, по отношение на която правният спор е неоснователно предизвикан, има право да иска възстановяване на направените разноски по делото, включващи и възнаграждение за един адвокат при оказана правна помощ и защита, предполага доказване размера на същите и реалното им извършване, респ. предвидените от законодателя обстоятелства, даващи основание за присъждането им и без доказан размер. В случая, видно от данните по делото, с определение на ЯОС от 02.10. 2018 г., по т.д.№ 64/2018 г. ищецът И. П. К. е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по същото дело, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Във въззивното производство настоящият ответник по касационната жалба, като въззиваем, сам е поел разходите за защита си по в.т.д.№ 268/2019 г., като е заплатил в брой сумата 3 500 лв. на адв.М. Н. Т. и не е посочил обстоятелствата по чл.38, ал.1 ЗА, които е поддържал пред ЯОС. Следователно възражението на касатора за отсъствие на предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в производството пред касационната инстанция е основателно. Липсата на ангажирани в срока по чл.287, ал.1 ГПК доказателства за изпадането на ищеца К., като ответник по касационната жалба, в затруднено материално положение за производството по чл.288 ГПК изключва уважаване на искането му за присъждане на възнаграждение на адв. М. Н. Т.- САК по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на отсъствие на визираните предпоставки от Закона за адвокатурата за оказване на безплатна адвокатска помощ е наличието на издаден с разпореждане на Бургаския апелативен съд № 543 от 16.12.2019 г. по в.т.д.№ 268/19г., изпълнителен лист в полза на И. П. К. за сумата 40 000 лв., присъдена му с влязло в сила решение по т.д.№ 64/18 на ЯОС. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС