Определение № 155 от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1450/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Петроелт“ ООД /н./, представлявано от синдика С. Б. С., срещу решение № 49 от 12. 03. 2018 г. по в. т. д. № 653/2017 г. на Варненски апелативен съд. С него е отменено решение № 173 от 25. 10. 2017 г. по т. д. № 243/2004 г. на Шуменски окръжен съд, с което на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на длъжника „Петроелт“ ООД /н./ и е постановено заличаването му от търговския регистър. С определение от 5. 11. 2018 г., на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, производството е оставено без движение, като на касационния жалбоподател са дадени указания да заяви дали потвърждава извършените от ненадлежен представител процесуални действия по подаване на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Тъй като касаторът няма вписан в търговския регистър управител, настоящият състав е счел, че на същия следва да бъде назначен особен представител на негови разноски. Последното е извършено с определение № 7 от 14. 01. 2019 г. по настоящото дело, като за особен представител на длъжника в несъстоятелност – касатор в настоящото производство е назначена посочената от САК адвокат И. К.. В указания едноседмичен срок от съобщението особеният представител на „Петроелт“ ООД /н./ адвокат К. е заявила, че поддържа подадената от дружеството касационната жалба срещу въззивното решение и изложението на основанията за касационно обжалване, които е приподписала. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е нищожно, недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението към касационната жалба се сочи, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валиден съдебен акт поради абсолютната му неразбираемост с оглед несъответствието между мотиви и диспозитив. Релевират се доводи за недопустимост на решението, тъй като въззивникът Д. Д. – бивш синдик на търговеца в несъстоятелност няма качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник. Твърди се, че с атакувания съдебен акт бил недопустимо пререшен въпросът за спиране на производството по несъстоятелност, предмет на влязлото в сила решение № 188 от 13. 10. 2016 г. по т. д. н. № 243/2004 г. на Шуменски районен съд, тъй като въззивният съд мотивирал отмяната на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност с порочност в процедурата по спиране на производството /поради липса на указания в цитираното съдебно решение за изпълнението на задълженията по чл. 632, ал. 6 ТЗ/. Излага се, че атакуваният въззивен акт е очевидно неправилен с оглед несъответствието на направените от решаващия състав изводи за липсата на предпоставки за прекратяване на производството по несъстоятелност с нормата на чл. 632, ал. 4 ТЗ. В депозираната на 11. 02. 2019 г., във връзка с оставяне без движение на касационната жалба, молба на назначения особен представител на касатора – длъжник в несъстоятелност адвокат И. К. са изложени доводи за нарушаване на правото на участие на „Петроелт“ ООД /н./ в процеса, съответно на правото му на защита, тъй като за производството пред въззивната инстанция е бил уведомен синдикът на длъжника в несъстоятелност, който го е представлявал пред тази инстанция в нарушение на чл. 635, ал. 3 ТЗ. В писмения си отговор ответникът по касация Д. П. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, като е отстранена нередовността във връзка с депозирането й от ненадлежен представител на длъжника в несъстоятелност – касатор. В атакуваното въззивно решение е прието, че подадената от Д. Д. жалба срещу първоинстанционния акт по чл. 632, ал. 5 вр. ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Петроелт“ ООД /н./ и за заличаването му от търговския регистър е допустима, тъй като изхожда от лице – кредитор с прието вземане към длъжника в несъстоятелност. За да постанови обжалваното решение, с което е отменено решението на окръжния съд по чл. 632, ал. 5 вр. ал. 4 ТЗ, въззивният съд е съобразил наличието на задължително предписание на контролен орган при ТП на НОИ за подаване на данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Д. П. Д. за м. ноември и декември 2012 г. и за периода м. май 2013 г. – м. декември 2013 г., които според твърденията във въззивната жалба не са изпълнени. Изложил е съображения, че съдът може да упражни правомощието си да прекрати производството по несъстоятелност и да заличи търговеца от търговския регистър след представяне на изискуемото удостоверение от НОИ съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 6 ТЗ и чл. 5, ал. 10, изр. 2 КСО. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. С новата ал. 2 на чл. 280 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол за извършване на преценка на валидността му. В случая не се установява въззивният акт да е засегнат от порок, обуславящ нищожността му, като с оглед доводите на касатора трябва да се посочи, че съществува пълна яснота какво е постановил въззивният съд - отмяната на акта на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Петроелт“ ООД /н./ и за заличаването му от търговския регистър. С оглед доводите на касационния жалбоподател за пълно несъответствие между мотиви и диспозитив следва да се посочи, че отмяната на решението по чл. 632, ал. 5 вр. ал. 4 ТЗ е основана на становището на решаващия състав, че съдът може да упражни правомощието си да прекрати производството по несъстоятелност и да заличи длъжника от търговския регистър след представяне на изискуемото удостоверение от НОИ съгласно чл. 632, ал. 6 ТЗ и чл. 5, ал. 10, изр. 2 КСО. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, тъй като не съществува вероятност решението да е недопустимо. Жалбата срещу съдебния акт по чл. 632, ал. 5 вр. ал. 4 ТЗ, основание за образуване на въззивното производство, е подадена Д. П. Д. – бивш синдик на „Петроелт“ ООД /н./, за когото е установено, че има качеството на кредитор на длъжника, включен в одобрен от съда списък на кредиторите с приети вземания за вземания във връзка с разходи за управление и за дължимо възнаграждение, чието съществуване няма данни да е отречено с влязло в сила решение по иск по чл. 694 ТЗ. Не може да се приеме, че с атакуваното решение съдът недопустимо е пререшил въпроса за наличието на предпоставките по чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ, като не е зачел влязлото в сила решение за спиране на производството по несъстоятелност на „Петроелт“ ООД /н./. Както се посочи, извършената от въззивния съд преценка касае условията за постановяването на решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на длъжника от търговския регистър чл. 632, ал. 5 вр. ал. 4 ТЗ, между които според решаващия състав е представянето на удостоверение от НОИ по чл. 632, ал. 6 ТЗ и чл. 5, ал. 10, изр. 2 КСО. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая е обоснована предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед доводите на назначения особен представител на длъжника в несъстоятелност – касатор за ограничаване на правото на участие на длъжника във въззивното производство, образувано по жалба на кредитор срещу решение по чл. 632, ал. 5 вр. ал. 4 ТЗ, поради връчването на въззивната жалба за отговор на синдика като представител на несъстоятелния търговец и осъщественото от същия процесуално представителство на длъжника във въззивното производство. От мотивите на въззивния акт се установява, че длъжникът в несъстоятелност е представляван от синдика във въззивното производство, образувано по жалба на кредитор срещу решение по чл. 632 ТЗ на окръжния съд, поради което в нарушение на основните съдопроизводствени правила е лишен от участие в процеса. Останалите доводите на касатора във връзка с обосноваване на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК представляват оплакванията за неправилно приложение на закона и не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК. По тези съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За участие в откритото съдебно заседание следва да бъдат призовани касационният жалбоподател „Петроелт“ ООД /н./ чрез особения представител адвокат И. К. и ответникът по касационната жалба – Д. П. Д.. На назначения особен представител на касатора трябва да бъде определено допълнително възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 лв. /чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, като синдикът на длъжника-касатор бъде задължен да внесе сумата по сметката на ВКС. В случая не може да намери приложение чл. 36 ЗА и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като не е налице хипотезата на назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на касатора-длъжник в несъстоятелност е назначен на негови разноски, тъй като търговецът няма вписан управител, а по правило в производството по несъстоятелност се представлява от своите органи. Тъй като задължението да се плати възнаграждението е за сметка на масата на несъстоятелността, при липсата на изрична уредба на въпроса за определяне на възнаграждението съществуват основания за прилагане по аналогия на ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед защитата на масата на несъстоятелността с цел осъществяване на основното й предназначение /определение № 162 от 6. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 2785/2017 г. на ВКС, II т. о./. Касационният жалбоподател се представлява от особен представител, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение