Определение № 222 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 180/2012 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството срещу Определение № 1780 от 21.12.2011 г. по в.ч.гр. д. № 1370/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждането на Пловдивския окръжен съд № 1094 от 14.04.2010 г. за издаване на изпълнителен лист по т.д.№ 50/2005 г. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила, а допускането му до касационно обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за допустимостта да се издаде изпълнителен лист срещу държавно учреждение след изтичане на петгодишния давностен срок от влизане в сила на подлежащото на изпълнение осъдително решение. Ответникът [фирма] в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор застава на становището, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като алтернативно се поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за достъп на въззивното определение до касация. В отговора е заявено и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима. Основателен е доводът на ответната в настоящето производство страна, че обжалваният съдебен акт подлежи на двуинстанционно разглеждане, което в случая е изчерпано. Съгласно задължителното разяснения, дадено в т.6 от ТР № 1 от 17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдебните актове, постановени по чл.244 ГПК (отм.) подлежат на двуинстанционно разглеждане. По частни жалби срещу тях касационният съд се произнася само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е разглеждания случай. Тълкувателното разяснение запазва значението си и при новата процесуална уредба предвид аналогичната разпоредба на чл.407, съдържаща се в сега действащия ГПК. Според ал.3 на посочената разпоредба, общият ред на обжалване е предвиден само по отношение на актовете, издадени на някои от предвидените в чл.404, т.2 и 3 ГПК основания. В случая с потвърденото от апелативния съд разпореждане е постановено изпълнителния лист да се издаде на основание чл.404, ал.1, предл.1 ГПК, което обуславя правния извод, че инстанционният контрол е изчерпан поради окончателния характер на въззивното определение. В заключение следва да се обобщи, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 250 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение