Определение № 641 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2335/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. А. и М. К. Т. срещу Решение № 121 от 20.04.2022г. по в.т.д. № 675/2021г. на Апелативен съд – Варна. С въззивното решение е било потвърдено Решение № 278 от 17.08.2021г. по т.д. № 16/2021г. на Окръжен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от М. К. Т. срещу Застрахователна компания “Лев Инс“ АД осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 90 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на К. Д. К., внук на касатора, при пътно-транспортно произшествие от 17.08.2018г. в [населено място], по причина на П. В. П., признат за виновен с Присъда № 53 от 13.09.2020г. по н.о.х.д. № 895/2020г. на Окръжен съд – Варна, със законната лихва от 22.04.2020г. до изплащане на задължението, с разноските по делото, както и, като е било отменено Решение № 278 от 17.08.2021г. по т.д. № 16/2021г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която е бил уважен иск на В. С. А. за присъждане на сумата от 24 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на К. Д. К., също неин внук, със законната лихва върху главницата от 18.11.2020г. до окончателното плащане на задължението, с направените разноски, исковете на касатора В. С. А. са били отхвърлени. Потвърдено е било решението на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на иска на В. С. А. за осъждане на застрахователното дружество за разликата над 24 000 лева до претендираните с иска 90 000 лева, със законната лихва и разноските. Оплакванията на касаторите са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдържанието на съществувалата между възрастните жени и починалия духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на понесените от тях морални болки и страдания, дават основание да се приеме за безспорно, че касаторите са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя внук, които следва да бъдат възмездени по реда на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, основните релевантни за изхода на делото материалноправни въпроси, обусловили неговия изход, и по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с формираната съдебна практика са: 1.Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд? 2.При предявен от лице по чл. 493а, ал. 4 от КЗ иск по чл. 432 от КЗ какви са критериите за преценка, за да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение? 3.Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме съдът за доказано обстоятелството, че лицето, което претендира обезщетение с предявен иск по чл. 432 от КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето? Касаторите твърдят, че въпросите са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС и касационен контрол трябва да бъде допуснат на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. От насрещната страна по жалбата Застрахователна компания “Лев Инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Няма основание да бъде допускано касационно обжалване, а ако то се допусне, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че към 17.08.2018г. Застрахователна компания “Лев Инс“ АД е била застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК [рег.номер на МПС]. На 17.08.2018г. в [населено място], по причина на водача на автомобила П. В. П., застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (извършване на необезопасена маневра в нарушение на чл. 25 от ЗДвП), е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което К. Д. К., водач на мотоциклет марка „Сузуки", с ДК [рег.номер на МПС], тогава на 33 години, е починал. П. В. П. е бил признат за виновен с влязла в сила Присъда № 53 от 13.09.2020г. по н.о.х.д. № 895/2020г. на Окръжен съд – Варна. В. С. А. и М. К. Т. са баби на починалия при пътния инцидент К. Д. К. от страна съответно на неговия баща и неговата майка, но не се установява особена близка връзка между починалия и претендиращите обезщетение – действително претърпените неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка, съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВСК. Въз основа на показанията на свидетелите по делото Р. Г., сродник на К. Д. К., С. Х., негов приятел, и С. К., съпруга, въззивният съд е приел, че касаторите и починалият им внук са били в прекрасни отношения, били много близки и емоционално свързани, особено с В. С. А., двете са преживели много тежко загубата на внука си, но не може да се направи извод за изключителна близост, а такава съществуваща обичайно между баба и внук. Не се е установило, а и не са се твърдели конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаването на изключителна по съдържанието си връзка. К. Д. К. е роден и израсъл в пълноценно семейство в [населено място], без някоя от бабите да е осъществявала заместваща родителска грижа, а след 19-годишна възраст е заживял в [населено място] и създал свое семейство със съпруга и деца. При тези установени обстоятелства първият поставен от касаторите въпрос, с оглед възприетото от въззивния съд, че те са извън кръга на лицата, посочени като имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е значим за изхода на производството, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Изричен отговор на въпроса е даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и той е, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е по изключение, за всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично още, че тези лица трябва да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Съобразена е Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), съдържаща задължение за държавите членки да създадат правна уредба, чрез която да се постигне пълно и справедливо обезщетение на всички пострадали, получили много сериозни увреждания. Практиката на Върховния касационен съд, след приемане на тълкувателното решение, също последователно се придържа към разбирането, че правото на брат или сестра, баба или дядо и внук да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен родственик се признава по изключение, когато вредите е справедливо да бъдат обезщетени. В този смисъл са например Решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 70 от 03.06.2019г. по т.д. № 755/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 17 от 10.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 60070 от 29.06.2021г. по т.д. № 904/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 60143 от 01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 33 от 12.04.2022г. по т.д. № 377/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 50100 от 27.10.2022г. по т.д. № 1644/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. При приложението на чл. 52 от ЗЗД по делото въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, като е приел, че е необходимо установяването на случай на изключение, при който вредите е справедливо да бъдат обезщетени, но въз основа на обстоятелствата и доказателствата по делото е било решено, че такова изключение в случая няма. Вторият поставен от касаторите въпрос също удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като от този въпрос е обусловен изходът на делото – прието е, че при конкретните обстоятелства по делото претърпените от касаторите болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка баба – внук. И тук обаче въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61г. и Постановление № 5/69г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпените неимуществени вреди – наред с най-близките на починалия или вместо тях, ако те докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Или фактите и обстоятелствата, обосноваващи присъждането на обезщетение, са различни за всеки отделен случай и не могат да бъдат обобщени (категоризирани). Те се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните доказателства, така както е процедирал въззивният съд, изградил свои фактически и правни изводи в обжалваното решение въз основа на конкретните житейски обстоятелства на случая. Третият поставен от касаторите въпрос за това какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме съдът за доказано обстоятелството, че е изградена особено близка и трайна житейска връзка с починалия, при което се търпят значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето, също е от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, че в случая няма изключителна близост, а такава съществуваща обичайно между баба и внук. И по отношение на този въпрос не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил, а е съобразил Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и съдебната практика на Върховния касационен съд, посочена по-горе. Приложимо е общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, при което от ищеца, търсещ обезщетение за неимуществени вреди, трябва да бъде установено създаването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и че от загубата на близкия човек са се проявили реално неимуществени вреди – сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. На основание посочените и събрани доказателства по делото въззивният съд е приел, че не е налице основание за допускане на изключение по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК и на касаторите да се присъди обезщетение, а исковете им по чл. 432 от КЗ като неоснователни са отхвърлени, при което не е налице отклонение от съдебната практика на ВКС. Отделно от съда е било възприето, че не само не е било установено, то не са били изложени и твърдения за конкретни житейски обстоятелства, които са предпоставят създаването на изключителна по съдържанието си връзка с починалия близък. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна. Касаторите са поискали присъждане на направените в касационното производство разноски, но предвид изхода на спора няма основание за присъждане на разноски по чл. 78, ал.1, вр. чл. 81 от ГПК. Насрещната страна Застрахователна компания “Лев Инс“ АД е поискала присъждане на разноски за адвокат, но не установява такива, при което съдът също не се произнася по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК с присъждане на разноски в касационното производство. Воден от горното съдът