Определение № 1505 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3377/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /със сегашно наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗПК /ДВ, бр. 84 от 2023г., в сила от 6.10.2023г./, чрез процесуален представител държавен инспектор В. П. срещу решение № 59/13.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 269/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 260005 от 04.05.2022г. постановено по гр.д. № 851/2020г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което на основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ са отхвърлени предявените от комисията – касатор срещу В. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и Н. А. Б. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], област Плевен, [улица] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 47 433 лева /съобразно допуснато изменение в размера на предявените искове с протоколно определение от съдебно заседание от 05.04.2020г./, както следва:

• от В. Д. С. – на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ имущество на стойност 28713 лева, включващо два леки автомобили „Ф. П.“ и „М. С.“ /подробно индивидуализирани/ и на основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ сумата в размер на 4629 лева, представляваща паричната равностойност на отчужден лек автомобил „Ф. П.“ и сумата в размер на 9898 лева, представляваща получена облага от престъпна дейност, установена с влязло в сила споразумение, одобрено на 09.10.2020г. по НОХД № 1256/2020г. по описа на Специализиран Наказателен съд, XX състав /обща стойност 43 240 лева/ и

• от Н. А. Б. - на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ имущество на стойност 4193 лева, включващо лек автомобил „М. Ц ... Ц.“ /подробно индивидуализиран/.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответниците по касация.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу В. Д. С. и Н. А. Б.. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, решаващият състав е приел за законосъобразни и споделил в цялост обективираните в него правни изводи, че по делото не е проведено пълно и главно доказване, установяващо налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваните лица в края изследвания период, към който момент не е установено несъответствие, което като стойностна величина да е значително по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Съобразил установеното по делото от заключение на СИЕ, че в началото на проверявания период ответниците не са разполагали с парични средства, с недвижими имоти или МПС, които да са продали през изследвания период. Налични в края на проверявания период са придобитите от тях три леки автомобила, като с четвърти са се разпоредили. Съотношението между придобитото от ответниците през проверявания период имущество /47379 лева/ и нетния доход съответно е отрицателна стойност /– 119074.16 – 47379 = минус 166453.16 лева/. Отчетен е също установения от експертното заключение факт, че паричните суми от отчуждаване на МПС /4629 лв./ и суми получени от престъпна дейност /9897.58 лева/ не са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период. От съпоставката между стойността на притежавано имущество към края на проверявания период и нетния доход на ответниците за целия проверяван период е обоснован извод за липса на превишение на имуществото над дохода надхвърлящо установения в закона праг от 150 000 лева, съответно за липса на основание за отнемане на имущество по претендирания ред. Въззивният съд споделил формираните в този смисъл в първоинстанционното решение правни изводи по същество на спора, като посочил, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, наличието на каквото в случая не е доказано по делото. Ето защо заключил, че правилно с първоинстанционното решение предявените искове са били отхвърлени като неоснователни.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси, които сочи като значими за изхода на делото и послужили за формиране на решаващата воля на въззивния съд:

1/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение?

2/ Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, които да включват неговите фактически и правни изводи по наведените с въззивната жалба доводи, въз основа на които постановява своето решение?

Касаторът поддържа, че така формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС, включително и задължителната такава обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК и Решение № 15/30.01.2015г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, IV ГО; Решение № 120/04.04.2013г. по гр.д. № 964/2012г. на ВКС, IV ГО; Решение № 111/07.10.2020г. по гр.д. № 362/2020г. на ВКС, III ГО. Така обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като сочи и основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Поставените въпроси са продиктувани от оплакванията в касационната жалба, че въззивното решение е основано на бланкетни мотиви, без да съдържа произнасяне по наведените във въззивната жалба на КОНПИ конкретни възражения, а именно, че първоинстанционният съд е приложил правилно закона, не е допуснал процесуални нарушения и че са събрани всички поискани от страните доказателства и че изложените от съда мотиви са подробни, логични и обосновани. Въпросите са поставени и с оглед поддържано становище на страната, че ако стойността на придобитото през проверявания период имущество /32906 лева/ беше събрана с отрицателната стойност на нетния доход /минус 119074.16 лева/, въззивният съд би формирал извод за несъответствие, което е значително /минус 151980.16 лева/.

За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставените в изложението на КОНПИ процесуалноправни въпроси в конкретния случай са включени в предмета на спора, а свързани с тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК са принципно значими и обуславящи по всяко исково производство. Отговорът на същите обаче няма значение за изхода на делото с оглед задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в приетото ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и даденото разрешение, че не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Обжалваното решение на въззивния съд е изцяло в съответствие с даденото в по-късно приетото тълкувателно решение разрешение и е основано именно на установеното, че по делото не е доказано наличие на релевантното необосновано превишение на притежавано в началото и налично в края на проверявания период имущество. Ето защо поставените в изложението процесуалноправни въпроси не удовлетворяват общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице твърдяното допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съображенията на касатора относими към правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства, на плоскостта на които са поставени и изведените в изложението процесуалноправни въпроси, по същество са относими към правилността на обжалваното въззивно решение и са извън предмета на настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационно обжалване на решението. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение