Решение № 2917 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение № 7924 от 30.10.2025 г. постановено по адм.д.№2 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2025 г. е отменено решение №417 от 19.12.2024 г. на Общински съвет гр.Димитровград, в частта му по т.II, т.1, с която е определен размера на такса битови отпадъци за 2025 г. за населението на гр.Димитровград и в частта му по т. II, т.2.1, с която е определен размерът на такса битови отпадъци за 2025 г. за населението на село Бодрово. С решението са присъдени разноски в размер на 1290 лв. в полза на П. Т. З. и и в размер на 1250 лв. в полза на Т. И. Д.. С определение № 8263/24.11.2025 г. постановено по същото дело е отхвърлено искането на жалбоподателите на основание чл.248 ГПК, за изменение на решението, в частта за присъдените разноски. Постановеното решение и определението по чл.248 ГПК са обжалвани пред касационната инстнция. Срещу решението е подадена касационна жалба от Общински съвет гр.Димитровград, представляван от неговия председател Г. Кръстева, чрез адв. К.. При обжалването касаторът твърди, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и същото е необосновано, поради което са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. Възразява се срещу основаният аргумент на съда, че в размера на ТБО за 2025 г. незаконосъобразно са били калкулирани и амортизационните норми, които външния изпълнител на услугата начислява за автомобилите си. Според касатора, съдът се е произнесъл по въпрос, който е извън предмета на делото и извън неговата компетентност, тъй като проверките относно формирането на план-сметката и начина на разходване на събраните средства от ТБО се контролират от Сметната палата. Коригирането на цената на договорената услуга по сметосъбиране за територията на община Димитровград, не е от компетентността на ОбС Димитровград, тъй като страна по този договор е Кмета на община Димитровград. Въпросът за стойността на услугата е решен при сключване на договора след редовно проведена процедура за обществена поръчка. Неправилно в решението завишаването на цената е определено като закононарушение. Увеличаването на цената на ТБО е обосновано с техническата обезпеченост на дейностите по почистването на територията на общината. Няма задължение по закон да се търси запазване или намаляване на ТБО за по-дълъг период от време. Осъществяването на дейностите по чистота е свързана и със специализирана техника, която се отразява със съответни параметри в счетоводството на изпълнителя и сред тях са и амортизационните отчисления. Няма как тези отчисления да бъдат изключени при формирането на цената, нито пък дружеството да не ги начислява, след като са законово регламентирани. От мотивите на докладната записка, въз основа на която е прието атакуваното решение на Общински съвет гр. Димитровград е видно, че общинската администрация цели да се осигури качествена услуга при изпълнение на дейностите по чл.62, т.1-3 ЗМДТ, което не би могло да се постигне без адекватна техническа обезпеченост. Тази цел явно е постигната, тъй като дори жалбоподателите не правят възражения и забележки за липса на чистота в общината или неподдържане на зелените площи. Ето защо амортизационните норми за автомобилите на дружеството изпълнител на услугата представляват присъщ разход за осъществяване на дейността и законосъобразно са включени в калкулирането на общата цена на предоставяната услуга. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено изцяло, като се постанови ново по същество на спора, с което да бъде оставена без уважение подадената срещу решение № 417/19.12.2024 г. на Общински съвет гр.Димитровград жалба от П. Т. З. и Т. И. Д.. Ответникът по касационната жалба я оспорва и моли да бъде оставена без уважение, като намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което не са налице основания за неговата отмяна. С определение № 8263 от 24.11.2025 г. по делото, съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските направено от П. З. и Т. Д.. Срещу определението е подадена частна жалба. В нея се поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Постановено е в разрез с приетите по делото доказателства и без никакво обсъждане на съображенията изложени в подадената молба за изменение по чл.248 ГПК. Съдът по недопустим начин е редуцирал разноските за адвокатско възнаграждение, без да е отправено изрично искане в този смисъл от процесуалния представител на общински съвет гр. Димитровград. Нещо повече разноските така са редуцирани, че размерът им е под минимума определен с Наредба № 1/2009 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Намаляването на договореното адвокатско възнаграждение е в противоречие с изискването на чл.36 от З Адв. и чл.6, т.4 КЗПЧОС. Ответникът по частната жалба намира, че е недопустима тъй като първоначално подадената жалба относно присъдени разноски не съдържа искане за изменение на решението. По същество изразява становище, че същата е неоснователна. Заявява се искане частната жалба да бъде оставена без разглеждане и алтернативно без уважение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна. Решението е правилно постановено, като не са налице основания да бъде отменено. АС гр.Хасково е съобразил правилата за формиране на цена на ТБО и правилно е приел, че амортизациите на превозни средства не могат да бъдат включвани като присъщи разходи за предоставяне на услугата. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на подадените жалби, правилността на постановените съдебни актове и като съобрази твърденията на страните, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната и частната жалби са подадена в законоустановените срокове, от надлежна страна и срещу актове, които подлежат на обжалване, поради което са процесуално допустими и се дължи разглеждането им по същество. По касационната жалба: Предмет на съдебен контрол пред АС гр.Хасково е било решение № 417/19.12.2024 г. прието по протокол №18 на общински съвет гр.Димитровград, с което е одобрена план сметка за разходите по дейности събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2025 г. и е увеличен размерът на ТБО за 2025 г. При извършената проверка на административния акт, съдът е приел следното: атакуваното решение на общински съвет гр.Димитровград е общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК, който има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица в качеството им на собственици на имоти попадащи в обхвата на решението, съответно в обхвата на оспорената част от него. Решението е прието от компетентен орган, който съгласно чл.21, ал.1, т.7 ЗМСМА определя размера на местните такси. В предвидената писмена форма е и е мотивирано. Съдържа фактически и правни основания за приемането му. В докладната записка на Кмета на община Димитровград и протокола от заседанието на общинския съвет се излагат конкретни фактически основания за издаването на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 АПК, приложим на основание чл.74 АПК. Според мотивите на съдебни състав, решението е прието и при спазване изискванията на чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 ЗМСМА. Това е така защото в гласуването са участвали 31 общински съветника и от тях за приемане на решението са гласували 21, следователно е формирано необходимото мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Гласуването е поименно и срещу името на всеки съветник е отразен неговия вот. Докладната записка, с която е предложено приемане на решение относно определяне на ТБО е публикувана на електронната страница на община Димитровград на 05.11.2024 г. След изтичане на месечния срок от публикацията е направена справка за постъпили предложения и възражения, в която е отбелязано, че такива няма. Предложението на кмета на община Димитровград е обсъдено на проведеното заседание на общинския съвет на 19.12.2024 г. От първоинстанционния съд е прието, че в решението на общинския съват са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е предоставена възможност на заинтересованите лица да направят предложенията и възраженията. При приемането на решението от Общински съвет гр.Димитровград са спазени правилата установени с чл.66, ал.2; чл.69 и чл.71 АПК. Крайният извод на решаващия състав е, че не са констатирани нарушения на съдопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт.. В мотивите на съдебния акт е обоснована незаконосъобразност на административния акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Съдебният състав е приел, че при съобразяване на текстовете на §1 и §2, ал.2, т.3 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ /бр.81/24.09.2024 г./ принципа въз основа на който се определя размера на ТБО за 2025 г. е в оперативната самостоятелност на органа. Общински съвет Димитровград е избрал размерът на ТБО да се определя въз основа на данъчна оценка на имота за субектите, които не са заявили самостоятелни съдове. От друга страна, обаче е констатирано, че е заложен по висок размер на ТБО от необходимия за покриване на материално техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. Съдът е посочил, че не са спазени разпоредбите на чл.7, ал.1 от ЗМДТ, чл.66, ал.2 ЗМДТ и чл.67, ал.2 ЗМДТ. Систематичното тълкуване на тези разпоредби води до извода, че средствата от събраната във всяка община такса за битови отпадъци са целеви по своя характер, респ. събират се за обезпечаване финансирането на посочените в чл.62 ЗМДТ дейности и не могат да бъдат разходвани за други дейности. Обстоятелството, че става дума за такса, а не за данък също налага събраните от таксата средства да се използват за финансиране само на тази услуга. Неправилно в разходите определящи размера на ТБО е включен разход за амортизации на извозващите отпадъците автомобили, в анализите за определяне цената на услугата, което на практика води до репариране на цената на закупените превозни средства, с които изпълнителя ще изпълнява дейностите по чл.62 ЗМДТ в полза на община Димитровград. Обстоятелството, че разходите за амортизации се включват в формирането на цената на услугата се потвърждава и от изслушаната по делото експертиза, според която чрез промили и индивидуални такси в цената на услугата са заложени и разходи за амортизация на автомобили. От това следва, че получателите на услугата по чл.62 ЗМДТ ще заплащат разход, който се признава за такъв по силата на закона и се възстановява в определен размер на доставчика на услугата. От изброяването направено в чл.66, ал.1 ЗМДТ е видно, че разходите за амортизации не са предвидени такива, които се правят за дълготрайни материални активи. Формираната унифицирана цена за извозване на един тон отпадък от 157.05 лв. също е в разрез с нормата на чл.62, т.1-31 ЗМДТ и чл.66 ЗМДТ, която сочи за какви предоставяни услуги следва да се определя размера на ТБО. Съгласно чл.7 ЗМДТ при формиране цената на таксите следва да бъдат възстановени само необходимите материално технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Решението е валидно, допустимо и правилно, като се налага корекция на част от изложените мотиви на първоинстанционния съд. Споделят се приетото от АС гр.Хасково, че оспореното решение на ОбС - Димитровград е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, който има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица - собственици на имоти, попадащи в обхвата му. Несподелим е обаче изводът, че не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. По делото, макар да са представени доказателства, че докладната записка на Кмета на община Димитровград е публикувана на сайта на общинската администрация, това не е достатъчно, за да се приеме че е изпълнено задължението за оповестяване на процедурата. Видно е, че докладната записка на Кмета на община Димитровград е публикувана в пълното й съдържание, но няма обяснение, пояснение или по друг начин направено оповестяване, че е поставя началото на процедура по приемане на общ административен акт, каквото е изискването на чл.66 АПК. Не са оповестени и формите на участие на заинтересованите страни в производството, за дадена възможност на същите да осъществят правото си на участие в производството, макар да е спазен едномесечния срок от датата на публикуване до обсъждане на решението на сесия на общинския съвет. Тези процесуални нарушения, изразяващи се в пълно неспазване на задълженията на административния орган по чл.66 ал.1 и ал.2 и чл.69 ал.1 и ал.2 от АПК, не са квалифицирани от съда като съществени, но те безспорно опорочават проведената процедура по издаване на общия административен акт и са достатъчни за отмяната му като незаконосъобразен, тъй като са нарушили правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт. Нещо повече, многократно в свои решения по отношение идентични актове на общински съвет Димитровград за определяне размера на ТБО, ВАС е указвал, че за да бъде спазена процедурата по чл.66 АПК не е достатъчно да бъде публикувана само докладната записка на Кмета на община Димитровград и с това не е изчерпано задължението на заинтересованите страни да е предоставена възможност да участват в процеса по издаване на общия административен акт. Допуснатото нарушение не се санира и поради това, че г-н З. е участвал в проведеното заседание на общински съвет гр.Димитровград. Обосновано е и приетото от АС гр.Хасково, че при формиране стойността на услугата следва да бъдат включени разходите за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране не битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Средствата които се събират чрез определяне на ТБО обезпечават финансирането на изброените в чл.62, ал.1 ЗМДТ дейности. Разходите за амортизации на превозни средства, които са калкулирани в стойността на услугите предоставяни по договор с „Нео-титан“ ООД не са част от изброените разходи, които формират цената на предоставянанта услуга. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че договорената цена с фирмата, която изпълнява услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Димитровград е определена в договор подписан от Кмета на общината с "Нео-титан" ООД и не може да бъде коригирана от общинския съвет. Безспорно е, че при предоставяне на услуга във връзка с дейностите по чл.62 ЗМДТ, общината е длъжна да търси по-високо качество и удовлетвореност на изискванията за поддържане на чистотата. Въпреки това обаче при определяне цената на услугата общинския съвет, чрез приемане на решението, посочва какви разходи покрива тази цена и дали те са само за дейностите свързани с чистотата. Видно е и от заключението на вещото лице, че разходите за амортизации се отразяват на крайната цена на предоставяната услуга. Това налага извода до който е достигнал и първоинстанционния съд, че при определяне стойността на услугата в нея са включени неприсъщи за дейността разходи, които водят до оскъпяването й. По горните съображения, решението на АС гр. Хасково е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила, като не са налице основания за неговата отмяна. По частната жалба: С определение №8263 от 24.11.2025 г. постановено по делото, първоинстанционният съд е отхвърлена молбата на П. Т. З. и Т. И. Д. за изменение на решението в частта за разноските. В определението е посочено, че решението съдържа мотиви защо и как следва да се възложат разноските с оглед изхода на спора. Изложените в молбата по чл.248 ГПК възражения са преценени като неоснователни. При произнасянето си, съдебния състав е съобразил решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 СЕС и осъществените процесуални действия от адв.Бойчев, както и фактическата и правна сложност на поставения за разглеждане правен спор. Определението е правилно. Неоснователно се поддържа в частната жалба, че претендираното адвокатско възнаграждение е редуцирано незаконосъобразно, като размерът му е под определения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения. При произнасянето си решаващият състав е съобразил Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22, като правилно е приел, че не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. При определяне размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение от съда, са съобразени възпритетите с оглед тълкуването на СЕС критерии свързани с характера на спора, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия и участията в открити съдебни заседания. Правилно е отбелязано и обстоятелството, че това е поредното дело по оспорване от жалбоподателите на аналогични решения за предходни години, поради което не е била необходима дълга предварителна подготовка относно приложимото право или процесуалните действия, които страната следва да предприеме за доказване на твърденията си. Несподелимо е и поддържаното в частната жалба, че при произнасянето си съдът е допуснал нарушение на чл.6, т.1 КЗПЧОС. Видно е от проведените съдебни заседания, че лицето имало възможност да вземе участие в съдебния процес, а спорът е разрешен в негова полза. Разноските са присъдени след преценка на осъществената процесуална работа и при съобразяване на направеното възражение от процесуалния представител на административния орган, като съдът се е обосновал Във връзка с горното се налага извод, че атакуваното определение е правилно и също следва да бъде оставено в сила. По разноските пред касационната инстанция: С оглед изхода на спора пред ВАС, заявената от касатора претенция за присъждане на разноски е неоснователна. Разноски се дължат в полза на ответниците по касационната жалба П. Т. З. и Т. И. Д.. При определяне размера на дължимите разноски, следва да бъде съобразено заявеното още в касационната жалба възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Правото на разноски възниква за страната, в полза на която е разрешен правният спор. Искането за разноски следва да бъде заявено изрично и да е придружено с доказателства, за плащане. В конкретния случай пред ВАС е заявено искане за присъждане на разноски представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. от П. Т. З. по договор за правна помощ и съдействие сключен на 07.11.2025 г. и 1500 лв. от Т. И. Д. по договор за правна помощ и съдействие също сключен на 07.11.2025 г. В приложените договори за правна защита и съдействие е отбелязано, че адвокатското възнаграждение в договорения размер е заплатено в брой. При определяне размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъдат съобразени чл. 36, ал. 2 ЗАдв и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, но освен това както бе посочено по-горе и тълкуването на СЕС направено с решение по дело С-438/22. Според него Наредба № 1/09.07.2004 г., нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство и да присъди разноски, сторени по делото за адвокатско възнаграждение по вътрешното убеждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, без да бъде обвързан да съобразява решението си с разпоредбите не Наредба № 1/09.07.2004 г. Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно, договорените размери на адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съда, с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки така посочените критерии при преценката относно направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение настоящият състав намира, че в полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. за всеки един от тях. Съгласно чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, официалната валута в страната от 01.01.2026 г. е евро. При спазване правилата на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ определените по-горе разноски в лева следва да се превалутират при прилагане на официалния валутен курс и да бъдат определени в размер на 255.64 евро за всеки от ответниците по касационната жалба. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение