Определение № 180 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3747/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.08.2020 г. по гр.д. № 64/ 2020 г., с което Окръжен съд – Монтана, потвърждавайки решението от 16.01.2020 г. на Районен съд – Монтана, е отхвърлил молбата на Ф. Ч. Ф. С., Ш. А. Ю., С. А., Ф. А., Й. А. за допускане на промяна в съставения акт за раждане на техния наследодател Ф. С. Ю. относно погрешно вписаните пол, имена и дата на раждане. Решението се обжалва от молителите Ф. Ч. Ф. С., С. А., Ф. А. и Й. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуално-правни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд в съответствие с чл. 272 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, за да формира собствени доказателствени и правни изводи и допустимо ли е да обсъжда доказателство, което не е представено по делото? 2. Допустимо ли е съдът да основе решението единствено на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетел или е длъжен да извърши преценка на всички събрани доказателства, включително да прецени тяхната достоверност според доказателствения материал по делото? 3. Допустимо ли е съдът да обоснове своите изводи по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства? Касаторите считат повдигнатите въпроси включени в предмета на обжалване и извеждат допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК с доводи, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни, цитирани от тях решения на ВКС в приложението на чл. 272, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, а въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационните оплаквания са, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Молителят Ш. А. Ю. не обжалва решението. От заинтересуваните страни Община Монтана и Прокуратурата на Република България не са постъпили становища по касационната жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет, от процесуално легитимирани страни, подадена в срока по чл. 283 ГПК, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните: Въззивният съд е съобразил, че охранителното производство е образувано по молба от лица с правен интерес (наследниците по закон на Ф. С. Ю.) с искане съдът да допусне поправка в акт за раждане № 118/ 26.09.1931 г., съставен от кмета на Община – гр. Фердинанд (сега –гр. Монтана) поради допуснати при съставянето на акта технически грешки в пола, имената и датата на раждане. Молбана е обоснована с твърдения, че съставеният акт за раждане касае наследодателят на молителите – лице от мъжки пол, родено на 01.07.1931 г., с имена Ф. С. Ю., който е бил погрешно вписан в регистрите за гражданско състояние на Община Фердинанд като лице от женски пол, родено на 24.09.1931 г., с имена Ф. С. Ю.. Въззивният съд е приел, че Закона за гражданската регистрация допуска да допусне промяна в актовете за гражданско състояние, ако в охранителното производство се докажат твърденията на молителите за допусната техническа грешка в съставения акт за раждане (арг. от чл. 38, ал. 4 ЗГР). При тази изходна позиция въззивният съд е пристъпил към обсъждане на събраните доказателства. Приел е за доказано, че: 1) Ф. А. е лице от мъжки пол, починало в Турция на 25.09.2014 г. и 2) след смъртта си той е оставил за наследници по закон молителите – неговите деца и преживяла съпруга. Пояснил е, че установеното е последица от зачетената материална доказателствена сила на представените по делото акт за смърт и удостоверение за наследници на Ф. А., издадени в Република Турция (чл. 179, ал. 1 ГПК). Добавил е, че за да уважи молбата е необходимо категорично по делото да се докаже, че двата съставени акта за гражданско състояние - за раждане и за смърт – касаят наследодателя на молителите. За да заключи, че доказването не е проведено успешно, въззивният съд е обсъдил: 1) извадката от действащия Закон за фамилното име в Република Турция, но извадката не обяснява защо фамилното име Ю./Ю. е сменено на А.; 2) извадката от Книгата за изселници и бежанци, от която се установява, че на 09.11.1935 г. е влязло семейството на Н. М., родена през 1906 г., което включва син Ф. С., роден 1931 г. и дъщеря Н. С., родена 1930 г., но извадката не доказва твърденията на молителите, че тази жена е майката на наследодателя – според съставения акт за раждане, чиято поправка е поискано съдът да допусне и друг акт за раждане, представен от [община], Н. М. е родена през 1929 г. и е родила две деца Ф. С. М. и А. С., родена през 1929 г., т.е. различни са рождените години на майката и децата на тези две различни жени и 3) гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Б. Щ., доказват единствено свидетелят да е познавал наследодателя на молителите и това, че се е преселил в Турция незнайно от кой точно град в България. Така въззивният съд е заключил, че рождената дата 01.07.1931 на лицето Ф. С. Ю., за която е съставен актът за раждане № 118/ 26.09.1931 г. и на наследодателя на молителите Ф. А., за когото е съставен актът за смърт и издадено удостоверението за наследници, е единственият общ идентифициращ белег за двете различни физически лица. Изводът е направил и съгласно чл. 39, ал. 2 от Законът за гражданските услуги в Република Турция, според който ако е установена възрастта, но не е установена датата на раждане на физическото лице, то за дата на раждане се счита 1 юли на съответната година. При тези мотиви, с които въззивният съд е достигнал до извода, че молбата е неоснователна, никой от повдигнатите въпроси не обуславя обжалваното решение. Първият – по причина, че въззивният съд самостоятелно е направил своите фактически и правни констатации, а не е препращал към мотивите в първоинстанционното решение и не е прилагал чл. 272 ГПК. Вторият и третият – по причина, че въззивният съд е основал фактическите си и правни изводи, обсъждайки всички събрани доказателства задълбочено и логично в тяхната взаимна връзка и значение. Изложеното изключва общото основание (предпоставка) по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът