Определение № 50194 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 860/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. К. Г., П. К. К. и С. Г. Г. срещу решение № 116/15.11.2021 г., поправено с решение № 125/26.11.2021 г. по в.гр.д. № 365/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 13/24.03.2021 г., допълнено с решение № 59/03.06.2021 г. по гр.д. № 499/2020 г. на Сливенски окръжен съд като краен резултат са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗАД„ДаллБогг живот и здраве“АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка С. П. Г. при ПТП на 17.06.2020 г. за разликата над 90 000 лв. до 150 000 лв., както и в частта на разноските. Касаторите поддържат, че решението на БАС е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗАД„ДаллБогг живот и здраве“АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, е починала на 17.06.2020 г. майката на касаторите. Относно механизма на ПТП е изяснил, че водачът не е изпълнил задължението си при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пътеката пешеходци и е причинил смъртта на С. Г.. Коментирал е постановената в тази връзка присъда на наказателния съд. Обсъдил е, че събраните пред окръжния съд гласни доказателства установяват по безспорен начин, че касаторите са живели отделно от майка си, всеки от тях в собствено домакинство, но са поддържали топла връзка с починалата.Чували са се по телефона често, синът й С. Г. системно пазарувал за нея и я снабдявал с лекарства, празнували заедно рождени дни на роднините, част от тях работили заедно с нея в чужбина, където майката работила до 75-годишна възраст, като успяла да купи на всяко от децата си по един апартамент, живели са сплотени и щастливи и починалата помагала на всички с веселото си настроение и съвети. Отчел е, че С. Г. е имала добрата финансова обезпеченост, поддържала добър стандарт на живот, чувствала се жизнена, силна и по-млада от възрастта си. Заключил е, че след смъртта й животът на децата й коренно се е променил – всички изпитвали и продължават да изпитват дълбока скръб, непреодолима тъга и много мъка. Спомените ги разстройват, плачат, защото не могат да приемат загубата, още повече, че свързват много събития в живота си с починалата – раждането на внуци, събирането по семейни поводи и т.н. Смъртта й е оказала трайно въздействие върху психиката им. При индивидуализация на размера на дължимите обезщетения БАС е посочил, че всеки от касаторите има семейство, поколение, не живее съвместно с майка си, нито е издържан от нея, макар и да е бил значително подпомогнат при придобиването на жилище. Между всички е съществувала дълбока привързаност, обич, взаимно уважение и разбирателство, които са присъщи за роднините от едно семейство, но е било установено тази връзка да се отличава с изключителност, надхвърляща границите на нормалните отношения между родител и деца. Общите грижи за майката, личните контакти и връзката, която са поддържали по телефона, изразяването на загриженост и съпричастност при поява на проблеми, не сочи според въззивния съд на особена близост, която да доведе до извод за уважаване на исковете в претендираните размери от 150 000 лв. Това, което описват свидетелите, е обичайно поведение за сложилите се в народопсихологията ни традиции и разбирания за подкрепа в семейството. БАС е кредитирал показанията на разпитаните свидетели за дълбоката скръб, която изпитват касаторите, но е отчел факта, че свидетелите са предали личните си впечатления от психическото състояние на наследниците към един много ранен и близък до смъртта момент, в който все още не е преодолян шокът от внезапното и неочаквано събитие и е съвсем обяснимо и житейски приемливо поведението им. Поради което съдът е приел, че с оглед всички описани факти и обстоятелства справедливото обезщетение възлиза на 90 000 лв. за всеки ищец. С оглед заплатеното извънсъдебно обезщетение по 70 000 лв. на всеки от касаторите като краен резултат въззивната инстанция е присъдила сумата от 20 000 лв. и е отхвърлила над нея до 150 000 лв. исковете. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1/Кои са критериите, които следва да бъдат преценявани от съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по повод причинена смърт в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип?; 2/ Възрастта на пострадалия, респ. на търсещия от смъртта му обезщетение за неимуществени вреди има ли самостоятелно значение на критерий относим към определяне на размера му?; 3/ Обстоятелството, че пострадалият е живеел в отделно домакинство обосновава ли само по себе си по-висока или ниска степен на близост между ищците и пострадалия, респ. има ли определящо значение при определяне на дължимото обезщетение?; 4/ Изключителността на връзката, надхвърляща границите на нормалните отношения между родител и деца има ли значението на критерий по смисъла на ППВС № 4/68 г. относими към определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди или съставлява предпоставка, относима единствено към материалноправната легитимация на лицата, които съгласно ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по изключение имат право на обезщетение?; 5/ Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид указанията в ППВС №4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическа конюнктура в страната?; 6/Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.266, ал.3 ГПК да допусне свидетели и съдебна експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е отказал допускането им и във въззивната жалба е направено искане за допускането им във въззивното производство? По всички въпроси, без № 4, е въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По първи въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, обективирана в решения, посатновени по реда на чл.290 ГПК: решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о. и др. По втори въпрос се поддържа, че е налице противоречие на обжалвания съдебен акт с практика на ВКС по: решение № 178/12.11.2013 г. по т.д. № 458/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 167/27.10.2016 г. по т.д. № 1599/2015 г. на ВКС, I т.о. и др. По трети въпрос се сочи противоречие с решение № 242/12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 172/11.01.2017 г. по т.д. № 2140/2015 г. на ВКС, II т.о. и др. По пети въпрос се сочи противоречие с решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о. и мн. др., а по шести въпрос – със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. По четвърти въпрос касаторите поддържат допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси от № 1- до № 5 вкл. след обощаване се свеждат до критериите, които следва да обсъди сезираният с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съд, за да се яви то „справедливо“ по смисъла на чл.52 ЗЗД. При произнасянето си БАС в конкретната хипотеза се е съобразил с цитираната от касаторите практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. Оплакванията, че не обсъдил задълбочено и в достъчна степен всички релевантни според ППВС № 4/1968 г. критерии не съответстват на произнасянето на съда. Подробно са изследвани взаимоотношенията между майката и нейните наследници, интензитетът и видът на търпените психически и физически страдания по загубата на близък човек. В тази връзка и контретната възраст на починалото лице и на всеки наследник, и това дали са живели в едно домакинство или не, съдържанието на отношенията им, са все обстоятелства, които съдебната практика не изключва да бъдат съобразявани. БАС не е дал приоритет само на едно специфично обстоятелство – дали всеки ищшец е имал собствено семейство и с него е живял отделно от майка си, поради което и не то е обусловило крайния извод за размера на конкретното обезщетение. Следва да се има предвид, че въззивният съд е отнесъл констатираните от него проявления на претърпените като вид и интензитет вреди, определени съобразно посочените вече критерии, към момента на настъпването им, т.е. в контекста на конкретните социално-икономически условия в страната през 2020 г. и общественото разбиране за справедливо обезщетяване на вредите. В тази връзка е съобразил и основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. В постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – този на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Следователно въпроси първи, втори, трети и пети не отговарят на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на четвърти въпрос настоящият състав на ВКС намира, че същият не изпълнява изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Аргументите на въззивния съд относно наличието или не на „изключителност“ във връзката между всеки ищец и починалата му майка не са разглеждани от решаващият състав в смисъла на основание обуславящо материалноправната легитимация на всеки ищец да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родител. БАС е изложил съображения, че не са доказани конкретни обстоятелства, които да разкриват съдържание на сложили се взаимоотношения между посочените лица, които да обосновават присъждане на максимално поискания размер на обезщетение от всеки ищец от 150 000 лв., като установените факти по спора са довели до формиране на извод за обезщетение в по-малък от поискания размер, а именно – 90 000 лв. Всички доводи на касаторите срещу така определения размер са по същество оплаквания за необоснованост на въззивното решение, т.е. извън правомощията на ВКС за проверка във фазата по чл.288 ГПК. Във връзка с шести въпрос следва да се посочи, че въззивният съд не е достигнал до извод за допуснато от СлОС процесуално нарушение да се назначи СПЕ и да се допуснат още трима свидетели, извън вече разпитаните, поради което и не е уважил доказателственото искане на касаторите, направено с въззивната им жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че така поставеният въпрос е по приложението на чл.159 ГПК, което предполага проверка по същество на оплакването за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Следователно същият въпрос няма характеристиката на правен според разясненията в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предвид гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора в полза на застрахователното дружество следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд