Определение № 2867 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. И. Т. чрез адв. Б. срещу решение № 469 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 565/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

Ответникът по жалба К. Д. Д. чрез адв. С. – Ш. е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260031 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 831/2020 г. на Районен съд – Пазарджик в частта за отхвърляне на предявения от Б. И. Т. против К. Д. Д. насрещен иск за изменение на основание чл. 59, ал. 9 СК на мерките за упражняване на родителските права спрямо детето К. Б. Т., родено на 25.02.2015 г., режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на детето, постановени с влязлото в сила решение по гр. д. № 1263/2017 г. на Районен съд – Пазарджик, и в полза на К. Д. са присъдени разноски.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че страните по делото са родители на малолетното дете К. Б. Т., [дата на раждане] и че с влязло в сила решение по бракоразводно дело са постановени мерки относно упражняването на родителските права върху детето – те са предоставени на майката, определено е местоживеенето на детето при майката, на бащата е определен режим на лични контакти с детето и му е възложено задължението да заплаща ежемесечна издръжка на последното. Посочил е, че спорът между страните за упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете е такъв по реда на чл. 59, ал. 9 СК, т. е. при преценката на най-добрия интерес на детето, за основателността на иска следва да се установи и изменение на обстоятелствата - наличие на новосъздадена обстановка, при която интересът на детето да изисква изменение на постановените вече мерки. Обсъдени са събраните по делото доказателства и е установено, че и двамата родители притежават необходимите морални и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето и желаят да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание. Те имат нужния родителски капацитет за да изпълняват задълженията си във връзка с неговото отглеждане и възпитание. Прието е също, че родителите се отнасят с любов към детето и разполагат с материални условия и възможности за отглеждането и възпитанието му, вкл. получават помощ и подкрепа от своите близки за това. Установено е при данните по делото, че детето обича и двамата родители, чувства се щастливо и пълноценно при всеки от тях, като е привързано към роднините си както по майчина, така и по бащина линия. Развити са доводи, че и двамата родители разполагат с качества, показват отношение и любов към детето, и всеки от тях е изградил силна емоционална връзка с него; че майката е създала уютна семейна среда за детето, разполага с добри условия за живеене, отглеждане и възпитание; зачита установения режим на лични отношения на детето с другия родител (който не упражнява родителските права), изразява желание тези контакти да продължат и няма намерение да ги ограничава в бъдеще; не пренебрегва здравословните проблеми на детето; интересува се от здравето му и от психическото му развитие; консултира се със специалисти. С оглед на тези фактически данни втората инстанция е обобщила, че липсва съществена промяна в обстоятелствата, което да налага промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права върху общото на страните дете. Изложени са аргументи, че при упражняване на предоставените й родителски права да отглежда и възпитава детето майката не показва дефицити – няма укоримо поведение; създала е особена привързаност и емоционална близост с детето и при евентуална промяна относно упражняване на родителските права, би се създал риск за него предвид неукрепналата му психика. Прието е, че детето е твърде емоционално и притеснително (с оглед заключението на комплексната съдебна експертиза) и при горната промяна то би се постановило в нова социална среда, към която ще трябва да се адаптира, ще се наложи да промени ежедневните си навици, а това според решаващия състав би се отразило неблагоприятно на психо – физическото му развитие и емоционално състояние. Ето защо е направен извод, че промяната относно упражняването на родителските права, за която претендира бащата, не е в интерес на детето.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси, които счита за обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС и ВС, вкл. и задължителната такава, а също явяващи се от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се също, че касационен контрол следва да се допусне и поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК.

Формулираните правни въпроси (уточнени и конкретизирани от ВКС съгласно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) са следните.

1. „Неполагането на дължимата родителска грижа за здравето на детето и неглижиране на здравословните му проблеми от страна на родителя, който упражнява родителските права явява ли се съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, която да обуславя промяна на постановения режим на упражняване на родителските права?“;

2. „Отразява ли се на родителския капацитет неизпълнението на задължението да се упражняват родителските права в интерес на детето и противопоставянето на другия родител, който иска да ги упражни за да изпълни, например доказана необходимост от лечение на детето?“;

3. „При наличие на данни за първоначални симптоми на родителско отчуждение и опасност от задълбочаване на проблема следва ли съдът да съобрази този факт в производството по чл. 59, ал. 9 СК и да измени постановените по – рано мерки като определи нови?“;

4. „Има ли задължение за сезирания съд да се произнесе по непредявен иск в случаите, в които законът му е възложил служебно да следи за интереса на определена категория лица (напр. деца). В конкретния случай да разпореди на бащата еднолично и без съгласие на майката и въпреки противопоставянето й, да осигури необходимото лечение на детето?;

5. „Процесуално нарушение ли извършва съда в производство по чл. 59, ал. 9 СК ако не съобрази релевантните обстоятелства, посочени неизчерпателно в чл. 59, ал. 4 СК, ППВС № 1/1974 г. и други такива според особеностите на случая?“.

По първия въпрос страната сочи отклонение със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 1/1974 г., както и с решение № 85/08.06.2020 г. по гр. д. № 3317/2019 г. и решение № 3/14.04.2020 г. по гр. д. № 1595/2019 г., и двете на IV г. о. на ВКС. По втория се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, а по третия – че противоречи на практиката на ВКС, изразена в решение № 66/22.04.2021г. по гр. д. № 3214/2020г. на IV г. о., решение № 60247/11.11.2021г. по гр. д. № 168/2021 г. и решение № 142/06.10.2020 г. по гр. д. № 193/2020 г., и двете на III г. о. По четвъртото питане се поддържа отклонение с практиката на ВКС, опредметена с решение № 60287/09.12.2021 г. по гр. д. № 85/2021 г. на IV г. о., а по петото – с решение № 57/18.03.2022 г. по гр. д. № 2911/2021 г. също на IV г. о., решение № 60169/17.06.2021 г. по гр. д. № 3484/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 102/19.09.2019 г. по гр. д. № 2499/2018 г. и решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г., и двете по описа на IV г. о.

Иска се достъп до касация и поради твърдяна очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Касационното обжалване не може да се допусне.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. ВКС няма правомощие да изведе правния въпрос от съдържанието на касационната жалба или на обжалвания съдебен акт. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касационният жалбоподател не е сторил това и не отправил такова питане. Вместо това страната е формулирала въпроси (от първи до трети вкл.), които отразяват нейното становище за основателност на молбата по чл. 59, ал. 9 СК, доколкото счита, че са налице предпоставки за това – соченото от нея н еполагане на дължимата родителска грижа за здравето на детето и неглижиране на здравословните му проблеми от страна на майката, която упражнява родителските права не в интерес на детето и се противопоставя на другия родител, полагащ грижа за защита на най - добрия интерес на детето; наличие на родителско отчуждение към бащата, който не упражнява родителските права. С тези питания се изразява несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд за липсата на основание по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените вече мерки относно упражняването на родителските права и съпътстващите това мерки. Останалите повдигнати въпроси (четвърти и пети) пък касаят оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при разглеждане на искането с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и за обхвата на произнасянето му в това производство. Те, както и предходните питания по своето естество съставляват касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, които обаче не са предмет на производството по селектиране на жалбата (по чл. 288 ГПК), а са относими към стадия на разглеждането й от ВКС (по чл. 290 ГПК), който обаче се развива след допуснат касационен контрол при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито в случая липсват. Непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това (вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт). При отсъствие на общата предпоставка искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.

За пълнота на изложението, настоящият състав намира да изтъкне следното. Изменението на обстоятелствата, като предпоставка за изменение на мерките за упражняване на родителските права, е предмет на задължителните указания, дадени с ППВС № 1/1974 г. Сред изброените там обстоятелства са: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето; подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Водещото в това производство е решението, което се постановява, да се основава на интересите на децата.

В случая въззивният съд е изложил мотиви и развил съображения за отсъствието на предпоставки, от категорията на посочените в цитираното постановление, обуславящи изменение в режима на мерките по упражняването на родителските права спрямо детето. Противно на поддържаното от жалбоподателя, изразено в част от поставените питания, в обжалваното решение е прието, че майката, на която е било предоставено упражняването на родителските права не пренебрегва здравословните проблеми на детето. Така е изведен решаващ мотив, че грижите на майката по отглеждане и възпитание на детето се полагат с оглед защитата на неговия интерес. Прието е, че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет да се грижат за детето си и да го възпитават, като при никой от тях не се наблюдават дефицити в това отношение. Наличие на родителско отчуждение пък съставът на второинстанционния съд не е установил от данните по делото и затова съображения и доводи по този въпрос не са излагани. Напротив, изтъкнато е, че майката зачита установения режим на лични контакти на детето с другия родител (който не упражнява родителските права), изразява желание те да продължат и няма намерение да ги ограничава в бъдеще. Предмет на производството по чл. 59, ал. 9 СК е именно изследване наличието на промяна в обстоятелствата, при което е бил постановен съществуващия режим на упражняване на родителските права върху детето и при установяване на предпоставки за това, съобразявайки най – висшия интерес на детето, съдът с решението си следва да измени постановените по - рано мерки и да определи нови. Постановеното решение на въззивния съд е в съгласие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 9 СК и затова отсъства основание за селектиране на жалбата както по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по т. 3 на същия текст.

Не може да се уважи искането за достъп до касация и поради сочената очевидна неправилност на въззивното решение – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с изложеното, наличието на разглежданото селективно основание не се мотивира в смисъла на понятието за очевидно неправилен въззивен съдебен акт (дефинирано по – горе), а това е в задължение на касатора.

В обобщение, не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

При този изход на делото касаторът дължи на ответницата по жалба направените от нея в тази инстанция разноски. Те касаят платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. като извършеният разход се установява с приложения договор за правна помощ от 14.03.2023 г., в който вписването за плащането в брой е достатъчно и има характера на разписка.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, III г. о.,