Определение № 50043 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 562/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Грийн Енерджи България“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 487 от 27.07.2021 г. по в. т. д. № 457/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260466 от 18.03. 2021г. по т.д. №243/2019г. по описа на СГС – ТО, VІ-3 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Грийн Енерджи България“ ЕООД срещу „Солар Енерджи Съпорт“ООД искове с правно основание чл.29, ал.1,предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че обстоятелствата, които са вписани с вписване № 201902163354 от 22.01.2019г. по заявление А 4 № 2019016125014, подадено във връзка с предходно заявление А 4 № 20180808171531 по партидата на ответника в ТР при АВ, а именно: 1. Промяна в размера на капитала и на внесения капитал; 2. Заличаване на едноличния собственик на капитала; 3. Вписване на нов съдружник и размера на дяловото участие на съдружниците; 4. Промяна на дружествения договор; 5. Промяна на правната форма на дружеството, които промени са приети с решения на едноличния собственик на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ООД – „Енергийни колектори“ ООД от 30.09.2016г., са несъществуващи, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.29, ал.1,предл.1 ЗТРРЮЛНЦ за признаване нищожността на вписването на горепосочените обстоятелства.

В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение и на трите касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. За очевиден порок се сочи несъобразяването от съда с факта на влизане в сила още на 03.08.2020г. на Решение № 1901/25.09.2018г. по т.д. № 6658/2018г. на СГС, с което е установено несъществуването на обстоятелства, вписани по партидата на „Солар Енерджи Съпорт“ООД на 22.07.2016г. Изразява несъгласие с тезата на въззивния съд, с която е обосновал решението си, а именно, че независимо от извършеното на 22.07.2016г. вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД в ТРРЮЛНЦ, дори и при влизане в сила на Решение № 1901/ 25.09. 2018г. по т.д. № 6658/2018г. на СГС, заличаването на тези порочни вписвания няма обратно действие, поради което Енергийни колектори ООД следвало да се счита за легитимен „едноличен собственик на капитала“ на Солар Енерджи Съпорт ООД към датата на приемане на процесните корпоративни решения от 30.09.2016г. Счита, че с оглед естеството на ТРРЮЛНЦ, а именно на „регистър“, а не на генератор на правни последици и правни състояния, дали дадено подлежащо на вписване обстоятелство действително съществува или не се определя от съответните правопораждащи го материалноправни факти, а не от това дали е вписано в ТРРЮЛНЦ. Позовава се на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, поради необсъждане на множество доводи и възражения във въззивната жалба, довели до необоснованост на извода, че „Видно от вписваните в търговския регистър към същата дата обстоятелства, именно Енергийни колектори ООД е едноличен собственик на капитала на ответника от 22.07.2016г. до процесното вписване.“ В нарушение на чл.8 и чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ съставът на САС не е съобразил, че въпреки извършеното на 22.07.2016г. вписване на Енергийни колектори ООД като „едноличен собственик на капитала“ на Солар Енерджи Съпорт ООД, тези дружества не могат да се позовават на ефектите на вписването, защото сами са участвали в „сътворяването“ и вписването на несъществуващите обстоятелства, предмет на влязлото в сила Решение № 1901/25.09.2018г. по т.д. № 6658/2018г. на СГС. Според чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ недобросъвестният съдружник не може да се позовава на вписаните несъществуващи обстоятелства. Установеният в същата разпоредба принцип на обществено доверие във вписванията брани единствено третите добросъвестни лица, но не и тези, които с поведението си /приемане на порочни корпоративни решения или тяхното заявяване за вписване/ са станали причина ТРРЮЛНЦ да отразява несъществуващи /неверни/ обстоятелства. При правилно прилагане на чл.10 от закона в контекста на фактите по делото въззивният съд е бил длъжен да стигне до извода, че Енергийни колектори ООД и ответното дружество не се явяват „трети добросъвестни лица“, по смисъла на чл.10 ЗТРРЮЛНЦ, а напротив – недобросъвестни такива, които не могат да черпят никакви права от извършените на 22.07.2016г. порочни вписвания. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са съобразили процесните факти с хипотезисите на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ и на чл.8, ал.2 ЗЗД, като вместо да санкционира недобросъвестността на Енергийни колектори ООД и Солар Енерджи Съпорт ООД, въззивният съд е премирал същата – позволявайки и на двете дружества да черпят права от собственото си неправомерно поведение, довело до порочните вписвания от 22.07.2016г. и до последващите такива от 22.01.2019г. /процесните вписвания/. Намира, също така, за погрешна линията в мотивите на въззивния съд, почиваща на смесване между следващата от чл.8 ЗТРРЮЛНЦ и от ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС липса на обратно действие на заличаването на порочните вписвания, от една страна, и изначалната /материалноправна/ липса на съответното подлежащо на вписване обстоятелство, от друга. Касаторът сочи, че никога не е напускал Солар Енерджи Съпорт ООД и нито пред ТРРЮЛНЦ, нито по настоящото дело са представени каквито и да било доказателства за осъществяване на фактическия състав по чл.125, ал.2 ТЗ, поради което членственото правоотношение няма как да бъде прекратено. Същото не може да бъде прекратено и поради факта, че корпоративното решение от 30.06.2016г., въз основа на което е бил заличен като съдружник, не е конститутивно, а декларативно, което също не е съобразено от състава на САС, който освен това сочи, че не е обсъдил подробните възражения във въззивната жалба за недопустимостта едно членствено правоотношение да бъде „юридически прекратено по подобен абсурден и криминален начин“. Тъй като съставът на САС не е успял да отговори правилно на най-важния за правилното решаване на делото въпрос, а именно – дали към 30.09.2016г. ответното дружество е имало материалноправно, а не според ТРРЮЛНЦ, правноорганизационна форма на ООД или на ЕООД, позовавайки се единствено на вписванията в ТРРЮЛНЦ и игнорирайки материалноправната реалност, неправилно е приел, че към 30.09.2016г. Енергийни колектори ООД е бил легитимен едноличен собственик на капитала на ответното дружество, съответно решенията му са правно легитимни и валидни.

Касаторът се позовава и на противоречие на атакувания акт с мотивите по т.3 от Тълкувателно решение №1/2002г. на ОСГК на ВКС, според които удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение, както и че в тази хипотеза „вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл.493 ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството“. Следователно, ако към 30.09.2016г. Енергийни колектори ООД е било длъжно да счита „Грийн Енерджи България“ ЕООД за съдружник, то няма как към посочената дата да е съществувал орган „едноличен собственик на капитала“, който еднолично да приеме процесните корпоративни решения за увеличаване на капитала и приемането на нов съдружник, несъобразено от състава на САС.

Възразява и срещу приетата от въззивния съд неоснователност на предявените при условията на евентуалност искове, поради несъобразяване с факта, че корпоративно решение, взето от несъществуващ орган „едноличен собственик на капитала“ е изначално нищожно – именно поради обективната юридическа липса на подобен „орган“ на дружеството и по аргумент от постановката на ТР№1/2002г., според която нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и от учредителния акт.

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, включително доводите, развити в сезиралата го въззивна жалба?

2. Допустимо ли е от гледище на чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ съдружник да се позовава на качеството на „едноличен собственик на капитала“, ако вписването на това негово качество в ТРРЮЛНЦ представлява вписване на „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и вписването е извършено въз основа на корпоративно решение, прието с гласовете на самия съдружник?

Допустимо ли е от гледище на чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ самият емитент на дружествените дялове /ответник в процеса по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ/ да се позовава на качеството си на „еднолично дружество с ограничена отговорност“, ако вписването на това негово качество в ТРРЮЛНЦ представлява вписване на „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и вписването е извършено въз основа на заявление на самия емитент и на корпоративно решение, прието с гласовете на мажоритарния му съдружник?

3. Какъв е точният смисъл, предмет и последици на следващия чл.8 от ЗТРРЮЛНЦ и от т.ІІІ от мотивите на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС принцип, че заличаването на порочното вписване има действие „занапред“ / респективно, че „заличаването няма обратно действие“/ и по-конкретно:

а/ Дали горният принцип означава единствено, че заличаването прекратява занапред само действието на вписването, регламентирано в чл.7 и в чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ – което действие е легално дефинирано според критерия „добросъвестност“, респективно – недобросъвестност, или

б/ „Горният принцип обхваща и материалноправната невъзможност /на всички лица/ за позоваване на невписани, но съществуващи обстоятелства, до момента на заличаването на по-късно вписаните несъществуващи обстоятелства /които са станали причина за статуса на „невписани“ на предходните съществуващи обстоятелства/?“

4. В случай, че не е осъществен фактическият състав на напускане на съдружник по чл.125, ал.2 от ТЗ, но този съдружник въпреки това е заличен от ТРРЮЛНЦ въз основа не на доказано осъществен фактически състав по чл.125, ал.2 от ТЗ, а на констативно /и невярно/ решение на Общото събрание на съдружниците за осъществяването на този фактически състав, то заличаването на съдружника от ТРРЮЛНЦ има ли за последица материалноправно погасяване на членственото му правоотношение, или има за последица единствено изгубване на формалната /следващата от ТРРЮЛНЦ/ легитимация на съдружник?

Допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос е обосноваван с противоречие на обжалваното решение с Решение № 247 от 6.01.2020г. на ВКС по гр.д. № 540/2018г., ІVг.о., Решение № 192 от 29.01.2018г. на ВКС по т.д. № 44/2017г., І т.о., и много други решения, съответно цитирани; по втори въпрос – Решение № 144 от 22.11.2019г. по т.д. № 2579/2018г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 178/ 05.10.2018г. по т.д. № 493/2018г. на ВКС, І т.о.; по трети въпрос – Решение № 83 от 27.07.2018г. по т.д. № 155/2018г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 85 от 30.07.2018г. по т.д. № 314/2018г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 87 от 30.07.2018г. по т.д. № 7/2018г. на ВКС, ІІ т.о. и други от същата година, всички на ІІ т.о. на ВКС; по четвърти въпрос – т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК на ВКС и Решение № 113/18.12.2020г. по т.д. № 2217/2019г. на ВКС, І т.о.

При условията на евентуалност по материалноправните въпроси под № 3 поддържа и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по съображения, че е налице противоречива практика по същите на отделни състави на ВКС, вкл. и в рамките на един и същи състав, предвид наличието на особено мнение.

Ответникът по касационната жалба – „Солар Енерджи Съпорт“ООД, представляван от редовно упълномощения си процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което се преценява като процесуално допустима.

От становищата на страните в настоящото производство е видно, че не се спори по правилността на приетите от инстанциите по същество предмет и правна квалификация на предявените искове, а именно: по чл. 29,ал.1,пред.3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство в ТР, извършено под № 20190122163354 от 22.01.2019г. по заявление А-4№ 20190116125014, подадено във връзка с предходно заявление А-4 № 20180808171531 от 08.08.2018г. по партидата на „Солар Енерджи Съпорт“ЕООД в ТР при АВп, а именно: 1/ промяна в размера на капитала и на внесения капитал; 2/ заличаване на едноличния собственик на капитала; 3/ вписване на нов съдружник и размера на дяловото участие на съдружниците; 4/промяна на дружествения договор; 5/промяна на правната форма на дружеството – от ЕООД в ООД, които промени са приети с решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество – „Енергийни колектори“ ООД от 30.09.2016г., обективно съединени с евентуални искове по чл.29, ал.1,предл.1 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписването с № 20190122163354 от 22.01.2019г. на длъжностно лице при АВп на горепосочените обстоятелства по същото заявление е нищожно. Видно от исковата молба и уточнителната молба от 21.01.2021г. главните искове са обосновани с твърдението за липса на валидно взети решения от общото събрание, съответно и от едноличния собственик на капитала, т.е. - начална липса на взети решения, въз основа на които е извършено вписването.

За да отрече основателността на исковете по чл.29, ал.1,пред.3 ЗТРРЮЛНЦ, потвърждавайки отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че преценката за съществуване на вписаните обстоятелства е относима към момента на вписването. За безспорно установено е посочено обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението от 08.08.2018г., към което са приложени Протокол от общото събрание на „Енергийни колектори“ООД и Решение на едноличния собственик на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ЕООД, и двете от 30.09.2016г., същите са съществували като документи със съдържанието, в което са представени. Документите не са оспорени по реда на чл.193 ГПК /направените оспорвания не се поддържат, предвид изричното изявления на процесуалния представител в о.с.з. от 08.03.2021г. досежно тяхната автентичност/, поради което въззивният съд е приел, че са съставени от посочените в тях лица и съответно доказват обективираните в тях волеизявления. Въз основа на приложените към процесното заявление документи е констатирано, че решението на общото събрание на съдружниците на „Енергийни колектори“ООД от 30.09.2016г. е взето единодушно, в присъствието на всички съдружници, както и че с Решение от 30.09.2016г. едноличният собственик на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ЕООД е формирал воля и за приемане на нов съдружник, увеличение на капитала и размера на дяловете; представен е и новият дружествен договор, а така също и молба на новоприетия съдружник в дружеството И. Д., с което е спазено изискването на чл.122 ТЗ. Акцентирано е на вписаните в търговския регистър към същата дата обстоятелства, видно от които „Енергийни колектори“ ООД е едноличен собственик на капитала на ответника от 22.07.2017г. и до процесното вписване. Установено е също така, че по иск на „Грийн Енерджи България“ ЕООД срещу „Солар Енерджи Съпорт“ЕООД /между страните по настоящото дело/ с правно основание чл.29, ал.1,предл.3 ЗТР е образувано т.д. № 6658/2016г. на СГС и е признато за установено, че са несъществуващи следните вписани на 22.07.2016г. обстоятелства по партидата на ответното дружество, а именно: 1/ заличаване на „Грийн Енерджи България“ ЕООД като съдружник поради прекратяване на членственото му правоотношение; 2/ поемане на освободените от напусналия съдружник 250 дяла от капитала на дружеството от съдружника „Енергийни колектори“ООД, за което на 30.06.2016г. е взето решение на Общото събрание на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД; 3/ приемане на нов учредителен акт на „Солар Енерджи Съпорт“ ЕООД, приет с решение на ОС на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД от 30.06.2016г. Съставът на САС е посочил, че независимо от обстоятелството, че соченото решение на СГС не било влязло в сила, позовавайки се на възприетото в ТР№1/2002г., е приел, че последицата от установяване на вписаното обстоятелство като несъществуващо, е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Следват съображения, че дори и да влезе в сила, решението по посоченото дело на СГС няма правно действие по отношение материалните предпоставки за уважаване на настоящите искове, тъй като заличаване на вписаното обстоятелство /че ищецът не е съдружник в ответното дружество/ няма да възпроизведе обратно действие, съответно ще е неотносимо към преценката за това кои са били съдружници в ответното дружество към датата на вземане на решението – 30.09.2016г., въз онова на което е извършено процесното вписване от 22.01.2019г.

С решаващия мотив, че вписаните обстоятелства са съществували към датата на регистърното решение, предвид валидността на волеизявлението на едноличния собственик на капитала за тяхното възникване, съставът на САС е споделил приетата от състава на СГС неоснователност на главните искове. След като е приел, че вписаните обстоятелства несъмнено са такива, подлежащи на вписване, и при съобразяване със задължителните постановки на ВКС, дадени в ТР №1 от 06.12.2002г., въззивният съд е мотивирал извод за неоснователност и на евентуалните искове по чл. 29, ал.1,предл.1 ЗТРРЮЛНЦ

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Първият поставен от касатора въпрос е процесуалноправен и е относим към задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото, поради което принципно е значим за разрешаването на всеки спор, в който смисъл са и посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Въпросите са обосновани с оплакването на касатора за оскъдност на изложените от съда правни мотиви, свеждащи се до една единствена теза, че независимо от извършеното на 22.07.2016г. вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД в ТРРЮЛНЦ, установено с влязлото в сила Решене № 1901/ 25.08.2018г. по т.д. № 6658/2018г. по описа на СГС, заличаването на тези порочни вписвания няма обратно действие, поради което „Енергийни колектори“ ООД следвало да се счита за легитимен едноличен собственик на капитала на ответното дружество към датата на приемане на процесните корпоративни решения от 30.09.2016г.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в част от посочените от касатора решения, както и в ТР №1/9.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани, относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай оплакванията във въззивната жалба на ищеца са по правилността на обжалваното първоинстанционно решение и по конкретно по обосноваването на извода, че към датата на вземане на решенията от 30.09.2016г. ответното дружество е имало правноорганизационната форма на ЕООД и че негов върховен и компетентен орган е бил едноличният собственик на капитала – Енергийни колектори ООД, въз основа на актуалните данни от ТРРЮЛНЦ към 30.09.2016г. Необсъждането от въззивния съд на изложените във въззивната жалба на ищеца действително множество правни съображения против горепосочения извод на първостепенния съд, не представлява процесуално нарушение, водещо до неизясненост на делото от фактическа страна или до необоснованост на фактическите изводи, тъй като представлява неизлагане на съображения по доводи на ищеца, в подкрепа на правни тези, различни от приетите и от двете инстанции по същество.

Извън горното, следва да се отбележи, че въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на извода, че „Енергийни колектори“ ООД следва да се счита за легитимен едноличен собственик на капитала на ответното дружество към датата на приемане на процесните корпоративни решения от 30.09.2016г. Позовавайки се на възприетото в ТР №1/2002г. досежно последицата от установяване на вписаното обстоятелство като несъществуващо, която е заличаването на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие, съставът на САС е приел, че съдебното решение от 25.09.2018г. по т.д. № 6658/2016г. на СГС, с което е установено несъществуване на съответни обстоятелства по предходно вписване, няма да възпроизведе обратно действие, съответно ще е неотносимо към преценката за това кои са били съдружниците в ответното дружество към датата на вземане на решението – 30.09.2016г., въз основа на което е извършено процесното вписване на 22.01.2019г. Несъгласието с изводите за действието на вписването и на заличаването на порочните вписвания в ТРРЮЛНЦ и кой е моментът, към който се преценява действителността на съответното регистърно вписване, са по правилността на обжалвания акт, преценката на която е извън селективната фаза по допускане до касация. За пълнота на изложението, намира за необходимо да се прецизира констатацията на въззивния съд, че Решението от 25.09.2018г. по т.д. № 6658/2016г. на СГС не е влязло в сила, което действително не съответства на данните по делото, предвид факта, че същото е влязло в сила на 03.08.2020г., когато е постановено Определение № 507 по т.д. № 2651/2019г. на ВКС, ІІт.о., с което не е допуснато до касация въззивното решение, с което е потвърдено посоченото решение на СГС. Този пропуск на съда не се отразява на крайните му изводи с оглед поддържаната теза, че заличаването на вписаните обстоятелства няма обратно действие. Съществено в случая е обстоятелството, че решението, с което е установено за несъществуващо вписаното обстоятелство по заличаване на ищеца като съдружник, е влязло в сила след процесното вписване на 22.01.2019г. Изхождайки от предмета на делото по предявения в настоящото производство иск по чл. 29, ал.1,предл.трето ЗТРРЮЛНЦ в тежест на ищеца е установяване несъществуването на обстоятелствата, предмет на процесното вписване, т.е. липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, отречено с решаващия извод на съда за съществуване на решенията на орган на дружеството, нов дружествен договор и молба на новоприетия съдружник в дружеството И. Д., срещу който няма касационни доводи, и който е в съответствие със задължителните разяснения по т.ІІІ от ТР № 1/2002г.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато по формулираните под № 2 въпроси. Същите, макар и непряко, са по тълкуването и приложението на чл.10 ЗТРРЮЛНЦ, и по-конкретно с оглед обосноваването им - за добросъвестността или липсата на такава на съдружник по отношение знанието за качеството му на „едноличен собственик на капитала“ при вземане на корпоративно решение. Тезата на касатора е, че приемайки че това качество на „едноличен собственик на капитала“ не само обективно съществува, поради вписването му в ТРРЮЛНЦ, но и че е такова, на което „Енергийни колектори“ ООД и ответното дружество могат да се позовават, въззивният съд очевидно е достигнал до положителен отговор на поставените въпроси. При отрицателен обаче отговор, решаващият съд би следвало да приеме, че въпреки извършеното на 22.07.2016г. вписване на „Енергийни колектори“ ООД като едноличен собственик на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ООД, тези две дружества не могат да се позовават на ефектите на вписването, защото сами са участвали в привидното „създаване“ и във вписването на несъществуващите обстоятелства.

Въпросът не е обсъждан от съда и не е обусловил решаващата му правна воля за изхода на правния спор, поради което е без значение за резултата по конкретното дело и на това основание не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. В съответствие с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда.

Въпросите са относими към принципната възможност едно лице да се позовава на извършено регистърно вписване. При предявен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ с предмет установяване порок на вписването, в случая на несъществуване на вписаното обстоятелство, добросъвестността на заявителя и/или на органа, взел подлежащото на вписване решение, не е елемент от фактическия състав на вписването, съответно е извън предмета на преценка на предявения по настоящото дело иск. Твърдението на касатора за знанието на „Енергийни колектори“ ООД, че не е налице напускане на съдружник по смисъла на чл.125, ал.2 ТЗ, предмет на предходното вписване, освен че е хипотетично, по същество е правен въпрос, относим към добросъвестността при вземане на процесните корпоративни решения, в който смисъл са и доводите на касатора. При липса на законово изискване за добросъвестност при вписване на обстоятелства в ТР, въпросите са ирелевантни за спора. Релевантни с оглед предмета на делото са констатациите на въззивния съд, че към датата на подаване на първоначалното заявление – 08.08. 2018г. решението на общото събрание на съдружника „Енергийни колектори“ООД и решението на едноличния собственик на капитала на ответното дружество са съществували като документи със съдържанието, в което са представени, без да са оспорени по реда на чл.193 ГПК. Неучастието на съдружник при вземане на решение на Общото събрание, каквото по естеството си представляват оплакванията на касатора, обосновавайки правноорганизационната форма на върховния орган на дружеството, е относимо към законосъобразността на съответните решения, преценката на която е извън предмета на делото.

Независимо от това, не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Сочените от касатора решения, в подкрепа на твърдението, че недобросъвестният съдружник не може да се позовава на вписаните несъществуващи обстоятелства, са неприложими в настоящия случай. Същите не са постановени в производства по иск по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./, съответно по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Част от решенията са по серия дела, постановени в производства по извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, а именно определения на Варненски окръжен съд, с които след обезсилване на съответното първоинстанционно решение, производствата са прекратени, поради депозиран от ищеца отказ от иска. В постановените от ВКС решения в извънинстанционните производства са разглеждани последиците от влязло в сила решение по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписано обстоятелство по избор на управител на дружеството но в контекста на преценка за наличие на основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, което води и до различие във формираните правни изводи. А Решение № 144/22.11. 2019г. по т.д. № 2579/2018г. на ІІ т.о. е по иск с правно основание чл. 26,ал.1 и 2 ЗЗД във вр. чл.301 ТЗ за нищожност на договор за замяна, сключен между две дружества, представлявани от един и същ, вписан в ТР управител, при което липсата на представителна власт по отношение на ищцовото дружество е преценявана при надлежно установено липсващо, невзето решение на дружеството за включване на съдружник и избора му за управител, както и знание на последния за това към момента на изповядване на сделката. И в двата случая, съдилищата са изхождали от хипотезата, че вписванията на несъщесвуващите обстоятелства не са имали действия спрямо членовете на дружеството, по отношение на които действията на вписаните към момента на отказа от иска /по първото решение/, и сключване на сделката /по второто решение/ техни управители са непротивопоставими на съответното дружество.

Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение по отношение на третия въпрос, по съображения, че няма характеристиката на правен, съгласно задължителните постановки на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да е от значение за изхода на спора, като изхожда от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод. При обосноваване на тезата си за неотносимост към спора на Решението от 25.09.2018г. по т.д. № 6658/2016г. на СГС за несъществуване на обстоятелствата по предходното вписване, въззивният съд се е позовал на чл.8 ЗТРРЮЛНЦ. Въпросите, свързани с вариантите на тълкуване на разпоредбата, както и за последиците при заличаване на порочното вписване, а именно - дали се възстановява материалното качество на съдружник или само формалната легитимация като такъв, не са обсъждани от въззивния съд. Същите са извън предмета на спора, съществена за който е преценката дали към момента на вписването, а именно към 22.01.2019г. вписаните обстоятелства, а именно взетите решения на орган на дружеството, са съществували, поради което соченото заличаване на порочното вписване въз основа на влязлото в сила на 03.08.2020г. съдебно решение не може да се съобразява към предхождащия го момент на вписване на процесните решения.

Не се установява и допълнителният селективен критерий по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, обоснован с посочените по серията дела на състави на ВКС решения, постановени по реда на чл.303, ал.1,т.1 ГПК, коментирани по-горе.

Последният четвърти въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивният съд не е излагал правни съображения досежно последиците от заличаването на ищеца като съдружник с предходното вписване, и по-конкретно дали се погасява членственото му правоотношение или единствено изгубва формалната /следваща от ТРРЮЛНЦ/ легитимация на съдружник. Въпросът е предпоставен от несъгласието на касатора с извода на решаващия съд, че заличаването на вписаното обстоятелство /че ищецът не е съдружник в ответното дружество/няма да има обратно действие, съответно ще е неотносимо към преценката за това, кои са били съдружниците в ответното дружество към датата на вземане на решението - 30.09.2016г., въз основа на което е извършено процесното вписване от 22.01.2019г. Освен че е по правилността на решението, преценката на която е извън настоящата селективна фаза на касационното производство, по въпросите и съображенията на касатора за действието на вписването в ТРРЮЛНЦ и за последиците при заличаване на вписани обстоятелства, преценявани от съда при предявен иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, настоящият състав е изложил съображения при отговорите на предходните въпроси.

По евентуалното искане на касатора за допускане на атакуваното решение до касация по въпрос №3 от изложението в хипотезата на ч.280,ал.1,т.3 ГПК, намира следното: Освен гореприетото, че въпросът не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не констатира наличие и на посочената от касатора допълнителна предпоставка за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същата не е обоснована, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с необходимостта от създаване на практика за попълване на празноти в закона, отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия.

При обосноваване на допълнителния селективен критерий, касаторът сочи, че ТР №1/2002г. на ВКС е постановено при действието на стария ГПК, който не е съдържал изрична разпоредба, аналогична на действащия чл.8 ЗТРРЮЛНЦ, т.е. че посоченият акт на нормативно тълкуване не съответства на действащото законодателство. Действието на посоченото тълкувателно решение е запазено и до днес, включително и при действието на влезлия в сила от 1.01.2008г. ЗТРРЮЛНЦ. Обосноваването на селективния критерий с позоваване на Решение № 83 по т.д. № 155/2018г., което е едно от постановените по горепосочената серия дела на ВКС актове, в подкрепа на довода за несъобразяване с постановките на ТР №1/2002г. и даденото в него тълкуване за действието на вписването, е неоснователно. В решението е посочено, че „ в т.3 на ТР №1/ 2002г. на ОСГК на ВКС е прието, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в Търговския регистър по партидата на търговското дружество, няма действие по отношение на дружеството“. Изводът е формиран по отношение действия по разпореждане с предмета на делото, извършено от страна на управител, за вписването в ТР по отношение на когото е прието, че е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство. В съответствие с гореприетото, посочената практика е неотносима към настоящото дело, тъй като т.3 на ТР№1/2002г. разграничава две хипотези на вписване на несъществуващи обстоятелства, съответно действие спрямо третите добросъвестни лица и липсата на действие на такова вписване за дружество само относно липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, какъвто не е настоящият случай. Именно с аргумента, че вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на дружеството, следва да се преценява решаващия извод на съда за непротивопоставимост на представляваното дружество на заявения от управителя му отказ от предявения иск по чл.233 ГПК. Следователно, не е налице твърдяното от касатора несъобразяване с постановките в тълкувателното решение за действието на вписването по отношение на третите добросъвестни лица, неприложими с оглед приетото в мотивите на цитираното решение.

Останалите съображения досежно недобросъвестността и действието на вписването, съответно заличаване на вписването, в подкрепа на доводите за преодоляване задължителните постановки на ТР №1/2002г., преповтарят тезите на касатора по обсъдените по-горе въпроси, по които настоящият състав е изложил мотиви. Аргументът за липса на единомислие по посочените въпроси в рамките на един и същ състав е неоснователно, доколкото цитираното особено мнение на един от членовете на състава не представлява съдебна практика, съответно не следва да се преценява, включително и в хипотезата на чл.292 ГПК.

По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за разноски за настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК