Определение № 923 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 403/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Прогрес инвест“ АД, ЕИК:[ЕИК] срещу определение от 03.10.2025 г. по в.гр.д. № 2748/2025 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV Е въззивен състав за потвърждаване на решение № 19851/ 04.11.2024 г. по гр.д.№ 6017/2023 г. на Софийски районен съд, 53 състав, с което на основание чл.130 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е върната искова молба с вх. № 29392/02.02.2023 г., подадена от „Прогрес инвест“ АД срещу З. Ж. Г., ЕГН: [ЕГН] и е прекратено производството по гр.д. № 6017/ 2023 г. по описа на СРС, 53 състав, поради недопустимост на предявените с исковата молба искове. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на процесуалния закон, съществено противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че претенцията, заявена от ищеца и видът на търсената защита са определени в исковата молба. Жалбоподателят изтъква, че се претендира нищожност на едностранната и абстрактна сделка джиро на временно удостоверение за прехвърляне на поименни акции на специалното основание по чл. 40 ЗЗД. Подчертава, че предмет на оспорването е установяването и прогласяването недействителността на сделката джиро поради сговаряне на джиранта /като представител на търговец/ и джиратаря във вреда на представлявания, като със заявената претенция не се иска установяване липсата на придобито членство в акционерното дружеството от джиратаря в резултат на недействителното джиро. Според жалбоподателя в конкретния случай - без да се установяват характерът на претенцията на ищеца и видът на търсената защита, въззивният съд се е произнесъл с определение за прекратяване на производството поради недопустимост, погрешно квалифицирайки иск за нищожност на сделка като иск за защита на членствени права срещу нарушение на органи на търговско дружество. Подчертава се, че липсата на разграничение между сделката по прехвърляне на акции и евентуалните последици от прехвърлянето на акции, респ. - придобиването на членство в дружеството от джиратаря, е основание за неправилния извод на съда за недопустимост на иска. Твърди се, че неправилно съдът е определил иска, с който „се отрича“ действието на джирото, като установителен, въпреки че предявеният иск е конститутивен - с него се иска установяване на недействителност на джирото, а при уважаването му се прави искане по чл. 34 ЗЗД за връщане на временните удостоверения. Моли се за отмяната на обжалваното въззивно определение и за постановяване на друго, с което да бъде върнато делото на съда с указания за произнасяне по същество. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК, в каквато насока се излагат подробни съображения и се цитира съдебна практика. Насрещната страна по делото оспорва както основанията за допускане до касационно обжалване, така и основателността на подадената частна касационна жалба, като моли за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е недопустима. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.), към която препраща чл. 274, ал. 4 ГПК в случаите на частна касационна жалба, са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост /какъвто настоящият случай не е/. Делото е търговско – същото е образувано по иск за установяване нищожността на джиро, с което е прехвърлена собствеността върху временни удостоверения за притежавани 14 200 бр. поименни акции с номинал по един лев всяка или с обща номинална стойност 14 200 лв., в търговско /акционерно/ дружество – „ПИРИНСКА ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ АД, от страна на ищеца и частен касационен жалбоподател – също търговско /акционерно/ дружество – „ПРОГРЕС ИНВЕСТ“ АД, в полза на физическо лице, с обусловено искане за реституция на временните удостоверения, на основание чл. 34 от ЗЗД. Цената на иска е 14 200 лв. Джирото, нищожността на което се претендира да се установи, като предмет на предявения иск, е едностранна, абстрактна сделка и е в изпълнение задължението на продавача да прехвърли собствеността върху процесните временни удостоверения, по договор за покупко-продажбата им, за цена от 14 200 лв. Същата сума съставлява цената на иска /чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 44 ЗЗД/, върху нея е изчислена и събрана от първоинстанционния съд, и дължащата се за производството държавна такса. С оглед изложеното и доколкото в случая цената на предявения иск е под 20 000 лв., обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е така е независимо от обстоятелството, че въззивният съд в постановения от него съдебен акт е указал, че същото подлежи на обжалване пред ВКС - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите като процесния, в които законът го отрича, поради което и подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение