Определение № 52 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2472/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. И., чрез адв. Д. Н. против решение № IV-181/16.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1802/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 148/23.07.2019 г. на Районен съд Несебър по гр.д. № 980/2018 г., с което са уважени предявените от В. Н. И. искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права над детето Е. В. И., ЕГН [ЕГН] на бащата, за определяне местоживеенето му при бащата, за определяне режим на лични отношения на майката Е. Ф. Ф. с детето и за осъждането й да заплаща месечна издръжка от 150,00 лв. и вместо него е постановено решение, с което са уважени предявените от Е. Ф. Ф. насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, като упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката; определено е местоживеенето на малолетното дете при майката в [населено място]; определен е режим на лични отношения на бащата В. Н. И. с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00ч. в петък до 18.00 ч. в неделя-с преспиване при бащата, като последният се задължава да взима и връща детето в дома на майката; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на Великден, пролетната ваканция и Нова година –всяка четна година, на Нова година и зимната ваканция-всяка нечетна година; бащата В. Н. И. е осъден да заплаща на детето Е. В. И., чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 200,00 лв., платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от подаване на исковата молба -23.11.2018 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, а за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2018 г. е осъден да заплати издръжка в общ размер на 2 400 лв. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че изводите на въззивния съд противоречат на установените по делото факти относно родителския капацитет на двамата родители, както и на материалния закон и на постановките, дадени с ППВС №1/1974 г. относно задълженията на съда при вземане на решението си за предоставянето на родителските права да се ръководи от интереса на детето. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следния процесуалноправен въпрос: Задължен ли е въззивния съд при преценка на кого от родителите да възложи упражняването на родителските права, да обоснове крайните си изводи, като конкретно анализира неизчерпателно изброените критерии, посочени в ППВС №1/1974 г. според събраните по делото доказателства. Поддържа се допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВС, обективирана в посоченото постановление. Ответната страна по жалбата - Е. Ф. Ф., чрез пълномощника си адв. А. е депозирала отговор, в който поддържа, че не е налице заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. По същество изразява становище, че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение са неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. За да отхвърли предявените от касатора И. искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и да уважи предявените от Е. Ф. Ф. насрещни такива, въззивният съд е посочил, че при решаване на въпроса на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителската власт, се преценяват комплекс от факти и обстоятелства, като от значение е съществуващото и предхождащите го фактически състояния; налице ли са факти, налагащи промяната на съществуващото състояние; личността на детето и неговите потребности; личността на двамата родители и техните родителски и възпитателски качества и обкръжаващата ги среда. Съдът е съобразил обстоятелството, че от раждането и към настоящия момент само майката се грижи, издържа и отглежда детето, поради което за да се промени това фактическо състояние, следва да се установи на първо място, че така полаганите грижи са неадекватни, недостатъчни, че се упражнява вредно влияние и съществува опасност за физическото и емоционално развитие на детето, както и че претендиращият родителските права разполага с по-добър родителски капацитет и е в състояние да предостави по-адекватни грижи и по-добри условия за отглеждане и възпитание на детето. С оглед събраните по делото гласни доказателствени средства и заключението на съдебно-психиатрично-психилогическата експертиза, въззивният съд е приел, че не се установяват твърденията на ищеца, че той притежава по-добри родителски и възпитателски качества от тези на майката, съответно, че последната не притежава такива качества. Вещите лица не са установили майката да страда от маниакално-депресивна психоза, натраплива невроза, нито зависимост към психоактивни вещества и алкохол и клептомания /каквито са твърденията на ищеца в исковата молба/. Не е установено също така, спрямо малолетното дете да е упражняван физически и психически тормоз от страна на майката, която според експертите е психично здрава и годна да полага грижи за детето. По отношение на установените невропатни прояви на логопатна реч на детето, причините за която са комплексни и една от тях е прекомерното боравене с електронни устройства, съдът е посочил, че включването на тези устройства като част от възпитанието на детето следва да бъде ограничено, като същевременно последното не би могло обуслови извод, че майката, предоставяйки на детето такива устройства е неспособен родител. Като краен извод, въззивния съд е приел, че и двамата родители имат желание да се грижат за детето, обективно и двамата разполагат с възможност за това, могат да разчитат на помощ от своите най-близки роднини, липсват данни някой от двамата родители да упражнява вредно влияние или да има негативно отношение към детето или да е поставил в опасност неговото физическо и психическо здраве. С оглед на така установената родителска годност и на двамата родители и ръководен от интереса на детето – 6 годишно към този момент, съдът е приел, че съществуващото фактическо състояние не следва бъде променяно, поради което упражняването на родителските права следва да се предостави на майката и местоживеенето му да бъде определено при нея на адреса, на който детето живее и към настоящия момент. По отношение на режима на лични отношения на бащата с детето, съдът е приел, че последният следва да бъде по-разширен с оглед необходимостта детето да общува с него и да бъде създадена трайна връзка между тях. Настоящият състав намира, че повдигнатия в изложението въпрос отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, но не е налице соченото допълнително основание на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВС, като съображенията за това са следните: В трайната съдебната практика по споровете относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родители и деца се възприемат и преутвърждават постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. – интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При извършване на преценката, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да се стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др., като повечето от тези обстоятелства са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, както и в § 1, т.5 от ДР на ЗЗакрД. За да разреши спора по чл.127, ал.2 СК в полза на майката, въззивният съд е съобразил посочените обстоятелства наред със съществуващото фактическо състояние, а именно, че от раждането на детето, то се отглежда, издържа и възпитава от майката с помощта на нейни близки. По въпроса за правното значение на промяната на условията, при които детето е било отглеждано и възпитавано продължително време, също е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 437 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 1145/2011 г. на IV г.о. на ВКС, според която когато по време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини детето е отглеждано продължително време само при единия родител, в негов интерес е то да продължи да бъде отглеждано от същия родител, ако той разполага с необходимите качества и условия за това. Най-важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на детето да има пълноценни отношения с другия родител. Възрастта на детето също има значение. Важен показател е дали детето се чувства добре при условията, при които се отглежда. В конкретния случай, въззивният съд е отчел именно факта, че от раждането на детето и към настоящия момент, то е отглеждано, издържано и възпитавано единствено от майката, която с оглед събраните по делото доказателства, противно на твърденията на касатора, разполага с необходимите родителски качества и условия за това и зачита интереса на детето да има пълноценни отношения с другия родител, видно от изслушването й пред въззивния съд. С оглед обстоятелството, че към настоящия момент детето е първокласник и е в процес на създаване на нова емоционална и социална среда в училище, напускането на тази среда и на дома, в който е отгледано от раждането му, за да заживее в друга, непозната за него семейна и социална среда, със сигурност не са в негов интерес на този етап от развитието му. Безспорно бащата също има необходимия родителски капацитет и желание да отглежда и възпитава детето, но той може да участва във възпитанието му чрез определения от съда разширен режим на лични контакти, който една страна ще осигури установяване на близки и емоционални отношения между детето и бащата, а от друга - опознаване на неговата семейна и социална среда. Мотивиран от гореизложеното и при извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице релевираното в изложението основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. При този изход на спора, на насрещната страна по жалбата следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 1300,00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.07.2020 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,